Тодор Велчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тодор Велчев
български писател и художник

Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища

Националност Флаг на България България
Професия писател, миньор, строител, треньор, каскадьор, спасител, културист, художник, помощник-капитан на траулер и др.
Литература
Псевдоним Тато
Известни творби „Окото на циклона“, „Формула едно“, „Фантазия за Белите шапки“ и др
Награди Голямата награда на Варна за литература (1976), Награда на името на Николай Хайтов (2005), Златен век на Министерство на културата (2006)
Повлиян Васил Попов, Николай Хайтов, Ърнест Хемингуей, Джек Лондон

Тодор Николов Велчев – Тато е български писател.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Николов Велчев е роден на 15 август 1935 г. в гр. Перник. Завършва Нахимовско и Морско училище във Варна, където преди това баща му е учил заедно с Никола Вапцаров в същото училище.[1]

Тодор Велчев е бил помощник-капитан на ОРТ „Феникс“, пресякъл е Тропика на рака на 24.07.1968 г., пресякъл екватора на 1.08.1968 г. в осмия рейс.

Биографията му е сложна и драматична. Следва медицина 7 семестъра и докато стигне до писателското поприще упражнява над 20 професии. Бил е работник, миньор, строителен работник, треньор, каскадьор (един от първите в България – 1957 г.), спасител, основоположник на културизма в България, помощник-капитан на траулер, директор на продукция, редактор и драматург в БНТ, издига се до заместник-главен редактор на Главна редакция „Телевизионен театър“ на БНТ в най-силните ѝ години. Основоположник на културизма в България, експерт на Съюза на българските командоси.

Носител е на Голямата награда „Варна“ за маринистика през 1976 г. за сборника си „Фантазия за белите шапки“. Носител на Националната литературна награда „Николай Хайтов“ през 2005 г. и на Наградата „Златен век“ на Министерство на културата за 2006 г. Удостоен е и с почетния орден на Съюза на българските командоси.

Член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели.

Има издадени 12 книги с разкази и есета, една част от тях са преведени в чужбина. Автор е на сборниците: „Фантазия за белите шапки“, „Формула 1“ (по която има направена телевизионна екранизация), „Щъркели в пламъци“, „Сините папагали“, „Стрелецо, прицел си“, „Лов на гърмящи змии“, „Звездният разбойник“, „Къща от светлина“, „Море без капитани“, „Окото на циклона“ и др.

Самоубива се на 19 септември 2010 г. с личното си оръжие, а последните му думи, записани в малко тефтерче са: „Не искам да съм просяк“, „Щастието е състояние на духа“, „Обичам ви“.

Посмъртно на 1 февруари 2011 г. Съюзът на българските писатели издава последната книга на Тато – „Последният скок“. [2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пенчо Ковачев, Не искам да съм просяк, пише Тато и се гръмва в главата, в. „24 часа“, 3 август 2011 г.
  2. Любомир Михайлов, Защо се застреля Тато?, Биография в „BG-Voice“, 2 юли 2015 г.