Тодор Чифтеов
| Тодор Чифтеов | |
| ренегат от ВМОРО | |
 | |
| Роден |
1882 г.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
Тодор Чифтеов (изписване до 1945 година: Тодоръ Чивтеевъ, на гръцки: Θεόδωρος Τσιφτές), срещан като Тоде Чифтеев и Чифтето, е деец на Вътрешната македонска революционна организация, станал по-късно ренегат, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Тодор Чифтеов е роден през 1882 година[1] в Крушари, тогава в Османската империя. Живее в Енидже Вардар легално с роднинските семейства на Сотир Чивтеев и на Маса Чивтеева[2] към 1907 година и е в лоното на Българската екзархия.[1]
Става четник и секретар при Апостол Петков и се ползва с неговото доверие. Тайно става агент на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония. През 1908-1909 година действа съвместно с андартския капитан Христос Карапанос при нападението над Ксироливадо.[3][4]
На 2 август 1911 година води Апостол войвода заедно с войводите Георги Мучитанов - Касапчето и Васил Пуфката да нощуват в Крушари в къщата на вуйчовците му - братя Търповци. По заръка на Тодор Чифтеов, Търповци отравят войводите, а след това инсценират убийството им в селските гробища. Чифтеов отпреди това се е прехвърлил да живее в Енидже Вардар, където турците зорко го пазят от отмъщение. По-късно Ичко Димитров отива в Крушари, за да накаже предателството на Тодор Чифтеов, избива братята с целите им семейства и запалва къщата им. Веднага след предателството, съпругата на Чифтеов го напуска завинаги и се връща при баща си в Гуменджа.
През 1924 година Чифтеов, заедно с Дильо Айгъров, Дини Въдришенов, Мицо Бекяра, Гоце Русев, Григор Лякинов, Григор Пишмишов, Дини Джаров и Леонид Граматиков ограбват по-заможните българи изселници по пътя им за България. Андартската чета събира между 5 и 20 хиляди драхми.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Към 1907 година е 25-гидишен, неграмотен, занимава се със земеделие и е женен за Мария (22). ЦДА, ф. 246К, оп. 10, а.е. 225, л. 27.
- ↑ ЦДА, ф. 246К, оп. 10, а.е. 225, л. 25 и 26.
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 122-124. (на гръцки)
- ↑ Селото е споменато в източника като Ξηροβούνι (Ксировуни, в превод Суха планина или Суха гора).
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.498
