Томас Хюрлиман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Томас Хюрлиман
Thomas Hürlimann
Роден 21 декември 1950 г. (68 г.)
Професия писател, драматург
Националност Флаг на Швейцария Швейцария
Жанр роман, разказ, драма
Награди Литературна награда на Швейцарската Фондация „Шилер“ (1990, 2007)
Берлинска литературна награда (1992)
Уебсайт

Томас Хюрлиман (на немски: Thomas Hürlimann) е швейцарски писател, автор на романи, разкази, пиеси

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Томас Хюрлиман е роден и израства в Цуг. Полага матура и следва философия в Цюрихския университет, а от 1974 г. – в Свободния университет в Берлин. Прекъсва следването си и от 1978 до 1980 г. работи като асистент-режисьор и драматург в берлинския Шилеров театър. От 1980 г. е писател на свободна практика.

През 1985 г. Хюрлиман се завръща в Швейцария и дълго време живее в едно село край Ейнзиделн, кантон Швиц.

През есента на 1996 г. Томас Хюрлиман е гост-професор в Колеж „Дартмут“ (Dartmouth College), Ню Хампшър, САЩ. През 2000 и 2001 г. е три семестъра доцент в Немския литературен институт в Лайпциг.

След 2002 г. писателят отново живее в Берлин, а също в общността Валхвил, кантон Цуг[1].

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Томас Хюрлиман дебютира през 1981 г. с разказа „Тесинчанката“ (Die Tessinerin). Към прозаичното творчество на писателя, който трайно се ангажира с новата история на Швейцария, спадат и преведените на български произведения „Градинската къща“ (Das Gartenhaus) (1989), „Големият котарак“ (Der große Kater) (1998) и „Госпожица Щарк“ (Fräulein Stark) (2001). Хюрлиман създава и множество театрални драми и комедии.

За писателското си дело Томас Хюрлиман получава редица награди и отличия. Първият му разказ „Тесинчанката“ е преведен на шест, а новелата „Градинската къща“ – на тринадесет езика.

Писателят е член на Немската академия за език и литература'' в Дармщат, на Академията на изкуствата, Берлин, на ПЕН-клуба на Лихтенщайн, на Швейцарския съюз на писателите и на Баварската академия за изящни изкуства.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • Die Tessinerin, Geschichten, 1981, 2016
  • Das Gartenhaus, Novelle, 1989, 2001
Градинската къща, изд.: Пигмалион, Пловдив (2002), прев. Владко Мурдаров
  • Die Satellitenstadt, Geschichten, 1992
  • Das Holztheater. Geschichten und Gedanken am Rand, 1997
  • Der große Kater, Roman, 1998
Големият котарак, изд.: Пигмалион, Пловдив (2005), прев. Владко Мурдаров
  • Fräulein Stark, Novelle, 2001
Госпожица Щарк, изд.: Пигмалион, Пловдив (2003), прев. Владко Мурдаров
  • Himmelsöhi, hilf! Über die Schweiz und andere Nester, 2002
  • Vierzig Rosen, Roman, 2006
  • Der Sprung in den Papierkorb. Geschichten, Gedanken und Notizen am Rand, 2008
  • Dämmerschoppen. Geschichten aus 30 Jahren, 2009

Драма[редактиране | редактиране на кода]

  • Großvater und Halbbruder, Ein Theaterstück, 1981
  • Stichtag, 1984
  • Stichtag. Großvater und Halbbruder, 2 Theaterstücke, 1984
  • Lymbacher, Komödie, 1990
  • Der letzte Gast, Komödie, 1991
  • Der Gesandte, 1991
  • De Franzos im Ybrig, Komödie, 1991
  • Innerschweizer Trilogie: De Franzos im Ybrig. Komödie – Dämmerschoppen. Novelle – Lymbacher, nach Inglin. Stück, 1991
  • Güdelmäntig, Komödie, 1993
  • Der Franzos im Ybrig, Komödie, 1995
  • Mark A. Carleton, Ein Stück, 1996
  • Das Lied der Heimat, Stück, 1998
  • Das Lied der Heimat, Alle Stücke, 1998
  • Stichtag, Oper, 1998
  • Das Einsiedler Welttheater, Nach Calderón de la Barca, 2000
  • Synchron, 2002
  • Das Einsiedler Welttheater 2007, Nach Pedro Calderón de la Barca, 2007
  • Das Luftschiff – Komödie einer Sommernacht, 2015

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]