Томас III (Салуцо)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Томас III
маркграф на Салуцо
Thomas III of Saluzzo as Alexander the Great.jpg
Лични данни
Управление 1396–1416
Роден
Починал
1416 г. (60 г.)
Семейство
Династия Алерамичи
Баща Федерико II дел Васто
Майка Беатриса от Женева
Брак Маргерита ди Руси де Пиерепонт
Потомци Карло Джовани от Салуцо, Джована от Салуцо, Лудовико I, Беатриче от Салуцо, Ричарда да Салуцо
Герб Argent a chief azur.svg
Томас III в Общомедия
Le Chevalier errant, ок. 1400–1405. Париж, BnF

Томас III дел Васто (на италиански: Thomas III del Vasto, Thomas III de Saluces, Tomas d'Alderan е маркграф на Салуцо (1396–1416) от фамилията Дел Васто, линия на род Алерамичи от френски произход. Той е автор на алегорическия роман „Le chevalier errant“, написан на френски.

Той е син и последник на маркграф Федерико II дел Васто (1332–1396) и на Беатриса от Женева. Внук е на маркграф Томас II дел Васто.

През 1394 г. Томас III е пленен от савойската войска и затворен в Савиляно и по-късно в Торино. След плащането на висока сума той е освободен и може да последва вече умрелия си баща като маркграф на Салуцо.

Томас III се жени през 1403 г. за френската благородничка Маргерита ди Руси де Пиерепонт († 1419). Те имат четири дъщери и два сина, от които първороденият умира на две години. Той има децата:

Той има и 4 извънбрачни деца.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Medieval Lands Monferrato Saluzzo, fmg.ac
  • Delfino Muletti, Carlo Muletti Memorie storico-diplomatiche appartenenti alla città ed ai marchesi di Saluzzo, Tome III, Livre 9 (1296-1340) Domenico Lobetti-Bodoni Saluzzo 1880

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ernstpeter Ruhe: Der Chevalier errant auf enzyklopädischer Fahrt. S. 159–176. Opus-bibliothek der Universität Würzburg. [1] (PDF; 952 kB)
  • Robert Fayen: Die Lanze und die Feder. 2003. ISBN 3-89500-303-4
  • Medien der Kommunikation im Mittelalter. Hrsg. Von Karl-Hein Spieß. Stuttgart: Steiner-Verl. 2003. (Beiträge zur Kommunikationsgeschichte. Bd 15.) [2]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]