Тонкин (залив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карта на залива Тонкин (с червени букви)
Сателитна снимка на залива Тонкин

Тонкинският залив, също наричан Бак Бо, или Бейбу, (на виетнамски: Vịnh Bắc Bộ, на опростен китайски – 北部湾, на традиционен китайски – 北部灣, и на пинин – Běibù Wān) е обширен залив заключен от крайбрежието на централен и северен Виетнам, и южен Китай. Той има формата на плътно изписано „С“ и представлява северозападно продължение на Южнокитайско море. Заливът има два входа – североизточен и югоизточен. Североизточният вход е протокът Цюнчжоу, широк 30 км и със средна дълбочина 120 м. Югоизточният вход, широк 220,4 км, е условно ограничен от линията между виетнамския остров Кон Ко и точката „Оанх Ка“ на китайския остров Хайнан.[1]

Площта на залива е около 126.250 км2; в най-широката си част той е 326 км; бреговата ивица на Виетнам е дълга около 763 км, а тази на Китай около 695 км.[2] Очертанията на залива са образувани на запад/югозапад от Северен Виетнам, на север от североизточен Виетнам и Китайската провинция Гуанси, на изток от полуостров Лейджоу в кантона Гуандун, а на юг от остров Хайнан. Заливът е от високо икономическо значение за Виетнам и Китай. В миналото, заливът дава име на провинция Тонкин, бивш френски протекторат, където се намира и днешната столица Ханой. Акваторията на залива е обект на териториални спорове между Китай и Виетнам до юни 2004, когато двете страни ратифицират подписаното на 25 декември 2000 споразумение за териториалните си води и то влезе официално в сила.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Алтернативното име на залива, Бейбу, на виетнамски и на китайски (съответно Vịnh Bắc Bộ и Běibù Wān) означава „Северен Залив“. Докато името Тонкин, написано „東京“ или Đông Kinh на виетнамската азбука, означава „източна столица“ и е било топоним за град Ханой, съвременна столица на Виетнам. Любопитното е, че по същия начин се изписва и името на град Токио („東京“) и означава също „източна столица“.

Икономическа значимост[редактиране | редактиране на кода]

Заливът Тонкин е изключително продуктивен. Той е дом на повече от 500 вида риба, повече от 230 вида скариди (squillidae) и около 50 вида главоноги. От тези, повече от 30 вида риба, 20 вида скариди, и 20 вида главоноги (цефалоподи) имат индустриално значение. Заливът има депозити на нефт и природен газ. По оценки на специалистите, залежите на нефт се оценяват на 2,29 милиарда тона, а на газ, 1,444 милиарда м3.

Подялба на залива[редактиране | редактиране на кода]

Заливът е естествено продължение на Южнокитайско море и ресурсите му стават повод за дълги и сериозни пререкания между Виетнам и Китай. Международните договори не са напълно приложими поради географските особености на залива и интерпретацията на текстовете. През 2000 е постигнато взаимно изгодно и балансирано споразумение, което е ратифицирано през 2004,

История[редактиране | редактиране на кода]

Съвременният конфликт между Виетнам и Китай датира от 1974, след края на Войната във Виетнам, когато възниква трудност за интерпретация на договора от 1887 сключен между Франция и Китай. Като причина за споровете се посочва терминологично разминаване, а освен това, предложената линия на подялба е меридианът минаващ през 108º03'13"и.д. (по Гринуич) докато бреговата линия на Виетнам е под ъгъл спрямо меридиана, предимно около 43 – 45 градуса. Така поставена линията за подялба на залива е неудобна и за двете страни по различни причини. Споровете и изострените взаимоотношения продължават до 1991 година, когато страните нормализират дипломатическите си отношения и започват диалог.

Разрешаване на конфликта[редактиране | редактиране на кода]

През 1993, на 19 октомври двете страни се договарят за основните принципи за уреждане на диспута. В резултат на преговорите страните очертават взаимноизгодни граници на залива, като (1)определят ограничителната линия на река Беилун (кит.)/Ка Лонг (виет.), (2) споразумяват се за входа на залива определен от остров Кон Ко и точката Оанх Ка на китайския остров Хайнан с координати 18º 30' 19” с.ш. и 108º 41' 17” и.д., (3) подробно се разглеждат и разрешават други спорни моменти; (4) очертаната гранична линия дава 53.23% от площта на залива на Виетнам и 46.77% на Китай.
Що се отнася до риболова в залива, двете страни са в разговори от 1926 година, когато с Декрет от 9 декември френското правителство активира закона за Френските териториални води от 1 март 1888. Последват преразпределения и преначертавания на линията определяща френските териториални води. През 1957, 1961 и 1963 се подписват договори, които изтичат през 1971. Според конвенцията за зони на екслузивен икономически интерес, всяка морска страна може да претендира за ивица широка 200 морски мили. Заливът е широк само 176 морски мили, поставяйки двете страни в неудобно положение. В резултат на подписаното споразумение се обособява „Обща Риболовна Зона“.

Инцидентът през 1964[редактиране | редактиране на кода]

Тонкинската резолюция на американския Конгрес

На 4 август 1964, американският президент Линдън Джонсън погрешно съобщава, че военните сили на Северен Виетнам са атакували на два пъти американски ескадрени миноносци в Тонкинския залив[3] Познато днес като Тонкински инцидент, това събитие довежда до Тонкинската Резолюция от 7 август 1964, явявайки се по този начин начало на Войната между Северен Виетнам и САЩ.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Nguyen, Hong Thao. Maritime Delimitation and Fishery cooperation in the Tonkin gulf. // Ocean Development & International Law 36. Taylor&Francis, Inc., 2005. DOI:10.1080/00908320590904939 DOI: 10.1080/00908320590904939. с. 25 – 44.
  2. Nguyen, Hong Thao.(2005). Maritime delimitation and fishery cooperation in the Tonkin gulf. Ocean Development & International Law 36, 25 – 44.
  3. „LBJ tape 'confirms Vietnam war error'.“ Martin Fletcher. The Times. 7 November 2001.