Торинска плащаница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Торинска плащеница)
Направо към: навигация, търсене
Изображение на лицето на плащaницата (негатив)

Торинската плащaница (на италиански: Sindone di Torino) е християнска реликва от ленено платно, в която според преданието Йосиф от Ариматея увил тялото на Иисус Христос след неговото разпятие.

Историята на Торинската плащаница е изпълнена с неясноти, поради което тя е считана от мнозина за фалшификат, включително и от Римокатолическата църква. От Евангелието на Матей, знаем за съществуването на плащаница, в която Йосиф Ариматейски е повил тялото на Исус Христос. Три века по-късно за нея се говори в трудовете на Св.Кирил Йерусалимски. Очевидно до един момент плащаницата се е съхранявала в Йерусалим, защото има епизодични споменавания за нея по времето на император Юстиниан Велики, както и по-късно в трудовете на франкският епископ Аркулф. Следващите данни са чак през 1204 г. след превземането на Константинопол от латинците, един от френските рицари Робер дьо Клари твърди, че тя е изчезнала.[1] Като религиозен символ с изключително значение за християнството е доста странно, защо има толкова малко данни за нея близо хилядолетие и половина. След Кръстът Господен на когото е разпънат Исус Христос, плащаницата би трябвало да е следващата най-важна реликва за християните. Очевидно това е осъзнато по някое време през XIV век и тогава в Троа се появява плащаница, която да привлича поклонници. В кореспонденция на епископа на Троа с папа Климент VII още тогава става дума за това, че тя не е оригинал, но папата дава разрешение да се почита, само ако преди това се каже, че не става дума за истинската плащаница, а за нейно изображение.[2] След това, вероятно откупена, тя става собственост на Савойското херцогство. Макар да е пребивавала в херцогския параклис Шамбери, после във Верчели, а от 1578 г. в Торино, тя остава савойска собственост чак до март 1983 г, когато според завещанието на Умберто Савойски тя е дарена на Светия Престол.[1] Върху плащаницата се правят изследвания още от 50-те години на XX век, като най-подробни са през 1988 г. , когато е направено радиоактивно датиране по метода въглерод-14, което показва че плащаницата е от периода 1260-1390 г. Официално Ватикана не признава Торинската плащаница за достоверен артефакт , но въпреки това разрешава поклонничеството и службите защото напомнят за Страстите Христови.

Торинската плащaница се съхранява в катедралата "Св. Йоан Кръстител" в Торино, откъдето носи името си.

Източници[редактиране | редактиране на кода]