Торинска плащаница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Торинска плащеница)
Направо към: навигация, търсене
Фотокопие на плащаницата
Изображение на лицето на плащаницата (негатив)

Торинската плащаница (на италиански: Sindone di Torino) е християнска реликва от ленено платно, в която според преданието Йосиф от Ариматея увил тялото на Иисус Христос след неговото разпятие.

Историята на Торинската плащаница е изпълнена с неясноти, поради което тя е считана от мнозина за фалшификат, включително и от Римокатолическата църква. От Евангелието на Матей се знае за съществуването на плащаница, в която Йосиф Ариматейски е повил тялото на Исус Христос. Три века по-късно за нея се говори в трудовете на Св. Кирил Йерусалимски. Очевидно до един момент плащаницата се е съхранявала в Йерусалим, защото има епизодични споменавания за нея по времето на император Юстиниан Велики, както и по-късно в трудовете на франкският епископ Аркулф. Следващите данни са чак след превземането на Константинопол през 1204 г. от латинците, когато един от френските рицари – Робер дьо Клари твърди, че тя е изчезнала.[1]

Като религиозен символ с изключително значение за християнството е доста странно защо има толкова малко данни за нея близо хилядолетие и половина. След Кръстът Господен, на който е разпънат Исус Христос, плащаницата би трябвало да е следващата най-важна реликва за християните. Очевидно това е осъзнато по някое време през XIV век и тогава в Троа се появява плащаница, която да привлича поклонници. В кореспонденция на епископа на Троа с папа Климент VII още тогава става дума за това, че тя не е оригинал, но папата дава разрешение да се почита, само ако преди това се каже, че не става дума за истинската плащаница, а за нейно изображение.[2] След това (вероятно откупена) тя става собственост на Савойското херцогство. Макар да е пребивавала в херцогския параклис Шамбери, после във Верчели, а от 1578 г. в Торино, тя остава савойска собственост чак до март 1983 г, когато според завещанието на Умберто Савойски тя е дарена на Светия Престол.[1]

Върху плащаницата са правени изследвания още от 50-те години на XX век, като най-подробните са от 1988 г., когато три радиоактивни датирания по метода въглерод-14 показват, че плащаницата е от периода между 1260 – 1390 г.

Римокатолическа църква няма официално становище относно автентичността на плащаницата като религиозен символ, но въпреки това през времето мнозина папи и висши католически духовници са я почитали и призовават вярващите да се отнасят с благоговение към плащеницата, запечатала образа Господен.

Плащаницата се съхранява в катедралата „Св. Йоан Кръстител“ в Торино, откъдето е и името ѝ.

Източници[редактиране | редактиране на кода]