Торинска плащаница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Торинска плащеница)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фотокопие на плащаницата
Изображение на лицето на плащаницата (негатив)

Торинската плащаница (на италиански: Sindone di Torino) е християнска реликва от ленено платно, в която според преданието Йосиф от Ариматея увил тялото на Иисус Христос след неговото разпятие. Римокатолическата църква няма официално становище относно автентичността на плащаницата като религиозен символ, но въпреки това мнозина папи и висши католически духовници са я почитали и призовават вярващите да се отнасят с благоговение към плащаницата, „запечатала образа Господен“. Плащаницата се съхранява в катедралата „Св. Йоан Кръстител“ в Торино, откъдето е и името ѝ.

История[редактиране | редактиране на кода]

Историята на Торинската плащаница е изпълнена с неясноти, поради което тя е считана от мнозина за фалшификат, включително и от Римокатолическата църква. От Евангелието на Матей се знае за съществуването на плащаница, в която Йосиф Ариматейски е повил тялото на Исус Христос. Три века по-късно за нея се говори в трудовете на Св. Кирил Йерусалимски. Очевидно до един момент плащаницата се е съхранявала в Йерусалим, защото има епизодични споменавания за нея по времето на император Юстиниан Велики, както и по-късно в трудовете на франкския епископ Аркулф. Следващите данни са чак след превземането на Константинопол през 1204 г. от латинците, когато един от френските рицари – Робер дьо Клари твърди, че тя е изчезнала.[1]

Като религиозен символ с изключително значение за християнството е доста странно защо има толкова малко данни за нея близо хилядолетие и половина. След Кръста Господен, на който е разпънат Исус Христос, плащаницата би трябвало да е следващата най-важна реликва за християните. Очевидно това е осъзнато по някое време през XIV век и тогава в Троа се появява плащаница, която да привлича поклонници. В кореспонденция на епископа на Троа с папа Климент VII още тогава става дума за това, че тя не е автентична, но папата дава разрешение да се почита, само ако преди това се каже, че не става дума за истинската плащаница, а за нейно изображение.[2] След това (вероятно откупена) тя става собственост на Савойското херцогство. Макар да е пребивавала в херцогския параклис Шамбери, после във Верчели, а от 1578 г. в Торино, тя остава савойска собственост чак до март 1983 г., когато според завещанието на Умберто Савойски тя е дарена на Светия Престол.[1]

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

Върху плащаницата са правени изследвания още от 50-те години на XX век, като най-подробните са от 1988 г., когато три радиоактивни датирания по метода въглерод-14 показват, че плащаницата е от периода между 1260 – 1390 г.

Плащаницата при пожара през 1532 година е била подложена на въздействието на висока температура при ниско съдържание на кислород. Докторът на биологическите науки, биохимикът Дмитрий Кузнецов от научно-изследователската лаборатория за биополимери „Е. А. Седов“ в Москва е провел експерименти за оценка на точността на радиовъглеродното датиране на образци, предварително подложени на силно нагряване[3]. Кузнецов е получил древна тъкан от Израел, радиовъглеродната възраст на която е била определена на 200 години. Тъканта е била подложена на силно нагряване в присъствието на сребро, след което радиовъглеродният анализ е показал възраст 1400 години. Кузнецов обяснява това с биодеградацията (biofractionalization) на химическите връзки под въздействието на топлината и замърсяването на тъканта от външен (extrinsic) източник на въглерод-14. Обаче някои изследователи оспорват изводите на Кузнецов, тъй като по тяхно мнение условията, на които е била подложена тъканта при пожара, са невъзпроизводими.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б www.jan.by
  2. www.pravoslavieto.com
  3. Kouznetsov D. A., Ivanov A. A., Veletsky P. R. „Effects of fires and biofractionation of carbon isotopes on results of radiocarbon dating of old textiles: the Shroud of Turin“ // Journal of Archaeological Science (англ.)русск.. 1996. Vol. 23. P. 23 – 34, 109 – 121 doi:10.1006/jasc.1996.0009

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]