Тракийски географски имена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Голям брой от около 300 запазени тракийски географски имена показват успоредици в балтийската топонимия. Според Иван Дуридановсходството на тези успоредици се простира често върху основния елемент и суфикса едновременно, което прави силно впечатление“. (Дуриданов 1978: с. 128). Тази значителна прилика сочи изключително близко родство на тракийския език с балтийските езици. Следната таблица показва по-подробно тези успоредици.

Използваните съкращения в таблицата са: МИ – местно име, РИ – речно име, ВИ – име на друг вид водоем, СИ – селищно име, К – кастел или крепост, С – пътна станция. Отбелязаните със звездичка имена са възстановени от епитети в надписи.

Сравнение на тракийски и балтийски географски имена

географско име литовски латвийски старопруски превод или други сродни форми
Altos СИ Altis РИ
Antisara СИ Sarija РИ Sar-ape РИ *anta ‘срещу’ + *sora ‘поток’ (стинд. sarā ‘поток’)
*Armula МИ[1] Armuliškis РИ лит. arma ‘блато’
*Arsela МИ[2] Arsen РИ Arsio, Arse, РИ дакийски МИ Arsila, Arsa, Arsaza, Arsena
Asamus, Όσμος РИ стинд. aśman- ‘камък’, лит. ašmuo, ašmenys, латв. asmens ‘острие’
Bαιρος СИ (*vairos) Vaira МИ лит. vairus ‘разнообразен’, швед. vīrr ‘спирала’
Bατκούνιον К Batkunų kaimas СИ още МИ Баткун, Ботевградско
Bέρης СИ Bėrė РИ Ber-upe РИ лит. bėras, латв. bęrs ‘кафяв, мургав’
Bέργη, Bεργήπολις СИ стсканд. berg ‘планина’, стбълг. брѣгъ
Велека РИ Velėkas ВИ лит. velėklės ‘място във водата, където се пере’
Bρεντοπαρα СИ месап. глоса βρένδον ‘елен’, латв. briedis ‘елен’
Calsus СИ Kalsi МИ, Kals-strauts ‘сух поток’ латв. kalst, kaltēt ‘съхна’
Δάτος/Δάτον, СИ алб. datë ‘място’
Δίγγιον К Dingas, Dindze МИ Dinge МИ
Δύμη/Dimae СИ Dūmė РИ Dūmis МИ Dumen МИ лит. dūmas ‘тъмен, тъмнокафяв (за говеда)’
Egerica СИ (*veger-) Vegerė РИ Vedzere РИ
Ereta СИ (*vereta-) Vereta РИ
Γερμανία/Германъ;
Γέρμη, Γερμαί СИ
Germona РИ сев-ит. Bormio МИ, лат. formus, стгрц. θερμός ‘топъл’, стинд. gharmáh ‘горещина’
*Gesia(i) МИ[3] Gesava МИ Dzēsiens Gesaw МИ латв. dzēse ‘чапла’
Ginula МИ Ginuļi МИ Ginulle РИ
᾽Αρμονία СИ Armona РИ лит. armuo, -ens ‘тресавище’
Iuras РИ Jūra РИ лит. jūra ‘море’
Καβύλη СИ Cabula РИ
Kαλλίνδοια/Kαλίνδια СИ Galindo, Galinden, Galynde лит. galas ‘край’
*Kersula МИ[4] Keršuliškių kaimas СИ лит. keršulis ‘гривяк’
Kύψελα/Cypsela СИ Kupšeliai МИ Kupšeļi МИ
Κουρπισος СИ Kurpų kaimas СИ Kazu-kurpe МИ
Λίγγος К Lingė МИ Lingas, Lingi МИ Ling-war МИ лит. lengė ‘низина’
Mαρκέλλαι/Mαρκέλα СИ Markelis ВИ, Markelynė РИ лит. marka ‘яма за топене на лен или коноп’, merkti ‘потапям’
Μελδια С Meldė РИ Meldine МИ Mildio РИ лит. melda ‘шавар, тръстика’
*Paisula МИ[5] Paišeliai МИ Paissyn лит. paišai ‘сажди’
Pala РИ лит. palios ‘мочурище, езеро’
Παναξ, Πανύσσος РИ Panyen МИ старопрус. pannean ‘тресавище’, гот. fani ‘тиня’, Pannonia МИ
Pautalia СИ Paut-upis РИ Pauteļi МИ Pauta РИ сравни лит. pautas ‘яйце’, papautas ‘мехур’, puta ‘пяна’
Πιζος СИ Pisa ęzęrs ВИ Pissa, Pissen, Pisse РИ, МИ латв. pīsa ‘мочурище’
Purdae СИ Пурдякьснис МИ Porden, Purde ВИ
Πουσινόν К Pušinė МИ лит. pušynas ‘смърчова гора’
*Raimula МИ[6] Раимоче лит. raimas ‘пъстър’
Rhamae СИ Ramis ВИ Ramio РИ лит. ramus ‘тих’
Σάρτη СИ Sartė, Sarta РИ Sārte РИ лит. sartas ‘светлочервен (за коне)’, латв. sarts ‘румен’
Scretisca СИ Skretiškė МИ лит. skretė ‘кръг’
*Seietovia МИ[7] Sietuva РИ лит. sietuva ‘вир, яма, дълбоко място в реката’
*Sekina МИ[8] Šėkinė РИ лит. šėkas ‘прясно окосена трева’
Σέρμιος; Σέρμη РИ Sermas РИ стинд. sarmah ‘течение’, панонско МИ Sirmium
Σίλτα СИ Šilt-upis РИ Siltie МИ лит. šiltas ‘топъл, приятен’
*Skarsa МИ[9] Skarsin, Skarsaw ВИ
Σκόμβρος планина kumbrys ‘хълмче’ kumbrs ‘гърбица’
*Spindea МИ[10] Spindžių kaimas МИ, Spindžius ВИ Spindags РИ лит. spindžius, spindis ‘просека’ или лит. spindis ‘искра’
Στράμβαι СИ Struobas МИ strambo ‘стърнище’ лит. stramblys ‘кочан’
Στρουνειλον СИ Strūnelė, Strūna РИ, Струны МИ лит. sr(i)ūti ‘тека, разливам се’
Στρυμών РИ, Στρύμη СИ лит. sraumuo ‘поток’
*Suitula МИ[11] Svite РИ лит. švitulys ‘свещ, светлинка, светулка’
Σουρας К Sūris, Sūr-upė РИ Sure, РИ лит. sūras ‘солен’
Ταρποδιζος/Ταρπουδιζος С Tarpija РИ, Тарпу-кальне МИ Tarpi МИ лит. tarpas ‘междина’
Τιρσαι СИ Tirs-caymen СИ лит. tirštis ‘гъсталак’
Τρανουπαρα СИ Tranys РИ Trani МИ лит. tranas ‘стършел’
Τραυος/Στραυος РИ
(*stravo-)
латв. strava, лит. srava ‘течение’, стбълг. строуіа
*Tynta МИ[12] Tunti МИ Thunt-lawken СИ лит. tumtas, tuntas ‘ято, рояк’
*Urda МИ[13] Urd-upis РИ Urdava РИ лит. urdulys ‘планински поток’, virti ‘извирам’
Zburulus СИ (*ziburul-) Žiburių kaimas МИ лит. žiburys ‘огън, нещо светещо’, žiuburys ‘епитет на Перкунас’
  1. В епитета Хера Αρμουληνη в надпис от Софийско.
  2. В епитета Сабазиос Αρσεληνος в надпис от Новозагорско.
  3. В епитета Херос Γεσιηνος в надпис от Пловдивско.
  4. В епитета Зевс Kερσουλλος в надпис.
  5. В епитета Зевс Παισoυληνος в надпис от Кавала.
  6. В епитета Аполон Raimullus в надпис.
  7. В епитета Херос Seietovien(us) в надпис от Южна България.
  8. От име на жител Σηκινηνoς в надпис от Дупнишко.
  9. В епитета Хера Σκαρσηνη в надпис от Елховско.
  10. В епитета Аполон Σπινδεηνος в надпис от Ивайловградско.
  11. В епитета Херос Συιτoληνος в надписи от Кърджалийско и Радомирско.
  12. В жителското име Τυντηνοι върху монети.
  13. В епитета Аполон Оυρδηνος в надпис от Първомайско.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Дуриданов, Ив. Езикът на траките. Наука и изкуство. София 1978.
  • Tomaschek, W. Die alten Thraker. Sitzungsberichte der Wiener Akademie, Phil.-hist. Klasse, Bd. 128, 130, 131, 1893 – 4.