Трако-славяно-български комитет
Трако-славяно-българският комитет е организация на българите в новообразуваното Кралство Гърция, сред които най-многочислени са македонските българи. Учреден е през 1843 г. в Атина под председателството на Хаджи Христо Българина.[1][2][3]
Комитетът е многоброен и включва българи участници в гръцката завера – преселници в свободната и независима държава, за да избегнат турските репресии.[4] Освен българи в младото кралство пристигат гърци – бежанци от Мала Азия, които са най-многочислените. Пред гръцките правителства възниква проблем с изхранването, респективно с оземляването на всички тези бежанци. Проектира се създаването на колонии от бившите бойци, които да се превърнат в селскостопански производители. Замисля се оземляването на българи, албанци, сулиоти и власи със земя в Акарнания.
Гръцките правителства по разни причини не пристъпват към решителни мерки в тази насока и на практика голяма част от придошлите отвън въстаници остават без препитание, превръщайки се в благодатна почва за патриотарска и войнолюбива пропаганда и те се използват много умело до 1860-те години от различните политически водачи в младото гръцко кралство.[5][6]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 71.
- ↑ Фонд № 28; 29 арх. ед., 923 док.; 1830... 1866 г. — Д-р Иван Георгиев Селимински (Хаджи Йордан Георгиев): В писмата му до Георги Ив. Золотович се съдържат вести за следването му, за извънучебните му занимания, за работата му по патриотическото възпитание на българските младежи в Атина, за дейността му в Трако-славянския комитет, основан през 1843 г., и за политическия живот в гръцката столица.
- ↑ Заб. През 1843 г. Хаджи Христо е избран за депутат в гръцкия парламент като представител на „трако-българите и сърбите“. Източник: Статия „“Гръцката завера” и българите“ с автор проф. Пламен Павлов от 26.02.2021 г.
- ↑ Заб. За големият брой българи-доброволци свидетелстват запазените документи, като молби за земя, военни чинове и пенсии.
- ↑ Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 71
- ↑ Заб. Единственото изключение в тази насока са македонските бежанци в Аталанти.
