Уве Колбе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Уве Колбе
Uwe Kolbe
Uwe Kolbe.jpg
Среща „Под едно небе“, 2006 г.
Роден 17 октомври 1957 г. (59 г.)
Професия поет, белетрист, есеист, преводач
Националност Флаг на Германия Германия
Уве Колбе в Общомедия

Уве Колбе (на немски: Uwe Kolbe) е немски поет, белетрист, есеист и преводач.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Уве Колбе е роден в Източен Берлин в семейството на моряк от речната флота.

Деветнадесетгодишен Колбе се запознава с писателя Франц Фюман, който става негов литературен наставник и му съдейства да публикува няколко стихотворения в престижното списание „Зин унд форм“.

През 1980 г. Уве Колбе издава първата си стихосбирка „Роден навътре“ (1980). Завършва едногодишен курс в Литературния институт „Йоханес Р. Бехер“ в Лайпциг и публикува „Разлъки и други любовни стихотворения“ (1981). Поради идеологическите споровете, които разбуждат творбите му, Колбе получава забрана да публикува в ГДР. Препитава се като преводач и става съиздател на нелегалното самиздатско литературно списание „Микадо“. След 1985 г. на Колбе разрешават да пътува на Запад и тогава той преподава като гост-доцент в университетите на Остин (Тексас) и Виена. Излиза стихосбирката му „Борнхолм“ (1986). В 1987 г. поетът се преселва в Хамбург и публикува „Борнхолм II“ (1987), а след обединението на Германия през 1990 г. се завръща в Берлин. Следват стихосбирките „Не съвсем платонично“ (1994), „Винета“ (1998) и „Цветовете на водата“ (2001). През 1997-2003 г. Колбе ръководи студио за литература и театър в Тюбингенския университет. По-късната му стихосбирка е „Препълнен с места“ (2005), където е включена поемата „София. Псалм“ [1], посветена на българската поетеса Мирела Иванова.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Уве Колбе е удостоен с редица награди и литературни отличия, между които „Николас Борн“ (1988), поощрителната „Берлинска литературна награда“ (1992), наградата Фридрих Хьолдерлин на град Тюбинген (1993), „Награда на литературните домове“ (2006).

Поетът е член на Свободната академия на изкуствата в Лайпциг и посещава на два пъти България като участник в проекта Немско пътуване към Пловдив.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Hineingeboren. Gedichte 1975-1979, 1980
  • Abschiede und andere Liebesgedichte, 1981
  • Hineingeboren, Gedichte, 1983
  • Texte am Ende der Zeit, 1985
  • Das Kabarett, 1986
  • Bornholm II, Gedichte, 1986
  • Mikado oder Der Kaiser ist nackt. Selbstverlegte Literatur in der DDR, 1988
  • Vaterlandkanal. Ein Fahrtenbuch, 1990
  • Vineta, Gedichte, 1991
  • Nicht wirklich platonisch, Gedichte, 1994
  • Die Situation, 1994
„Тайни празненства“
(2008)
  • Spass und Erinnern, 1995
  • Vineta, Gedichte, 1998
  • Renegatentermine. 30 Versuche die eigene Erfahrung zu behaupten, 1998
  • Die Farben des Wassers, Gedichte, 2001
  • Der Tote von Belintasch. Kriminalerzählung, 2002
  • Thrakische Spiele, Kriminalroman, 2005
  • Ortvoll, Gedichte, 2005
  • Rübezahl in der Garage. Franz Fühmann in Märkisch-Buchholz und Fürstenwalde 1958–1984
  • Diese Frau, Liebesgedichte, 2007
  • Heimliche Feste, Gedichte, 2008
  • Storiella – Das Märchen von der Unruhe, 2008
  • Vinetas Archive. Annäherungen an Gründe, Essaysammlung, 2011
  • Lietzenlieder, Gedichte, 2012

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]