Зюлт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Зюлт
Sylt
13-09-29-nordfriesisches-wattenmeer-RalfR-05.jpg
Sylt.png
Местоположение Ваденско море
Страна Flag of Germany.svg Германия
Адм. единица Шлезвиг-Холщайн
Акватория Севернофризийски острови
Площ 99 km²
Население 21 000 жители
212 души/km²
Най-висока точка Дюната на Уве, 52 m
Relief Map of Germany.svg
54.9° с. ш. 8.3333° и. д.
Местоположение в Германия
Зюлт в Общомедия

Зюлт (на немски: Sylt ([ˈzʏlt]), на датски: Sild, на западно-фризийски: Söl) е най-големият от Севернофризийските острови. Той се простира в Северно море северозападно от бреговете на Шлезвиг-Холщайн и Дания. Известен е като най-северният немски остров и привлича посетители с основните си туристически курорти Вестерланд, Кампин и Венингщедт, както и почти 40-километровия Западен плаж. Цените на имотите на Зюлт са най-високите в Германия. Поради въздействието на Северно море островът непрекъснато променя бреговата си линия и търпи загуби при бурните приливи. От 1927 г. Зюлт е свързан с континента посредством 11-километровия Насип Хинденбург.

География[редактиране | редактиране на кода]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Със своите 99,14 км2 Зюлт е четвъртият по големина остров на Германия след Рюген, Узедом и Фемарн, и най-големият немски остров в Северно море. Заема територия между 9 и 16 км от брега на континента. Югоизточно от Зюлт са островите Амрум и Фьор, а на север се намира датския остров Реме. В близост до северния край на острова Зюлт се намира остров Утьорн.

Климатични Условия[редактиране | редактиране на кода]

Средно за година на Зюлт ежедневно има 4,6 слънчеви часа.[1][2] От 1960 брегът е укрепен с бетонни тетраподи, които следва да спрат ерозията на плажната ивица. От 1972 година чрез булдозери са разстелени около 35,5 милиона кубични метра нова пясъчна маса по естествената брегова линия. Такъв подход е свързан със значителни разходи – до 10 млн. евро в момента от федерални, регионални и фондове на ЕС, но ползите от гледна точка на икономическата мощ на острова и значението на региона ще са повече от разходите.[3][4]

Като алтернатива се обсъжда усилване на естествения риф край брега.[5][6]

Някои експерти се опасяват, че въпреки всички земеукрепителни мерки до средата на 21 век Зюлт ще претърпи значителни териториални загуби. Явленията, свързани с глобалното затопляне ще доведат до повишена ерозивна дейност, което води до загуба на утаечни наноси с около 1,1 милиона м3 в година.[2]

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Около 2500 вида животни и 150 вида растения населяват острова, като 45% от растителни видове са в Червената книга.[7] Значителен е броят (над 600) на различните видове пеперуди, като някои от тях са на ръба на изчезването – копривна пеперуда, лимонница, дяволска пеперуда и дневно пауново око.[8] [9]

Орнитологичното разнообразие включва редки морски и крайбрежни птици, като на острова гнездят и прелетни птици. На острова се размножават речни чайкиполярна рибарка, саблеклюн, малък червенокрак водобегач, чайка буревестница, стридояд, чибис, бял ангъч и гребенест почернят. При миграции в Зюлт почиват хиляди черни гъски, фишове и гаги, както и крайбрежни бекаси, брегобегачи, блатни птици и дъждосвирци. По-малобройни посещения островът получава от пясъчен зуек, бекасина, бойник и други.[10]

Наземните бозайници днес не показват значителни отклонения спрямо съседните райони на континента Северна Германия - заек-русак, заек подземниксърналисица и язовец.

Разпространени са на морски свинеобикновен тюлен и дългомуцунест тюлен). От морските обитатели съществен дял е имала европейската стрида (Ostrea edulis), но поради прекомерния улов е изчезнала към 1950. В средата на 1980-те години е била заменена с полулация на тихоокеанска стриди (Cassostrea gigas).

История[редактиране | редактиране на кода]

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Островът е споменат като Sild за първи път 1141 г. в дарена книга на манастира в Одензе, а датския крал Валдемар II през 1231 ползва названието Syld в регистрите за Шлезвиг.[11] След 1855 г. островът често е посещаван от художници, а по-късно и от учениците им.[12] Започва да се развива бавно и туризъм, като посетителите идват с пощенския кораб или с параход от Хамбург и Хелголанд. През сезона на 1911 г. е открит балнеокурортът Вестерланд, който бързо набира популярност.

След Първата световна война жителите на Зюлт гласуват в референдум и с мнозинство от 88 процента подкрепят присъединяване към Германия. Това създава затруднение, тъй като тогавашният главен порт за свързване с континента Хойер остава в Дания. На този фон е проектиран земен насип с жп линия от германска територия по Вадензе и през 1927 г. е открита единадесет километрова отсечка на името на рейхспрезидента Паул фон Хинденбург.

През 1930-те години на острова често се стичат много видни привърженици на национал-социализма като Херман Гьоринг.[13] Много хотелиери и ресторантьори се аклиматизират бързо и започват да наричат своя дом „свободен от евреи“. Във Вестерланд скоро са построени многобройни плажни резиденции и градини, украсени със знамена с нацистка свастика. Културна противоположност на това явление възниква в Кампин, където пребивава творческата интелигенция от художници и литератори, към които национал-социализмът и SA са критични.[14]

По време на Втората световна война Зюлт е забранената зона и туризмът напълно запада. Очакваното евентуално нахлуване на съюзниците през Северно море води до построяването на батареи за тежка артилерия по дюните и разполагането на гарнизон от 10 000 войници.[14]

Съвремие[редактиране | редактиране на кода]

През 1945 година на Зюлт са разселени лица от бившите немски източните райони, предимно от Източна Прусия, като са настанени в изоставени от Вермахта апартаменти и казарми, удвоявайки населението на около 25 000 жители.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

През 1950-те години рязко увеличаване на броя на туристите връща икономическото значение на острова. Икономиката на острова почти изцяло, пряко или косвено зависи от туризма. Земеделието и мореплаването започват да играят роля от средата на 1970-те години и в социалната структура на острова с няколко лекопромишлени и горски предприятия[15] Голяма част от работниците, около 4500 души, пристигат всеки ден от континента с влак и ферибот до острова[16].

Луксозни жилища[редактиране | редактиране на кода]

Повишената икономическа стойност привлича не само работниците, но и семейства на съседния континент. Това води до изключителен ръст на наемите на парцели и цените на имотите, които са най-високи в Германия[17]. Този процес води до свиване на местната общност, тъй като повечето собственици на апартамент не живеят постоянно там.[17]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Klimadaten für List auf Sylt bei wetterkontor.de, abgerufen am 21.
  2. а б Klimaänderung und Küste – Fallstudie Sylt (PDF; 2,8 MB) Projekt des Forschungszentrum für marine Geowissenschaften der Christian-Albrechts-Universität zu Kiel Paläo-Ozeanologie, Teilprojekt: Klimabedingte Veränderung der Gestalt der Insel Sylt
  3. Achim Daschkeit, Horst Sterr: Klimawandel und Küstenschutz: Hat Sylt eine Zukunft?
  4. Sylt zwischen Natur und Profit.
  5. Matthias Bleck: Funktionale Bemessung künstlicher Riffe für aktiven und sanften KüstenschutzMatthias Bleck: Funktionale Bemessung künstlicher Riffe für aktiven und sanften Küstenschutz (PDF)
  6. J. Newig: Sand auf Sylt. uni-kiel.de (PDF; 3,9 MB)
  7. Naturschutz Sylt Braderuper Heide
  8. Naturschutz-Sylt.de (Memento vom 17.
  9. Die Amphibien und Reptilien Schleswig-Holsteins.
  10. Michael Lohmann, Knut Haarmann: Vogelparadiese: Norddeutschland und Berlin.
  11. Wolfgang Laur: Historisches Ortsnamenlexikon von Schleswig-Holstein. 2.
  12. Ulrich Schulte-Wülwer: Künstlerkolonie Ekensund am Nordufer der Flensburger Förde.
  13. Frank Bajohr: Unser Hotel ist judenfrei – Bäder-Antisemitismus im 19. und 20.
  14. а б So Harald Voigt: Die Festung Sylt – Geschichte und Entwicklung der Insel Sylt unter militärischem Einfluß 1894 – 1945.
  15. Über die Geschichte der Beyschlag Werke
  16. Sylt sucht echte Bewohner.
  17. а б <meta /><meta />Bernhard Honnigfort: Sylt: Teuer und tot.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Sylt“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.