Речна чайка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Речна чайка
Larus ridibundus.jpg
Речна чайка (Larus ridibundus)
Black-headed Gull - St James's Park, London - Nov 2006.jpg
Природозащитен статут
Червена книга на България
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Ciconiiformes Щъркелоподобни
семейство: Laridae Чайкови
род: Chroicocephalus
вид: C. ridibundus Речна чайка
Научно наименование
Уикивидове Chroicocephalus ridibundus
Linnaeus, 1766[3][4][5]
Синоними
Larus ridibundus
Разпространение
Black-Headed Gull.png
речна чайка в Общомедия

Речната чайка, чайка смехулка[6], смехурка[7] (Chroicocephalus ridibundus) е прелетна птица от семейство Чайкови. Среща се и в България.[6]

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Дължината на тялото на речната чайка е 36 cm, а размахът на крилата достига до 105 cm.[7] През размножителния период главата и гърлото на речната чайка са шоколадово-кафяви, темето и коремът – бели, върховете на маховите пера са черни, а останалите части на тялото – сиви. През останалите сезони главата е бяла с кафяво петно непосредствено зад бузите. Младите екземпляри имат черни ивици по краищата на опашните пера.[6] Наблюдава се възрастов и полов диморфизъм. Често издава силни крясъци.[7]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Този вид има изключително голям ареал на разпространение. Може да се срещне в Азия до Камчатка и почти из цяла Европа с изключение на Пиринейския и Апенинския полуострови и северните части на Скандинавия.[6] Северните гнездови популации са силно мигриращи, въпреки че тези, обитаващи по-ниски географски ширини, са склонни да бъдат заседнали или локално разпространени.[1]

Зимува по крайбрежията на Западна Европа, Средиземноморието, Черно, Каспийско и Азовско море. Стига на изток до Японско море и югоизточното крайбрежие на Азия.[6] През територията на страната ни преминава южната граница на гнездовия ареал.[2]

За България е гнездещо-прелетен и зимуващ вид. Пристига в България през февруари и отлита през октомври. Среща се на ята край различни водоеми. Отделни индивиди остават и през зимата по Черноморското крайбрежие. През размножителния период в България обитава блатата край Дунав и Черно море, както и крайбрежията на големи вътрешни водоеми.[6] Гнездовата популация в страната се оценява различно – между 180 и 700 двойки, но напоследък тази оценка за България не превишава 300. По време на миграция и зимуване е една от най-често срещаните и многобройни видове чайки в ниските части на страната.[2]

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Речна чайка и голям корморан в полет.

Речната чайка предпочита да лети в големи ята и да живее в гъсти колонии, съставени от няколко хиляди двойки, често с други видове чайки или рибарки. Тя обикновено остава стадна през цялата година и зимува на големи групи.[1]

По време на размножителния период предпочитаните местообитания на речната чайка обхващат блата и езера с обилна водна растителност, а през останалото време – рибарници, язовири, канали, сметища.[2] Харесва плитки, спокойни води и временно наводнени влажни територии с буйна растителност.[1]

Речната чайка е всеядна птица. Храни се предимно с водни и сухоземни насекоми, земни червеи и морски безгръбначни – мекотели, ракообразни и морски червеи, въпреки че може да консумира риба, скариди, различни дребни гризачи, а понякога и семена.[1] През гнездовия период една двойка може да унищожи до 630 мишки и полевки.[6] Извън размножителния си сезон могат да разчитат на изкуствени източници на храна, подготвени от човека, особено в Западна Европа.[1]

Независимо от факта, че тенденцията е броят на птиците да намалява, спадът не се смята за достатъчно бърз, за да се доближи до праговете за уязвимост. През 2006 година общият брой на вида достига до 4 800 000 – 8 900 000.[1]

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Яйца на речна чайка

Речната чайка образува гнездови колонии в периферията на езера, лагуни, бавно течащи реки, делти, устия и блата. Видът използва също и изкуствени обекти като канали, чакълести и глинести територии и ями. Могат да гнездят и на сухата земя на пясъчни дюни, плажове и каменисти островчета.[1]

Гнезди в самостоятелни или смесени колонии, разположени върху плаващи коренища на тръстика, листа на водни растения и стърчащи от водата пънове.[2] Показва силни предпочитания за гнездене близо до растителност, въпреки че, ако тя е прекалено гъста, колонията може да бъде изоставена. Гнездата на различните двойки могат да бъдат разположени близо едно до друго, на около метър разстояние.[1] Те са грубо изградени директно върху земята, застлани със суха блатна растителност и разположени по самото крайбрежие. Когато са близо до водата, обикновено се правят конусовидни и се изграждат на по-високо място за да се предпазят яйцата от намокряне. Женската снася от 2 до 4 маслинено-кафяви яйца, изпъстрени със сиви и черно-кафяви петна. Мътят се от двете птици на смени в продължение на 22 – 24 дни. Родителите хранят малките си с полусмляна храна, която повръщат. Около десетия ден птичетата започват да правят първите си разходки около гнездото.[6] През есента, след края на гнездовия период, младите и възрастните птици скитат на големи общи ята.[2]

Заболявания[редактиране | редактиране на кода]

Видът е силно предразположен към към инфлуенца по птиците и ботулизъм, така че може да бъде застрашен от бъдещи огнища на тези заболявания.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к ((en)) BirdLife International. Larus ridibundus. // Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 2004. Посетен на 11 May 2006.
  2. а б в г д е Червена книга на Република България. Речна чайка. Посетен на 10 март 2012
  3. указано в: IOC World Bird List Version 8.2
  4. указано в: Q56253948
  5. указано в: eBird Taxonomy v2018
  6. а б в г д е ж з Цоло Пешев, Симеон Симеонов, „Атлас по зоология. Гръбначни животни“, ДИ „Народна просвета“, 1982 г.ISBN 954-01-0204-9, стр.191
  7. а б в Птиците в България/Речна чайка/Chroicocephalus ridibundus