Речна чайка
| Речна чайка | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||
 Застрашен[1] | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1766) | ||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Речна чайка в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Речната чайка, чайка смехулка[2], смехурка[3] (Chroicocephalus ridibundus) е прелетна птица от семейство Чайкови. Среща се и в България.[2]
Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Дължината на тялото на речната чайка е 36 cm, а размахът на крилата достига до 105 cm.[3] През размножителния период главата и гърлото на речната чайка са шоколадово-кафяви, темето и коремът – бели, върховете на маховите пера са черни, а останалите части на тялото – сиви. През останалите сезони главата е бяла с кафяво петно непосредствено зад бузите. Младите екземпляри имат черни ивици по краищата на опашните пера.[2] Наблюдава се възрастов и полов диморфизъм. Често издава силни крясъци.[3]
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Този вид има изключително голям ареал на разпространение. Може да се срещне в Азия до Камчатка и почти из цяла Европа с изключение на Пиренейския и Апенинския полуострови и северните части на Скандинавия.[2] Северните гнездови популации са силно мигриращи, въпреки че тези, обитаващи по-ниски географски ширини, са склонни да бъдат заседнали или локално разпространени.[4]
Зимува по крайбрежията на Западна Европа, Средиземноморието, Черно, Каспийско и Азовско море. Стига на изток до Японско море и югоизточното крайбрежие на Азия.[2] През територията на страната ни преминава южната граница на гнездовия ареал.[1]
За България е гнездещо-прелетен и зимуващ вид. Пристига в България през февруари и отлита през октомври. Среща се на ята край различни водоеми. Отделни индивиди остават и през зимата по Черноморското крайбрежие. През размножителния период в България обитава блатата край Дунав и Черно море, както и крайбрежията на големи вътрешни водоеми.[2] Гнездовата популация в страната се оценява различно – между 180 и 700 двойки, но напоследък тази оценка за България не превишава 300. По време на миграция и зимуване е една от най-често срещаните и многобройни видове чайки в ниските части на страната.[1]
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
_%D0%B8_%D0%A0%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D1%87%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B0_(Chroicocephalus_ridibundus).jpg)
Речната чайка предпочита да лети в големи ята и да живее в гъсти колонии, съставени от няколко хиляди двойки, често с други видове чайки или рибарки. Тя обикновено остава стадна през цялата година и зимува на големи групи.[4]
По време на размножителния период предпочитаните местообитания на речната чайка обхващат блата и езера с обилна водна растителност, а през останалото време – рибарници, язовири, канали, сметища.[1] Харесва плитки, спокойни води и временно наводнени влажни територии с буйна растителност.[4]
Речната чайка е всеядна птица. Храни се предимно с водни и сухоземни насекоми, земни червеи и морски безгръбначни – мекотели, ракообразни и морски червеи, въпреки че може да консумира риба, скариди, различни дребни гризачи, а понякога и семена.[4] През гнездовия период една двойка може да унищожи до 630 мишки и полевки.[2] Извън размножителния си сезон могат да разчитат на изкуствени източници на храна, подготвени от човека, особено в Западна Европа.[4]
Независимо от факта, че тенденцията е броят на птиците да намалява, спадът не се смята за достатъчно бърз, за да се доближи до праговете за уязвимост. През 2006 година общият брой на вида достига до 4 800 000 – 8 900 000.[4]
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Речната чайка образува гнездови колонии в периферията на езера, лагуни, бавно течащи реки, делти, устия и блата. Видът използва също и изкуствени обекти като канали, чакълести и глинести територии и ями. Могат да гнездят и на сухата земя на пясъчни дюни, плажове и каменисти островчета.[4]
Гнезди в самостоятелни или смесени колонии, разположени върху плаващи коренища на тръстика, листа на водни растения и стърчащи от водата пънове.[1] Показва силни предпочитания за гнездене близо до растителност, въпреки че, ако тя е прекалено гъста, колонията може да бъде изоставена. Гнездата на различните двойки могат да бъдат разположени близо едно до друго, на около метър разстояние.[4] Те са грубо изградени директно върху земята, застлани със суха блатна растителност и разположени по самото крайбрежие. Когато са близо до водата, обикновено се правят конусовидни и се изграждат на по-високо място за да се предпазят яйцата от намокряне. Женската снася от 2 до 4 маслинено-кафяви яйца, изпъстрени със сиви и черно-кафяви петна. Мътят се от двете птици на смени в продължение на 22 – 24 дни. Родителите хранят малките си с полусмляна храна, която повръщат. Около десетия ден птичетата започват да правят първите си разходки около гнездото.[2] През есента, след края на гнездовия период, младите и възрастните птици скитат на големи общи ята.[1]
Заболявания[редактиране | редактиране на кода]
Видът е силно предразположен към към инфлуенца по птиците и ботулизъм, така че може да бъде застрашен от бъдещи огнища на тези заболявания.[4]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Червена книга на Република България. Речна чайка. Посетен на 10 март 2012
- ↑ а б в г д е ж з Цоло Пешев, Симеон Симеонов, „Атлас по зоология. Гръбначни животни“, ДИ „Народна просвета“, 1982 г.ISBN 954-01-0204-9, стр.191
- ↑ а б в Птиците в България/Речна чайка/Chroicocephalus ridibundus
- ↑ а б в г д е ж з и BirdLife International. Larus ridibundus. // Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 2004. Посетен на 11 май 2006. (на английски)