Уикипедия:Разговори/Архив/2014/декември

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Архив Това е архив на стари обсъждания в Уикипедия:Разговори. Моля не редактирайте съдържанието на страницата! Ако желаете да започнете нова дискусия или да подновите стара, направете го на текущата страница.


Безпилотна мисия в космоса! Възможно ли е?

Здравейте,

Чета много в Уикипедия и съм очерован от това че има толкова ценна информация събрана и оформена в едно място. Проекта е много хубав. Аз обаче сега имам въпрос.

Та искам да знам какво е нужно на един апарат да полети в космоса? Да предположим че имам пари и създам безпилотен апарат, който пратя в космоса. Мога ли да го изведа там без задвижване с ракетно гориво? Някакъв мощен дрон може ли да стигне там горе в космоса? Да е задвижван примерно с перки като дроновете за полет в наземна среда. - БЛАГОДАРЯ ВИ и поздрави от мен, С. Кънев

Не съм запознат по темата. Дано някой компетентен ти каже. Аз обаче се съмнявам, понеже до колкото знам ти е нужна много голяма скорост за да напуснеш земната атмосфера и да пребориш гравитацията. - Димчо Х. Димов (беседа) 17:44, 3 декември 2014 (UTC)[отговор]
Един от вариантите - Жул Верн "От Земята до Луната". --Rumensz (беседа) 17:54, 3 декември 2014 (UTC)[отговор]
  • Symbol comment vote.svg Коментар: - Смятам, че идеята е добра. Би се получило сигурно, но ти нужен сериозен бюджет и разработка на някакъв прототип. Щом е безпилотен ще е по лесно според мен. Иначе интересно наистина дали е възможно ... Примерно с обикновен малък самолет, от безпилотните, дали няма да стане ... трябва да се поинтересуваш. Темата става за дискусия .. -- -EbOlA- (беседа) 19:05, 3 декември 2014 (UTC)[отговор]
Виж статията за Спейсшипуан. - Димчо Х. Димов (беседа) 19:09, 3 декември 2014 (UTC)[отговор]
Малко късно включване и вероятно неподходящо с оглед на това, че Уикипедия не е форум, но все пак да отговоря. „Ракетно гориво“ в Космоса вече почти не се използва. Космическите апарати се задвижват от няколко вида двигатели, предимно плазмени или йонни, в по-редки случаи с атомна батерия. Ракетата не задвижва нищо - единтвената ѝ цел е да изведе въпросният апарат в орбита, използвайки кинетичната си енергия, за да му придаде ускорение от над 7,9 километра в секунда (първа космическа скорост). Всеки апарат има конкретна задача, която трябва да изпълни, и в зависимост от нея се определя каква орбита и каква енергийна установка ще има спътникът или корабът. Орбитата и самият космически полет се оформят от тесни специалисти в областта (астродинамика), които изчисляват огромен набор от показатели на двигателя и самия апарат, като делта-V (скорост), специфичен импулс на двигателя, влияние на гравитационното и магнитно поле, ако си говорим за чуждо тяло, и т.н. и т.н. Абе с две думи, ако искаш да пратиш дрон в Космоса, няма да стане. Весели празници. Ухилен съмTourbillon Да ? 10:14, 23 декември 2014 (UTC)[отговор]
Дронът може да е с ракетен двигател :) --Stanqo (беседа) 16:48, 6 януари 2015 (UTC)[отговор]

Advisor.js

Преместено на МедияУики беседа:Gadget-Advisor.js#Декември 2014. --Спас Колев (беседа) 10:42, 16 януари 2015 (UTC)[отговор]

Снимка

Някой може ли да обясни как се получава това снимка под едно и също име да има различно изображение в различни уикита - Taxobox en, Taxobox bg. --Termininja 10:52, 16 декември 2014 (UTC)[отговор]

Всички имат независими хранилища, както и Commons. --Стан (беседа) 12:08, 16 декември 2014 (UTC)[отговор]
Ние можем да ползваме само Commons, и остатъка от снимки в БгУ. А ЕнУ, РуУ, и пр. си имат собствени Commons. Които са пълни, и се пълнят постоянно, с т.н. „несвободни картинки“ (особено за филми, книги, и др.). И не е ясно, как така, при един общ проект, те могат да си показват картинките, а ние не можем да показваме същите техни картинки. Става въпрос само за показване, така както се показват от Commons и БгУ, със същия лиценз, за същите статии, само че в за написаните за БгУ. Има ли такъв програмен код? --Rumensz (беседа) 16:25, 16 декември 2014 (UTC)[отговор]
Не. Българоезичната уикипедия навремето реши да не ползва така наречената честна употреба, а само напълно свободни лицензи - тоест Общомедия. --Мико (беседа) 17:01, 16 декември 2014 (UTC)[отговор]
Никой не се е родил научен... Не става въпрос за картинки имащи „честа употреба“, според САЩ-законодателството. А за това картинката излизаща в ЕнУ, да излиза и в БгУ. И като я кликнещ да си излиза всичко като в ЕнУ. Защото проектът е все „Уикипедия“, а разделянето по картинков признак на отделните езикови У е явна дискриминация. --Rumensz (беседа) 17:44, 16 декември 2014 (UTC)[отговор]
Ами затова е Общомедия. Просто свободните картинки се прехвърлят от Ен там за секунди и вече излизат и при нас. Несвободните не могат нито в Общомедия, нито тук. --Мико (беседа) 17:51, 16 декември 2014 (UTC)[отговор]
То стана като онова - Пиша ти бавно, щото четеш трудно. А идеята е друга. --Rumensz (беседа) 18:45, 16 декември 2014 (UTC)[отговор]
Най-вероятно. --Мико (беседа) 19:43, 16 декември 2014 (UTC)[отговор]
Дискриминация няма - локални файлове в бг: не се виждат в ен:, както локални файлове в ен: не се виждат в бг. Причината за това е, че проектът е все Уикипедия, но отделните езикови версии имат значителна автономия в редакционната политика, включително по отношение на авторските права.
(Не)Равнопоставена спрямо езиковите версии на Уикипедия е само Общомедия - техните файлове се виждат навсякъде. Това е така, защото те прилагат възможно най-рестриктивната политика по отношение на авторските права, т.е. файловете им би трябвало да са допустими във всички останали проекти на Уикимедия. --Спас Колев (беседа) 14:38, 17 декември 2014 (UTC)[отговор]
Благодаря! На база на широката ми практика с Общомедия, и във връзка с казаното за „автономията“ поставям въпроса: Изобщо ли няма възможност и ние да показваме картинките от ЕнУ локал, и то така, че да се знае, че са те оттам, и са със лиценза за несвободни картинки? Наше решение ли е, или тяхно решение? Искам тук и тук да има еднаква картинка в инфокутията. --Rumensz (беседа) 14:54, 17 декември 2014 (UTC)[отговор]
Аз открих начин, ама не знам до колко е легално и може да ни бият. С този код вземам картинката и я трансформирам в base64 string, след което можем да я визуализираме при нас и отново да сложим препратка към тях при клик. Напрактика картинката си е при тях, а при нас има само код. --Termininja 16:39, 17 декември 2014 (UTC)[отговор]
Не може да е незаконно, защото тя си е там и е със своя лиценз. Всеки по света може да я види в ЕнУ и използва, а ако е комерсиално - ще е незаконно. Сега от този код, ако може да стане "шаблон" - /картинка ен|име на картинка/, ще е идеално. Уикипедия си е свободна и У:БС, а ако нещо се сгафи, ще го отменят, евентуално. --Rumensz (беседа) 17:17, 17 декември 2014 (UTC)[отговор]
Не знам, но има и нещо друго, тази картинка например ето как ще се пренася при нас, това е страшно много текст и не знам като цяло дали няма да се вдигне много натоварването на сървърите.... а това е една много малка картинка. --Termininja 17:30, 17 декември 2014 (UTC)[отговор]
300 КВ? може да не са чак толкова много. Друг начин е да се ограничава размера при залагане. Начина е проба-грешка, може би. --Rumensz (беседа) 18:07, 17 декември 2014 (UTC)[отговор]
Мисля, че въпросът трябва да бъде поставен по друг начин а именно: Попадат ли под обхвата на българското законодателство картинки видими в bg.wikipedia.org и по-същественото попадат ли под обхвата на българското законодателство редакции в bg.wikipedia.org извършени от български граждани? Ако отговорът на който и да е от тези два въпроса е положителен дори и в някаква условна степен с голяма вероятност подобни картинки могат да бъдат атакувани по законите за авторските права. --Сале (беседа) 20:19, 17 декември 2014 (UTC)[отговор]
Интересен въпрос. Но трябва да имаме предвид, че сървърите са в САЩ, а редактирането може са извършва от всяка точка на света, от български и небългарски граждани. И за кое право става въпрос - българското или американското? --Rumensz (беседа) 20:32, 17 декември 2014 (UTC)[отговор]
Въпросът за късмет има отговор. усмивка Документът, който ни ограничава в използването на несвободно съдържание е foundation:Resolution:Licensing policy. Изискването е да изработим политика за изключенията (EDP), която трябва да съответства и на американското, и на българското авторско право. Изработването на такава политика изисква квалификация и задълбочен анализ, поради което никой не се е заемал сериозно с въпроса. --Спас Колев (беседа) 13:37, 18 декември 2014 (UTC)[отговор]

Микромъничета или не?

Тази и тази статия микромъничета ли са според вас, за да знам какво да ги правя? Поне от това, което пише за микромъничетата, би трябвало така да се маркират. Но напоследък странни мисли се пръкват на беседата ми от различни юзъри, които искат от мен да не използвам шаблона, както и шаблона за без източници. Споделете какво мислите по тази тема.--Rebelheartous (беседа) 09:05, 17 декември 2014 (UTC)[отговор]

Към горните две нека да добавим и тази, просто за сравнение :) --Termininja 09:39, 17 декември 2014 (UTC)[отговор]
Ами тя е маркирана. :-) Даже това е подшаблон на микромъниче, специално за семейство Philomycidae.--Rebelheartous (беседа) 09:50, 17 декември 2014 (UTC)[отговор]
Шаблонът е мъниче, за това го давам за пример - това е микромъниче, погледни МЕП-овете. --Termininja 12:40, 17 декември 2014 (UTC)[отговор]
За мен - по-скоро не. Има доста инфо в шаблона или в списъка и по-скоро е мъниче. И аз поставям доста шаблони за микро и все гледам след няколко дни да сложа поне няколко изречения. За мен микро са по-скоро опити от рода на А е..... или един шаблон само с име и дата на раждане. Признавам, че е неблагодарна работа, защото всеки иска да има статия, а ако изтриеш едно микро след месец например, се почват вайканията.--Vodnokon4e (беседа) 10:06, 17 декември 2014 (UTC)[отговор]
Според мен са мъничета. Въпреки че във всяка от тях има по едно-две изречения, инфокутиите са попълнени, в едната са добавени видовете, а в другата - частична филмография. --Молли (беседа) 10:09, 17 декември 2014 (UTC)[отговор]
Едно изречение, при това без източник си е микро - мисля, че правим изключение само за населените места. Напоследък и за биологичните работи се прави изключение, което лично не одобрявам особено, но какво да се прави. :-) Статията за жив човек от едно изречение със сигурност е микро.--Алиса Селезньова (беседа) 10:16, 17 декември 2014 (UTC)[отговор]
Организмите няма как да не са изключение, ако утре например открият нов вид паяк ще трябва да го отразим тука, но като още не е проучен достатъчно няма как да напишем повече от това да му дадем латинското наименование, кой го е открил и групата към която спада + източника (в най-добрият случай). Но при хората наистина е различно, там няма оправдание че няма информация, освен ако личността не е живяла преди повече от 100 години, както казваш. --Termininja 12:55, 17 декември 2014 (UTC)[отговор]
Според мен трябва да се приеме принципно решение, че щом дадена статия има релевантни МЕП, то тя не може изобщо да бъде поставяна в категория "микромъничета". Щом съответно има МЕП и някоя от статиите там е с по-голямо съдържание, то да се слага шаблона "мъниче" или подобен за разширяване. Както за държави и градове, изобщо да не се допуска триене на статии за видове животни, растения, географски обекти, исторически събития, и др. подобни, като само се коригира съдържанието при вандализми. --Rumensz (беседа) 15:16, 17 декември 2014 (UTC)[отговор]
И защо МЕП да е критерий за микромъничетата? С какво съществуването на МЕП увеличава размера на статията? --Сале (беседа) 20:35, 17 декември 2014 (UTC)[отговор]
МЕП не увеличава статията, но обуславя съществуването й. Защото не сме "началото на цивилизацията". А този, който е решил да помага на БгУ, няма просто да тръсне шаблонче с цел приносче, а ще прочете у съседите, и ще турне некое редче да стане мъниче. Ако мъ вдяваш. --Rumensz (беседа) 21:54, 17 декември 2014 (UTC)[отговор]
Ами не не вдявам! Това, че има МЕП не променя размера на статията. Определението за микромъниче няма нищо общо нито със значимостта на обекта на статията нито със съществуването на такива като отделни статии в други Уикипедии. А този който е решил да помага ще помага независимо от това дали има МЕП или не. Освен това поставянето на подобни шаблони както и обединяването и изтриването на статии също е принос към Уикипедия. Ако вдяваш де ... --Сале (беседа) 20:55, 18 декември 2014 (UTC)[отговор]

Уикисрещи около Коледа и Нова Година

Emoji u1f4cc.svg
След края на Срещата на уикимедианците от Централна и Източна Европа и покрай Коледа и НГ, Спири и Лорд Бъмбъри канят на:
Уикисреща в "Под липите", 23 декември 2014, 19:00 (на втория етаж където е малко по-тихо)
Уикисреща, 28 декември 2014 (неделя)
Уикисеминар в Института по биофизика и биомедицинско инженерство - БАН, 4 януари 2015, 10:00


Хайде да се срещнем на 23 декември в 19:00 в някое заведение? Имаме неща за разказване от срещата в Киев... Поздрави, --Лорд Бъмбъри (беседа) 13:12, 20 декември 2014 (UTC)[отговор]

Аз съм принципно за.--Ilikeliljon (беседа) 11:02, 21 декември 2014 (UTC)[отговор]
Аз също съм за, но на 23 по-скоро няма да мога да дойда. Ако сте съгласни за когато и да е след 28?--Алиса Селезньова (беседа) 11:21, 21 декември 2014 (UTC)[отговор]
+1. При нас е последен работен ден и сме на маса отрано. --Спас Колев (беседа) 09:42, 23 декември 2014 (UTC)[отговор]
Уф, ние се върнахме обаче - той - снощи, аз - сутринта. За 28-ми съм ОК, а Лордът и той пише по-долу, че може. А за неделя, 4-ти януари? Спири ··· - - - ··· 11:16, 23 декември 2014 (UTC)[отговор]

Аз утре сутринта, веднага като пристигна от Киев, ще се обадя в "Под липите" да запазя маса. Хайде банда, имаме за разказване! :) Спири ··· - - - ··· 18:07, 22 декември 2014 (UTC)[отговор]

За който не може да дойде, ще водим публичен протокол в реално време на адрес http://etherpad.wikimedia.org/p/sofia-wikimeetup-20141223 -- Etherpad е много готин инструмент за протоколиране на срещи, конференции и прочее. Ако има (изразен тук или на срещата) интерес, с Никола можем в началото на януари да организираме нещо като еднодневна, малко по-формална уикисреща (например в зала в моя институт, а не по кръчмите), за да разкажем колкото можем повече от опита на колегите от Централна и Източна Европа, да покажем презентации, да поговорим и за Потребителската група, която от страна на Дими и мен е вече подписана, но заради празниците ще бъде подписана от страна на Фондацията след Нова година. Спири ··· - - - ··· 18:45, 22 декември 2014 (UTC)[отговор]

Аз явно ще следя протокола, няма да се прибирам по празниците в Бг. Чакам новините, пък ако включите и една камера в реално време... аз ще надигам бирата оттука.... :-))))--Vodnokon4e (беседа) 18:53, 22 декември 2014 (UTC)[отговор]
Ще пробваме и камера, ако ли не -- Etherpad, той е страшно интерактивен. :))) Спири ··· - - - ··· 11:16, 23 декември 2014 (UTC)[отговор]
Аз няма да мога да 29 декември, но можем да се срещнем отново на 28-ми. Но аз и не трябва да присъствам на всички срещи, Spiritia също има много за разказване. Довечера си остава, разбира се. --Лорд Бъмбъри (беседа) 11:12, 23 декември 2014 (UTC)[отговор]

Wikimedia CEE Meeting 2014 вече е и на български. Това от мен. Чакам другата среща CEE, за да се присъединя и аз.--Vodnokon4e (беседа) 08:48, 24 декември 2014 (UTC)[отговор]

Поправих ти /en на /bg, както предполагам, че имаше предвид ;) Благодаря за включването! :) Спири ··· - - - ··· 12:06, 24 декември 2014 (UTC)[отговор]
:-) Спал съм вече сутринта. Благодаря.--Vodnokon4e (беседа) 13:05, 24 декември 2014 (UTC)[отговор]


За 28.12 (неделя) -- имаме резервация за 17 часа в чайната "Чай във фабриката" на ул. „Бенковски“ 11 (горе в карето има линк към bgmaps). Който иска, да заповяда :) Спири ··· - - - ··· 10:11, 27 декември 2014 (UTC)[отговор]


В Etherpad линка за уики семинара Volcanakittycity се е *проявил* и трябва да се почисти.--Rebelheartous (беседа) 08:20, 29 декември 2014 (UTC)[отговор]

Благодаря, почистих и ще наглеждам.
За който планира да дойде с кола, на тази карта съм посочила местата, подходящи за паркиране, както и пътя от спирката до института и до китайския ресторант. Спири ··· - - - ··· 14:07, 31 декември 2014 (UTC)[отговор]

За семинара в неделя ще има ли WiFi за желаещите? Или поне възможност за жична връзка? — Luchesar • Б/П 15:36, 31 декември 2014 (UTC)[отговор]

По принцип има чудесен wifi. Надявам се покрай празниците да не му се е случила случка, на 2-ри ще ходя до Института и ще проверя. :) Спири ··· - - - ··· 23:57, 31 декември 2014 (UTC)[отговор]
Благодаря, Спири! — Luchesar • Б/П 19:51, 3 януари 2015 (UTC)[отговор]

Патрулиране

Здравейте, скъпи патрульори! Има ли желаещи да проверят, евентуално променят и отбележат като патрулирани последните десетина неща, които не отбелязах като патрулирани от вчера и днес? Би било хубаво да гледаме там по-често, за да си подобрим качеството на енциклопедията. --Лорд Бъмбъри (беседа) 09:35, 24 декември 2014 (UTC)[отговор]

Редовно проверявам назад непатрулирани редакции (отмятам Скриване на проверени редакции и задавам 100 или 250), така че ако някой вече не ги е минал, аз ще ги прегледам рано или късно. Със сигурност обаче и бъркам понякога, така че е добре наистина и други да попоглеждат назад.--Vodnokon4e (беседа) 13:10, 24 декември 2014 (UTC)[отговор]
Според мен е по-добре когато изпатрулираш някоя редакция, да я отбележиш като патрулирана, за да не я гледат и останалите. Инак вършим същата работа многократно. Мисля, че това е по-малкото зло спрямо това от време на време да пропуснеш някоя грешка. --Лорд Бъмбъри (беседа) 16:23, 24 декември 2014 (UTC)[отговор]
Мхм, отбелязвам ги.--Vodnokon4e (беседа) 18:13, 24 декември 2014 (UTC)[отговор]

Бързолик

Нещо се е случило с Бързолик – когато кликна на „отбележи като проверена редакция“ напускам страницата с последните промени. Ползвам Chrome. Само аз ли имам този проблем? --Лорд Бъмбъри (беседа) 13:13, 25 декември 2014 (UTC)[отговор]

Същото е и при мен с Firefox --Сале (беседа) 13:16, 25 декември 2014 (UTC)[отговор]
От няколко дни е така и това прави и без това трудното патрулиране още по-трудно. --Сале (беседа) 13:18, 25 декември 2014 (UTC)[отговор]
Не ми работи изобщо - като кликна на „разлики“ за дадена статия в Списъка за наблюдение само върти кръгче и толкова (Firefox), трябва да отида в историята и от там да си търся разликите :-( --Ket (беседа) 13:46, 27 декември 2014 (UTC)[отговор]
При първия клик на разлика при мен върти кръгчето, а при второ или трето напомняне се сеща да ми изведе разликата в редакциите. --Izvora (беседа) 13:48, 27 декември 2014 (UTC)[отговор]
Оправих грешката и междувременно върнах отдавна изчезналата функционалност за множествено патрулиране. Обновете си кеша и докладвайте! :-) — Борислав 13:53, 27 декември 2014 (UTC)[отговор]
Открих, че не работи, когато се зарежда като джаджа. След няколко часа ще е отново наред. — Борислав 14:20, 27 декември 2014 (UTC)[отговор]
Много благодаря--Ket (беседа) 21:00, 29 декември 2014 (UTC)[отговор]

Общоприети съкращения

Здравейте и Весела Коледа! Убедена съм, че темата е разисквана, но не знам как да търся в архивите, затова предварително се извинявам. Каква е конвенцията за общоприетите съкращения като „г.“ за година и „в.“ за век? Масово се изписват думите, но освен да удължават статията и да дразнят такива като мен, не виждам какво постигат. Още повече „километър“ никога не се изписва, нито „преди Христа“, напр. Енциклопедичният стил винаги е изисквал краткост. :) Предварително благодаря! --Skl1750 (беседа) 14:01, 25 декември 2014 (UTC)[отговор]

Весела Коледа и от мен! Относно година и век аз винаги ги изписвам, защото съкращенията им освен да пестят хартия, което е важно при хартиените издания, май друго не правят (и да дразнят такива като мен). :) Километър го изписвам понякога, защото кириличните съкращения вече май ги изхвърлиха от нормативните издания, а с латинските букви в текста не мога да свикна. Общо взето май го караме според индивидуалните предпочитания дали да се съкратят думите или не, избягвайки сблъсък с правописните норми.--Алиса Селезньова (беседа) 14:24, 25 декември 2014 (UTC)[отговор]
Освен да пестят хартия, което е важно дори за Уикипедия, съкращенията създават прегледност на текста и му придават научен стил. Като се заредят едни години в някои статии, направо очите ме заболяват от ненужно четене (а не бива да се изпускат по английскому). Ясно е, че в някои случаи трябва да се изписват (напр., продължителност, възраст и пр.) Не съм чула някой да е изхвърлял кирилските съкращения (и на какво основание?).--Skl1750 (беседа) 14:35, 25 декември 2014 (UTC)[отговор]
Конкретно за съкращенията на мерни единици на латиница, което честно да си призная ми е крайно неприятно основанието е Наредба за единиците за измерване. В случая има БДС и закон, които трябва да се спазват колкото и да не ни харесва. Поне на мен страшно много не ми харесва, но ...--Сале (беседа) 21:15, 25 декември 2014 (UTC)[отговор]
Ами не виждам как разходът на хартия е важен за онлайн енциклопедия, а прегледността е въпрос на личен поглед - аз не виждам никаква прегледност в букви с точки вместо нормални думи. Имаше дискусия за кириличните съкращения някъде и се цитираха нови правила, налагащи латинските съкращения по спомен, но трябва да поровя, за да ги намеря.--Алиса Селезньова (беседа) 14:43, 25 декември 2014 (UTC)[отговор]
Споделям горното мнение. Според мен това натрупване на препинателни знаци отблъсква визуално. Наистина в някои случаи е доста смешно или странно, както при „преди Христа“, но виждам все по-често да се изписва „година“, а не г-то с точката. --Явор (беседа) 15:29, 25 декември 2014 (UTC)[отговор]
Не виждам как съкращепията "придават научен стил". Личното ми мнение е, че са средновековен/руски дразнител, който по възможност трябва да се избягва в добрия стил.:-) --Мико (беседа) 16:00, 25 декември 2014 (UTC)[отговор]
Стилът (дали научен или нАучен) е, явно, въпрос на възприятие и школа. Само ще вметна, че в съвременната (средновековна рядко чета) англоезична научна (и не само) литература също се използват съкращения (предимно от латински и френски) и никой не смята, че е по-прегледно да се изписват verbatim, колкото и да са... ахм, предсредновековни. :) Множеството скоби, както и сложните подчинени изречения с множество части (които не винаги са правилно обозначени с тирета, запетаи и др. препинателни знаци, а да не говорим за междуметията) са много по-натоварващи - както, надявям се, е демонстрирано в момента - от немощната, набедена точка. Но днес е Коледа и чудеса и да не стават, ще се съгласим да не се съгласим. Наздраве! :D --Skl1750 (беседа) 17:29, 25 декември 2014 (UTC)[отговор]
Преди години е имало такава дискусия и са решили специално за думите „година“ и „век“ да се изписват изцяло. Така че аз винаги се съобразявам с това. А и не виждам смисъл да пестим нещо при положение, че не става дума за хартиено издание. Вероятно със съкращенията стилът изглежда по-енциклопедичен просто защото така сме свикнали при печатните източници. А за мерните единици на латински Сале вече е писал. Поздрави на всички, весела Коледа и наздраве! --Молли (беседа) 22:09, 25 декември 2014 (UTC)[отговор]
Съгласен съм с това че „съкращенията създават прегледност на текста“, но по-важното е, че колкото повече „излишна информация“ има в един текст, толкова повече мозъка се разсейва с несъществена информация, което пък води до по-трудно възприемане на съществено важната. И не е въпрос на навик, мозъците ни са така устроени, че работят с „образи“, а не с „думи“ и всяка звуково, зрително, въобще сетивно възприета информация се транслира подсъзнателно в някакъв микрообраз който се обработва, комбинира с подобни, в резултат на което се генерира по-съществен образ. Една цяло изписана „година“ се възприема като отделна дума в текста (отделен микрообраз само за нея), а само „г.“ - по-скоро като част от годината преди него (т.е. един микрообраз и за двете). Колкото повече микрообрази трябва да се обработват, толкова по-голямо е „разсейването“, толкова по-голяма е и вероятността от препрочитане. За кратки текстове това е без много голямо значение, но при по-дългите всичко това се натрупва в резултат на което и по-лесно се достига до зацикляне и умора от четене. Поради подобна причина и изписвам например 20 млн. вместо 200000000 защото 20 се възприема и чете лесно, но многото цифри обикновено водят до задържане на погледа..., вие вероятно в примера ми не го направихте, но това е заради привличащото внимание съкращение..., навярно и затова не забелязахте че милионите са 200 ;) Според мен съкращенията са от съществена важност за Уикипедия. Една енциклопедия трябва да предлага информацията в лесно възприемлив вид, максимално стегнато, кратко, точно и ясно. Поздрави и от мене и Весели празници! усмивка --Termininja 23:03, 25 декември 2014 (UTC)[отговор]
+ 1 --Ket (беседа) 01:00, 26 декември 2014 (UTC)[отговор]
+ 1 за съкращенията и за международните символи на единиците.--George (беседа) 12:11, 26 декември 2014 (UTC)[отговор]
Здравейте и Весели празници! Само да вмъкна малко романтика по отношение на съкращенията на мерни единици.
72.За графичните съкращения важат следните правила: 72.1.1. Съкращенията на мерните единици от международната система SI се изписват и на кирилица, и на латиница. м (m)-метър, л (l)-литър, кг (kg)-килограм, км/ч (km/h)-километър в час, л/ч (l/h)-литър в час, В (V)-волт, Вт (W)-ват, мин (min)-минута, сек (s)-секунда (Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила. С., Изд. „Просвета". 2011, с.93 ISBN 978-954-01-2604-3)
На този етап и двата начина за изписване са правилни. Поздрави,--Чигот (беседа) 14:06, 26 декември 2014 (UTC)[отговор]
Да, така е и в Официалния правописен речник от 2012 г. – един реверанс към вестници, литературни произведения и др. под., където означенията може и да са на кирилица (реверанс, защото например в изданието на БАН от 2002 г. „Принципи и правила на правописа и пунктуацията в българския език“, Съкращения на основни метрични единици (стр. 153 и 154) правилни бяха само международните, но в масовите издания това не се спазва). Обаче за всяка научна област, в която има някакво измерване, в технически документи, научни публикации, учебници, енциклопедии, в стопанската дейност, в здравеопазването и т.н. наредбата за единиците си важи. Да добавя, че решението в нашата Уикипедия да се употребяват само международните означения, е от 2005 г., когато Петко имаше идеята да го добави към общите правила, но... (и сега не е късно).
За съкращенията при дати - в Официалния правописен речник на БАН, 2012 г. примерите за означаване на дати са: 20.04.1876 г.; 24.05. т.г.; ...периода 15.09. – 15.10.1985 г.; V в.; 3 юни т.г.; 681 г., т.е. след цифра думите година и век се съкращават.--George (беседа) 17:55, 26 декември 2014 (UTC)[отговор]
Здравейте Потребител:George, един реверанс към вестници, литературни произведения и др. под., където означенията може и да са на кирилица - За да има някаква стойност, това Ваше лично мнение би трябвало да се подкрепи с благонадеждни източници. Манипулирате некоректно с посочения източник от 2002 г. От ляво е показано съкращението според SI, а от дясно кирилското съкращение и пълното наименование. В посочения източник не откривам потвърждение на думите Ви : правилни бяха само международните,. Последно издадените правописни правила от 2011/12 г. са още по категорични. При изписване на съкращения на мерни единици на български език правилни са и двата варианта на изписване. Цитираната по горе извадка е категорична по този въпрос. Уикипедия не може да решава как да се пише на български език. Тя може да следи за промените в правописните правила (промени които са в прерогатив на Института за български език), и да съобразява писането си с тях.
Имайки най-актуалното мнение на ИБЕ по отношение на писане съкращенията на мерни единици, смятам че приемането на Вашата теза би било реверанс към личното Ви мнение. Лично мнение не съобразяващо се с последните правописни правила. Още веднъж : И двата варианта на изписване са правилни. Редакторите може да ползват който вариант искат. И това няма да е грешка. Грешка според мен е някои редактори да се опитват да налагат своите въжделения, особено когато се базират на : щото така ме кефи.
Любимата наредба за мерните единици носи заглавието : Наредба за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България, т.е това е наредба която указва кои измервателни единици са разрешени за използване в България. В Раздел II. Основни единици SI е представена международната система единици (SI). Никъде в наредбата не откривам правила за писане на български език. Представена е SI и единиците включени в нея с техните международни съкращения. Нищо повече.
Чл. 1. С наредбата се определят:

1. наименованията, определенията и означенията на разрешените за използване единици за измерване; 2. правилата за изразяване и обявяване на резултатите от измерване.

С израза С наредбата се определят наименованията, определенията и означенията на разрешените за използване единици за измерване не се задават правила за писане на български език.--Чигот (беседа) 15:13, 27 декември 2014 (UTC)[отговор]

Здравейте, потребител Чигот! Искрено съжалявам, че постът ми е Ви прозвучал некоректно, извинявам се. Не мога да се съглася обаче, че съм споделил „въжделения", които се базирали на "щото така ме кефи.“ Заядливият Ви тон ме обижда. Към фактите:

  • За източника от 2002 г. – признавам, пропуснах да отбележа, че са посочени и български означения (това не са съкращения, затова са и без точки), но те са само 9 от общо 57, и са само за най-използваните в бита величини (кг, м, с, л и техни производни). Може да се предположи, че за всички останали са правилни само международните (забелязвате ли, че и Вие „манипулирате некоректно с посочения източник“?).
  • Виждам от цитата Ви, че в правилата от 2011/12 отново се споменават само ограничен брой единици (освен горните, още В, Вт, ч) (въпреки че текстът е общ – „Съкращенията... се изписват и на кирилица, и на латиница“). Пак се налага заключението, че се имат предвид единиците, най-често срещани в средствата за масова информация. Оттам ми дойде и „палавата“ мисъл за реверанса към последните.
  • Впрочем, говорим за български "съкращения", но няма опредени такива. Свикнали сме с означенията кг, км, с, но как да съкратим лумен, рентген, паскал? В името на точността ще спомена, че през 1993 г. бе отменен БДС 3952:1979, който (под влияние на съветските ГОСТ-ове) беше стандартизирал означения и на кирилица. Въведоха се международните, за да станем еднакви (при измерванията) с останалия свят - изключително важно за икономиката, научния и технически обмен, сигурността и отбраната, здравеопазването и т.н. Това беше впрочем и едно от многото условия за присъединяването ни към Европейския съюз.
  • Пишете, че не сте открили в наредбата „правила за писане на български език“? Анджак де, според наредбата (всъщност според Закона за измерванията) означения на български няма, разрешени у нас са само международните означения. Текстът е съвсем ясен: „Чл. 26. (1) При означаване на единиците се използват международните означения с латински или гръцки букви.“ Толкова.--George (беседа) 20:31, 27 декември 2014 (UTC)[отговор]
Едно е какви единици за измерване се използват у нас, а съвсем друго е как те се изписват в българските издания, или дори как се изписват при търговски взаимоотношения. Различни правни норми. Много показателно е цитирането на 153 и 154 стр. Там е показано нагледно, че някои мерни единици от измервателната система се изписват на български само изцяло, а за други се ползват и съкращения, като - м, м/с, т, кг, л. Трябва да се досетите, че още от древността се опитват упорито да ни латинизират. Но за еврото им се опънахме. --Rumensz (беседа) 16:00, 27 декември 2014 (UTC)[отговор]
Здравейте и Честита нова година George. И аз на свой ред искам да се извиня. „Злобният тон" всъщност е „емоционална откровеност". Уверявам Ви че злобата е трудно съвместима с моята душевност. По същество :
  • По отношение на Вашата първа точка - Приемам забележката Ви. Преглеждайки горното си писание, установих пропуска си да отбележа, че коментара ми се отнася за мерните единиците, които имат кирилски съкращения. Естествено че останалите (съкращения) се пишат на латиница. Съкращението, не е задължително да е с точка, за да е съкращение.
  • По втора точка - Изнесената информация ми е добре известна. И пак да каже, че аз говоря за правописни правила, на които се базира българския книжовен език, а не за световното уеднаквяване на мерните единици.
  • По трета точка - Отново да каже, че правописните правила са прерогатив на Института за български език. Цитираният от Вас член 26 (1) : При означаване на единиците се използват международните означения с латински или гръцки букви. е част от Раздел X. Правила за изразяване и обявяване на резултати от измерване. Ще цитирам целия раздел :
Чл. 25. Правилата за изразяване и обявяване на резултатите от измерване се отнасят до начина на записване на величините, стойностите на измерваните величини и единиците за измерване.

Чл. 26. (1) При означаване на единиците се използват международните означения с латински или гръцки букви.

(2) Означенията на единиците се записват и печатат с прави букви независимо от използвания в текста шрифт.

(3) Означенията на единиците се записват и печатат с малки букви, а когато наименованието на единицата произхожда от собствено име, първата буква е главна, например: m - метър, s - секунда, А - Ампер, Wb - Вебер.

(4) Означенията на единиците не се изменят в множествено число.

(5) Означенията на единиците се пишат без точка накрая, освен когато са в края на изречението.

(6) Между означенията на представките и означенията на единиците не се оставя разстояние.

Чл. 27. Резултатите от измерване се изразяват и обявяват в съответствие с БДС ISO 31-0 и БДС ISO 1000.

Наредбата е издадена от Института по метрология. Определено тази наредба не е за Уикипедия. Мисля че тук не се занимаваме с научно-изследователска дейност. Поздрави,--Чигот (беседа) 12:11, 4 януари 2015 (UTC)[отговор]
Е, не точно с научноизследователска, но все пак с близка до научната дейност. Всяка енциклопедия трябва да се стреми към научен стил, затова тази наредба е точно за тук (впрочем, тя е нормативен акт, а не издание на Института по метрология.) От много-много години в научните трудове мерните единици задължително се изписват с официално възприетите международни означения от SI. Прилагат се също в законодателството (напр. в Закон за движението по пътищата), в образованието (напр. Портал на знанието „Знам“), да не говорим за техническите издания. Всички други „побългарявания“ на мерните единици не са подходящи в текстове, които са в енциклопедия и държат да са издържани в научен стил. Разбирам, че използването на системните означения на единиците в една географска статия може на пръв поглед да изглежда необичайно („село А е на 40 km от град Б“), но това е наложително именно поради енциклопедичния характер на Уикипедията. Разстоянието в края на краищата е резултат от измерване, затова се прилага чл. 27 (вж. през един абзац по-горе). Това не е правопис. Тези означения трябва да се приемат като символи, както се приемат напр. означенията на хим. елементи. В правописния речник няма Fe (желязо), няма и Pa (паскал). Пак да повторя – няколкото кирилски означения в правописния речник са за ненаучни, нетехнически текстове, за литература с общ характер, за средствата за масова информация. Силно се надявам, Чигот, да не останете на толкова непримирима позиция и да приемете тези аргументи. --George (беседа) 22:24, 6 януари 2015 (UTC)[отговор]
Здравейте, George. „Научният стил на текстове" е силно неподходящ за една общодостъпна енциклопедия. Текста трябва да е четивно достъпен за максимално широк кръг от читатели и подкрепен с научни източници. Това е идеята на Уикипедия. Апропо: Тези съкращения са съкращения. Те може и да са символи за някого, но по принцип ролята им не е такава. Те представляват езикови съкращения.
Държа на стриктното следване на указаните правописни правила. Дали ги смятаме за правилни или не? „Правилно" е нещо много относително, затова се налага хората да се събират на „групички" и да си измислят общи правила. Целта е да има ред и условия на нормално съществуване. „Правилото", което цитирах от актуалния правописен речник е ясно и точно. Разбирам, че Ви е трудно да го приемете, но то е факт. Ще Ви цитирам част от предговора на цитираната от мен книжка:
Предлаганото издание има нормативен характер и съдържа основните правила на правописа и пунктуацията на българския език. Разработен е от екип езиковеди, специалисти по книжовен език от Секцията за съвременен български език към Института за български език, който е упълномощен да проучва промените в писмената практика и да внася единство в правописа чрез системно кодифициране. Изданието има официален характер — правилата, формулирани в него, са задължителни за писменото общуване в публичната сфера. (Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила. С., Изд. „Просвета". 2011, с.7)
Уикипедия е част от публичната сфера и там и е мястото. Не се заблуждавайте. И още:
Книгата е предназначена за всички, които си поставят за цел да овладеят правописа и пунктуацията на българския език или искат да подобрят своята грамотност, за специалисти, които се нуждаят от справки, както и за преподаватели. Изданието е разработено от авторски колектив в състав: доц. д-р Татяна Александрова, доц. д-р Маргарита Димитрова, доц. д-р Калина Викторова, проф. д.ф.н. Мери Лакова, проф. д.ф.н. Владко Мурдаров, гл. ас. д-р Николай Паскалев, доц. д-р Руска Станчева, гл. ас. д-р Илиана Стоилова, гл. ас. д-р Милен Томов, доц. д-р Катя Чаралозова... Текстът на изданието е обсъден и приет за печат от Научния съвет на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин" на БАН. (Пак там, с.7-8.)
Приемам мнението на споменатите в цитата хора. Смятам че тяхното мнение е най-меродавно по темата за правописа: „км" или „km" изписване - по желание. Няма как да приема „забрана" върху „км", след като не е забранено. След като има два правилни варианта за изписване, логично е да възникнат и две правилни мнения за изписване. Аз приемам и двата варианта, но предпочитам да ползвам „км". Уважавам другото правилно мнение и не бих тръгнал да го заменям налагайки „моето мнение". Надявам се и подкрепящите „другото мнение" да имат такъв подход. Поздрави,--Чигот (беседа) 20:31, 7 януари 2015 (UTC)[отговор]
Добре, подред. Уикипедия:Енциклопедичност: „Енциклопедичният стил на писане е разновидност на научния стил, който има множество особености, открояващи го от други стилове като разговорен, художествен, публицистичен или административно-делови.“ Освен това „...българската версия на Уикипедия се ползва не само от българите, но и от хора с друга националност и език. Затова статиите в Уикипедия трябва да се пишат по начин, достъпен и разбираем за колкото се може по-широк кръг от читатели...“.
За съкращенията: кг и км са такива, но означенията от SI са означения-символи. Приятно ми е да цитирам шведа Anders J. Thor (председател на два технически комитета в ISO и IEC), който казва, че съществуват четири системи за писане, които преодоляват всички лингвистични бариери, независимо от използваната азбука. Тези системи са:
  • системата от математични знаци и символи
  • символите от SI
  • символите на химичните елементи
  • начинът за писане на музикалните ноти.
За правописа: аз също много държа за стриктното му спазване и напълно съм съгласен с цитираните от Вас текстове. Обаче смятам, че означенията в математиката, физиката, химията, в лингвистиката ако щете, нямат отношение към българския правопис. А двата действително правилни варианта за няколкото популярни означения в правописния речник се отнасят за различни случаи, за различни по характер текстове. Аз избирам едното или другото, зависи какво пиша.--George (беседа) 16:33, 8 януари 2015 (UTC)[отговор]
Селективното цитиране не е лошо, стига да не задава погрешна представа за смисъла на целия текст. Според Уикипедия:Енциклопедичност сред „множеството особености", които открояват енциклопедичния стил (разновидност на научния стил) от разговорния, художествения и т.н. не присъства начинът на изписване на съкращенията-символи за мерни единици.
Прав сте : Разновидност на научния стил и в SI са symbols (хубаво е цитата за шведа Anders J. Thor да е „проверяем".). Но не виждам това с какво подкрепя тезата Ви.
Тези означения, за които има правило за изписване, имат отношение към правописа. Уикипедия е общотематична енциклопедия. В нея акцента не е само математика, физика, химия... Между другото, научния стил на писане в моята наука - историята, не се съобразява с SI. Напълно съм съгласен с последните Ви две изречения.--Чигот (беседа) 21:30, 8 януари 2015 (UTC)[отговор]
Спорът се води върху някаква странна основа. Символите, дефинирани от SI, нямат нищо общо със съкращения, а са обикновена алгебрична нотация („20 m“ не е съкращение на „двадесет метра“, а произведение на числото „20“ и константата „m“). Да се твърди, че не трябва да се използват, е все едно да се каже, че трябва да преразкажем в текст всички математически или химични формули, защото не съответстват на правописните норми. Би било забавно да видим Уравнение на Шрьодингер приведена в съответствие с правописния речник. усмивка --Спас Колев (беседа) 13:04, 9 януари 2015 (UTC)[отговор]
Не си вникнал достатъчно добре в „спора". Дебатът не е затова дали да се ползва SI. Смехотворно би било някой да твърди, че не трябва да се ползва. Въпросът е дали трябва да се ползват няколкото кирилски съкращения на мерни единици при съставяне на текст на български език. Математическите или химическите формули въобще не са обект на правописните норми. Нито пък такъв обект е Уравнението на Шрьодингер. Още по-забавно би било да видим тези формули и Уравнението в някоя историческа или географска статия примерно. Обичам да цитирам:
Езиковите съкращения са два вида: графични и лексикални. Графичните съкращения се употребяват само в писмен текст. При четене се изговарят съответстващите им несъкратени думи и изрази. 72. За графичните съкращения въжат следните правила: 72.1.1. Съкращенията на мерните единици от международната система SI се изписват и на кирилица, и на латиница. м (m)-метър, л (l)-литър, кг (kg)-килограм, км/ч (km/h)-километър в час, л/ч (l/h)-литър в час, В (V)-волт, Вт (W)-ват, мин (min)-минута, сек (s)-секунда (Правопис и пунктуация...,с.93.)
75. Съкращенията на някои думи са възможни само в определен контекст: 75.4 Думите час, година, век, страница, лев, хиляда, милион, милиард и мерните единици се съкращават само ако са придружени от изписано с цифри числителни име. 18 ч., 1878 год., XVIII в., с. 328, 50 лв. 200 жил., 50 млрд., 2 млн. 500 m и 500 м, 10 l и 10 л, 5 km и 5 км, 25 l/min и 25 л/мин, 220 V и 220 В (Правопис и пунктуация...,с.95.)
George го каза най-добре: А двата действително правилни варианта за няколкото популярни означения в правописния речник се отнасят за различни случаи, за различни по характер текстове. Аз избирам едното или другото, зависи какво пиша.--Чигот (беседа) 18:00, 9 януари 2015 (UTC)[отговор]
Колега Чигот, не се съмнявам, че имате предвид и това, което не съм дописал по-горе, но се поразбира от позицията ми – „Аз избирам едното или другото, зависи какво пиша – в енциклопедичен текст (т.е. навсякъде в бг уики) ползвам означенията от SI, а в неангажиращ (напр. в тетрадка с готварски рецепти) – кирилските.“--George (беседа) 11:55, 10 януари 2015 (UTC)[отговор]
О не, темата е за писането. Неизказаното е въпрос за друг разговор. Поздрави,:-)--Чигот (беседа) 13:17, 10 януари 2015 (UTC)[отговор]
А защо трябва да пишем едно и също нещо по два различни начина, какъв е смисълът?! Представете си следното изречение: „Този вид достига на дължина до 24 см и височина до около 17 cm“. Не само че е грозно, ами е и неенциклопедично, да не говорим че е и много вероятно в определени случаи да доведе до объркване на този който го чете, а в момента има много статии, които са в подобен вид (Пример: „Заема територия от 1520 km² и е разположен на около 400 км. от Салвадор“, и то не къде да е, а в Портал), точно защото един написал едното на кирилица щото така си го знае, друг добавил по-късно другото на латиница щото и той така си го знае... Недопустимо е в една Енциклопедия да се случва подобно нещо! --Termininja 19:57, 9 януари 2015 (UTC)[отговор]
Удачен въпрос, но не е за тук. Дори и да имаме мнение по него, не сме в позиция да го решаваме. Иначе това което казваш за различното изписване в една статия, наистина е недопустимо. Това се дължи на недостатъчно качествени последващи редакции.
Мислех си, ние не може да решаваме как да се пише, но бихме могли чрез някакво гласуване (всеобхватно), да приемем само един от двата верни варианта на изписване, с цел уеднаквяване и избягване на грозните и неенциклопедични примери, които даде. И понеже, в статии за физика, химия и пр. кирилския правилен вариант е доста неудачно да се ползва а пък в статии за история, география и пр. не е чак такава драма, ми се струва че SI изписването е добър избор. Разбира се едно такова евентуално гласуване не трябва да определя кирилския вариант за неправилен, просто за удобство и еднаквост избираме един от двата правилни варианта. Направи ми впечатление едно изречение от предговора на книжката с правописните правила.
Отчита се изискването да не се извършват резки промени при кодификация на правописните норми, за да се осигури тяхната приемственост и устойчивост. (Правопис и пунктуация...,с.7.)
Струва ми се, че това изречение има отношение по нашия въпрос. Разбира се това мнение е неподкрепено с никакъв благонадежден източник. Какво мислите?--Чигот (беседа) 13:07, 10 януари 2015 (UTC)[отговор]

Articles like 123

Hi. Could the community explain me what are articles like 123 for? Is anybody planing to improve them? They seem to be made by a bot ages ago and never improved. --Base (беседа) 13:28, 26 декември 2014 (UTC)[отговор]

Article 123 is dedicated to year 123 from the Julian Calendar. Many of these articles are improved over time. It is up to the community to do it as with any other article. --Сале (беседа) 23:11, 26 декември 2014 (UTC)[отговор]

VisualEditor News #10—2014

18:59, 26 декември 2014 (UTC)

Помощ за разчистване на препратки

Моля някой да погледне историята на последните промени на Йото Танчев. Опитвам се да разчистя невалидни и неправилно поставени препратки както и такива без пряка връзка, но 84.54.171.48 упорито ги връща. Сале (беседа) 22:59, 26 декември 2014 (UTC)[отговор]

Последни попълнения

Аз се занимавах с рубриката Последни попълнения редовно от април насам, в резултат на което тя стана по-атрактивна и интересна. Там обаче има проблем с приносите на потребител Drzewianin – те понякога са неподходящи и винаги на неправилен български, какъвто не трябва да се допуска на Началната страница. Аз няколко пъти го поправях и мислех да го посъветвам, ако иска да допринася да го прави чрез посредническа помощ, но не го направих от учтивост и защото той два месеца се въздържаше, мислех че сам си е взел бележка. Приносът му на Коледа беше особено неподходящ по няколко причини, които няма да излагам тук, а и вчера също е написал нещо, което в този си вид е неправилно и неподходящо. Върху това какво се появява в тази рубрика и на началната страница въобще трябва да има известен контрол, но когато поставих под въпрос един от приносите в списъка, потребител Алиса Селезньова се скара с мен, което е правила няколко пъти и ѝ е станало навик. Всъщност качествен материал за Началната страница (Новините) беше отхвърлен, а се позволява писане на граматически неправилен български. Аз съм посещавал другите значими и сравними уикипедии и ако дизайнът и съдържанието, които предложих, бяха приети, то началната страница щеше да стане една от най-добрите в Уикипедия. – Оуейн (беседа) 06:28, 28 декември 2014 (UTC)[отговор]

Също смятам, че требва некой по-диалогичен редактор да му обърне внимание. Има неколко, които го обгрижват от доста време, и които май ги слуша. На мен ми е неприятно да му отварям беседата. --Мико (беседа) 07:59, 28 декември 2014 (UTC)[отговор]
Нямам спомен за какво сме спорили по темата, но със сигурност е било преди доста време. На този етап съм напълно съгласна, че този обем текст на развален български трябва да се ограничи някак - струва ми се, Оуейн, че сте достатъчно деликатен по темата, за да обърнете внимание на потребителя?--Алиса Селезньова (беседа) 12:04, 28 декември 2014 (UTC)[отговор]
Може би по-коректният изказ би бил „струва ми се, ... че сте недостатъчно деликатен ...“. Имам предвид, че в случая с Drzewianin трябва се обръща много по-сериозно внимание върху качеството на редакциите му. Желанието, времето и усилията, които отделя за да допринася към Уикипедия наистина биха били достойни за похвала и подражание ако приносите му бяха издържани откъм качество, което за съжаление понякога е под нивото на всякакви приемливи норми. Неколкократно съм се опитвал да му обърна внимание, че е недопустимо да се използва машинен превод в статии, но за съжаление без особен успех. В беседи и специални страници като Разговори макар и дразнещ подобен машинен превод може да бъде толериран. В никакъв случай не искам да обезкуражавам такива потребители, но трябва да има някакви граници за нивото на българския език използван в статиите в основното пространство. Редакции като тази по-долу са напълно недопустими и напълно унищожават доверието в уменията на редактора независимо от другите му многобройни полезни приноси: https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Зимна_Богородица&diff=prev&oldid=6403504 --Сале (беседа) 23:47, 28 декември 2014 (UTC)[отговор]

Празнично лого

Може би и ние трябва да си слагаме подобно Лого за празниците. --Rumensz (беседа) 13:47, 29 декември 2014 (UTC)[отговор]

Коледа вече отмина, може лого с шампанско и фойерверки (до края януари)? Джевянин (беседа) 17:37, 29 декември 2014 (UTC).[отговор]

Г

Според мене логото трябва да се сменя само по поводи, които са пряко свързани с Уикипедия или Уикимедия. Един смята края на годината за празник, друг — за дни на безсмислено консуматорство. — Борислав 18:15, 29 декември 2014 (UTC)[отговор]
Споко! Ще си гледаме другите У, примерно Руската и сладурчето там. --Rumensz (беседа) 20:18, 29 декември 2014 (UTC)[отговор]
Дни на безмислено консуматорство? Значи шампанското е идеално лого :) хлъц и Наздраве! --Skl1750 (беседа) 13:51, 30 декември 2014 (UTC)[отговор]
Против, дори с мартениците. Логото не е задно стъкло на Москвич. --Поздрави, Петър Петров 19:27, 5 януари 2015 (UTC)[отговор]

Имена на статии за правителства на България

Преди време обсъждахме с Добри промяна на конвенцията за имена на статии за българските правителства, но реших преди да местя да попитам и тук.

  • Предложението е следното: сегашната конвенция „Правителство на България (<номер>)“ да се замени с „Правителство на <министър-председател>“ (с пояснение с годините на управление при омонимия). Например: „Правителство на Тодор Бурмов“ или „Правителство на Драган Цанков (1880)“.
  • Промяната е в духа на У:ПН (използване на по-разпространена форма) и избягва проблема с липсата на унифицирана номерация.

Ако няма възражения, мисля да преместя статиите след някоя седмица. --Спас Колев (беседа) 14:30, 30 декември 2014 (UTC)[отговор]

+1 --Молли (беседа) 15:29, 30 декември 2014 (UTC)[отговор]
Symbol support vote.svg За - за читателите е много по-разбираемо да идентифицираме правителствата по премиера. Добре е някак да се запази и номерацията (без да се отразява в основното заглавие) - например в списък, т.к. е удобна за кратки препратки. --Elkost (беседа) 11:11, 4 януари 2015 (UTC)[отговор]

Премахване на допълнителната виртуална клавиатура

Искам да поразчистя малко МедияУики:Common.js и затова се чудя дали някой ползва допълнителната виртуална клавиатура от бутона „Още…“. Редакторското меню, което се поддържа от софтуера, има подобна функция „Специални символи“, така че няма смисъл да имаме два такива инструмента. Та, на някого ще му липсва ли допълнителната клавиатура, ако я махна? — Борислав 17:38, 30 декември 2014 (UTC)[отговор]

Ползвам „Специални символи“ и смятам, че там има (почти) всичко, което може да е нужно при писане на една статия. Виртуалната лично на мен няма да ми липсва. --Vodnokon4e (беседа) 20:36, 30 декември 2014 (UTC)[отговор]
Аз я ползвам много-много често. --Мико (беседа) 20:41, 30 декември 2014 (UTC)[отговор]
Честно казано нямам представа къде са тези „Специални символи“.:-) Винаги ползвам бутона „Още…“ ако ми потрябва някой символ от там, а това се случва сравнително често. Тоест, ако може да го запазим?--Алиса Селезньова (беседа) 20:47, 30 декември 2014 (UTC)[отговор]
Редакторското меню и „специалните символи“, за които говоря, се включват в настройките за редактиране: Включване на разширената лента с инструменти. — Борислав 22:14, 30 декември 2014 (UTC)[отговор]
Разширената лента ми е неудобна (бутоните се губят визуално, вероятно не е оптимизирана за Monobook) и не я използвам. По-скоро може да се мисли виртуалната клавиатура да се подреди (и може би да се махне стандартната кирилица). Аз реално използвам само няколко символа (²³°·•) и всеки път ги търся. --Спас Колев (беседа) 11:23, 31 декември 2014 (UTC)[отговор]
Мога без Още... Засега съм свикнал с нея, но виждам, че в Специалните има всичко от Още..., че и още:-). Няма да ми липсва.--George (беседа) 21:00, 30 декември 2014 (UTC)[отговор]
И аз като Алиса .oO(и това ли доживях да кажа?) не знам къде са тези „Специални символи“ нито какво е редакторското меню. „Още...“-то не пречи та ако не е проблем за някого да го поддържа нека остане.--Сале (беседа) 21:38, 30 декември 2014 (UTC)[отговор]
Виж по-горе отговора ми на Алиса. Няма технически проблем да се запази, както е сега. Щом „клавиатурата“ се ползва, значи ще остане. :-) А можем да помислим и за евентуално обединяване със „специалните символи“, както предлага Termininja. — Борислав 22:14, 30 декември 2014 (UTC)[отговор]
Може само да прехвърлиш в специални символи тези които липсват като: ¹²³∫∑∇♀♂⇐⇒⇔©™®∝ и няколко др... Също предлагам да се преместят бутоните от първата лента („вж“ „код“ ax, ...) в лентата най-долу (бутоните за bold, italic, подпис, ...), че в момента много лошо адвизора се намества между двете. Или ако не е удачно поне да са една до друга. --Termininja 22:09, 30 декември 2014 (UTC)[отговор]
Обединяването на нашата лента с бутони (светлосините) и тези от разширената лента с инструменти е сложна задача и не мисля, че скоро някой ще се захване с нея. ;-) — Борислав 22:27, 30 декември 2014 (UTC)[отговор]
Разликата мой е в този ред:* ~ | [ ] ° № ™ © ® ¢ € ¥ £ ¤ ¿ ¡ « » § ¶ † ‡ • ♀ ♂ … ¨, но щом се ползва виртуалната, по-добре да остане.--Vodnokon4e (беседа) 23:14, 30 декември 2014 (UTC)[отговор]
Предлагам нещата да останат както са сега, без промени. Мисля, че е достатъчно удобно, а и всичко се ползва, макар и не много често. Не ми пречи и фактът, че адвайзорът се намества между двете ленти. --Молли (беседа) 23:18, 30 декември 2014 (UTC)[отговор]
Не е толкова трудно да се преместят в стандартната лента нашите бутони, трябва само да се направи по картинка или две за всеки бутон, но няма да се побират на един ред защото са прекалено много, ще стоят на няколко реда. (вж. addToolbarButtons.js) --V111P 16:30, 31 декември 2014 (UTC)[отговор]

Като си говорим за тия неща - може ли и аз да кажа два умерени дразнителя - не е ли възможно при натискане на бутона [[...|...]] курсорът да се появява в първото поле, а не във второто както е сега? И при натискане на <ref> не може ли вместо <ref></ref> да се появя направо <ref name=""></ref>? --Мико (беседа) 11:46, 1 януари 2015 (UTC)[отговор]

Курсорът при <=""></ref> къде да стои - между кавичките на name или между ref-таговете? В момента е между таговете, за да се види и при теб - силен рефреш (ctrl+shft+r за Firefox), при мен даже се наложи и да си затворя всички прозорци на У. Спири ··· - - - ··· 12:09, 1 януари 2015 (UTC)[отговор]
Ми между таговете е ОК - много благодарим, ама много - че земем даже на семинар да дойдем. :-) --Мико (беседа) 12:11, 1 януари 2015 (UTC)[отговор]
Че добро дошли :) Сега видях, че е останал един интервал между "" - май да го махна, а? Спири ··· - - - ··· 12:15, 1 януари 2015 (UTC)[отговор]
Да - в повече е интервалът. --Мико (беседа) 13:00, 1 януари 2015 (UTC)[отговор]
За първото и аз съм си го мислел, но мисля че идеята е като се използва за добавяне на препратка във вече написан текст се избира дума от текста и тя трябва да се появи в второто поле. По принцип е много неефективно по време на писане да трябва да се натискат бутони с мишката, може да се направи джаджа за задаване на команди от клавиатурата вместо чрез натискане на бутон, но мисля че редакторите са си свикнали така и няма да искат да използват друг метод. --V111P 12:26, 1 януари 2015 (UTC)[отговор]
Можем да сложим едно допълнително бутонче -- едно за курсора отпред, едно за отзад. Едно повече или по-малко... :))) Спири ··· - - - ··· 12:32, 1 януари 2015 (UTC)[отговор]
Ако някой се оплаче от промяната, тогава. :) Мисля многоточието да остане само там където ще се появява курсора, така хем ще е по ясно какво да се очаква, хем бутона ще стане по-къс. Същото с бутона ...#... --V111P 12:39, 1 януари 2015 (UTC)[отговор]
Аха, отлична идея. Спири ··· - - - ··· 12:43, 1 януари 2015 (UTC)[отговор]
На мен лично не ми харесва замяната на ref с ref name, предпочитам по-опростената версия, и си мисля, че тя би била по-удобна за по незапознатите потребители --Nadina 12:58, 1 януари 2015 (UTC)[отговор]
Добре. Тогава, ако може два отделни бутона? Лично го пиша по 20-30 пъти дневно. Това е сериозно. Току що за пръв път три пъти не го написах. По-непозапознатите ги запознаваме, нели? --Мико (беседа) 13:05, 1 януари 2015 (UTC)[отговор]
Ей, супер, Спири - това реф нейм го пиша по стотици пъти месечно без да преувеличавам и ще спести много време на редовните редактори, което според мен също трябва да е водещо съображение.--Алиса Селезньова (беседа) 16:28, 1 януари 2015 (UTC)[отговор]
След малко мазни борби стана. Два бутона за ref / ref name и два за препратки с разделител - курсор вляво и вдясно. Междувременно се загледах, че някои бутони може и да се махнат. Ето предложенията ми с обосновка:
  • del -- ползва се рядко, за напреднали
  • :-D -- шаблонът D ползва се рядко
  • en: -- вече ненужно или доста по-рядко ползвано след въвеждането на WikiData
  • br -- шаблонът {{br}} -- ползва се рядко, от напреднали, а и може да е объркващо при неопитни хора
  • subst: -- ползва се рядко, за напреднали
  • {{ok}} -- само за беседи, за напреднали
  • < br / > - като шаблона br
  • {{bullet}} -- ползва се рядко, за напреднали
Спири ··· - - - ··· 13:53, 1 януари 2015 (UTC)[отговор]
Спири, шаблонът {{br}} -- е незаменим при създаването на футболни стати. С него се изброяват години, клубове, мачове, голове, национални отбори и т.н. --Litexfan (беседа) 16:13, 1 януари 2015 (UTC)[отговор]
И на мен това {{br}} би ми липсвало. --Молли (беседа) 16:37, 1 януари 2015 (UTC)[отговор]
Разбрах, {{br}} остава. Коментирайте и за другите бутони. За улеснение ще го обособя в подтемичка. Спири ··· - - - ··· 15:53, 2 януари 2015 (UTC)[отговор]