Уилям Гилбърт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Уилям Гилбърт
английски физик

Роден
Починал
30 ноември 1603 г. (59 г.)
Научна дейност
Област Физика
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XVI век
Интереси Натурфилософия
Уилям Гилбърт в Общомедия

Уилям Гилбълт (на английски William Gilbert) е английски физик, лекар и философ. Той е известен с едни от първите изследвания на магнетизма и електричеството. Той въвежда и самия термин електричество.

Основното произведение на Гилбърт е „De Magnete, Magneticisque Corporibus, et de Magno Magnete Tellure“ („За магнита, магнетичните очи и за Големия земен магнит“), публикувано през 1600. В книгата той описва много от своите експерименти с умален модел на Земята (терела). Той стига до извода, че самата Земя е магнетична и че това е причината компасите да сочат на север (дотогава има предположения, че те сочат към полярната звезда или към голям магнитен остров на Северния полюс).

В книгата си Гилбърт изследва и статичното електричество, използвайки кехлибар. Кехлибарът е наричан на гръцки електрон, затова той решава да нарече наблюдаваните ефекти електрическа сила.

Гилбърт смята, че електричеството и магнетизмът са напълно различни явления. Той сочи за доказателство неправилното наблюдение, че електрическото привличане изчезва при нагряване, а магнитното се запазва. Едва Джеймс Максуел два века и половина по-късно демонстрира връзката между двете явления.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „William Gilbert“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.