Ула Хан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ула Хан
Ulla Hahn
германска писателка и литературен историк
Ула Хан през 2004 г.
Ула Хан през 2004 г.

Родена
30 април 1945 г. (78 г.)

Националност Германия
Работилаписател, поет, белетрист, преподавател
Литература
Жанровестихотворение, есе, роман
Известни творби„Сърце над главата“ (1981)
Научна дейност
ОбластФилология
Работила вХамбургски университет
Бременски университет
Хайделбергски университет
Семейство
СъпругКлаус фон Донани

Уебсайт
Ула Хан в Общомедия

Ула Хан (на немски: Ulla Hahn) е германска поетеса, белетристка и есеистка, родена в Брахтхаузен, Зауерланд.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ула Хан израства в Монхайм в близост до Дюселдорф и Кьолн. Следва германистика, социология и история в Кьолнския университет. Получава докторска степен в Хамбургския университет с теза, в която сравнява западногерманската и социалистическата литература на шестдесетте години. Преподава в университетите на Хамбург, Бремен и Олденбург, а след това работи като журналистка и редакторка в културния отдел на Радио Бремен.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ула Хан на Празник на поезията в Ерланген (2009)

Още първата стихосбирка на Ула Хан „Сърце над главата“ (1981) намира многобройни читатели и почитатели и е приета с възторг от критиката, която отбелязва: „Тази авторка успява да намери поетически израз за съвременния живот. Характерно за нейната лирика е напрежението между емоция и артистизъм, тъга и ирония“. Следващите стихосбирки на поетесата „Играеща“ (или: „Край на играта“) (1983), „Красива гледка“ (1985), „Нечувана близост“ (или: „Нечута близост“) [1] (1988), „Пламък на радостта“ (1989) и „Любовни стихове“ (1993) ѝ осигуряват трайно място в панорамата на новата немска литература. В 1994 г. Ула Хан става професор по поетика в университета на Хайделберг. Публикува още стихосбирките „Градината на Епикур“ (1995), „Галилео и две жени“ (1997), „Сладка ябълка червена“ (2003) и „Тъй открит е светът“ (2004).

Ула Хан, която е автор и на няколко престижни литературни антологии, живее като писател на свободна практика в Хамбург.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия
  • Herz über Kopf, 1981
  • Spielende, 1983
  • Unerhörte Nähe, 1988
  • Freudenfeuer, 1989
  • Liebesgedichte, 1993
  • Epikurs Garten, 1995
  • Stechäpfel – Gedichte von Frauen aus drei Jahrtausenden, Anthologie, 1995
„Тъй открит е светът“ (2004)
  • Galileo und zwei Frauen, 1997
  • Bildlich gesprochen, 1999
  • Gedichte fürs Gedächtnis, Anthologie, 1999
  • Süßapfel rot, 2003
  • Stimmen im Kanon – Deutsche Gedichte, Anthologie, 2003
  • So offen die Welt, 2004
  • Wiederworte, 2011
  • Gesammelte Gedichte, 2013
Проза
  • Ein Mann im Haus, Roman, 1991
  • Das verborgene Wort, Roman, 2001
  • Unscharfe Bilder, Roman, 2003
  • Liebesarten, Erzählungen, 2006
  • Dichter in der Welt, Essays, Reden, Kritiken, 2006
  • Aufbruch, 2009
  • Spiel der Zeit, 2014
  • Wir werden erwartet, 2017

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2020-09-26 в Wayback Machine., използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]