Унион Еспаньола

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Унион Еспаньола“
Клуб Унион Еспаньола САДП
ПрозвищеИспанците (Испанос)
Червената фурия (Ла Фурия Роха)
Червената машина (Ла Макина Роха)
Основан18 май 1897
ДържаваЧили
СтадионСанта Лаура-Универсидад СЕК
Капацитет19.000
Собственик Колехио Интернасионал СЕК
Президент Франсиско Сересуела
Старши треньор Фернандо Вергара
ПървенствоПримера Дивисион
20187-о
СпонсорУниверсидад СЕК
ЕкипировкаХома
Уебсайтunionespanola.cl
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Унион Еспаньола в Общомедия

„Унион Еспаньола“ (на испански: Unión Española) е футболен клуб в Сантяго де Чиле, столицата на Чили.

Създаден е на 18 май 1897 г. под името Сентро Еспаньол де Инструсион и Рекреасион и е сред най-старите все още съществуващи отбори в страната.[1] Играе в чилийската Примера Дивисион. Унион Еспаньола е четвърти по брой спечелени шампионски титли (7) след Коло Коло, Универсидад де Чиле и Универсидад Католика, а освен това има и две Купи на Чили.

История[редактиране | редактиране на кода]

Предшественик на Унион Еспаньола е Сентро Еспаньол де Инструсион и Рекреасион, основан от испански емигранти през 1897 г. С нарастването на броя развивани спортни дисциплини е взето решение някои от тях да се отделят като самостоятелни отбори – колоездачният Клуб Сиклиста Иберико през 1909 г. и футболният Клуб Иберико Баломпие на 18 октомври 1918 г.[2] Футболният тим печели Копа Чиле де ла Асосиасион Сентрал през 1920 г. Двата тима набират популярност и през 1922 г. е взето решение те да бъдат обединени под името Унион Депортива Еспаньола.[2] Обединеният отбор печели още две титли през 1924 и 1925 г., а през 1928 г. – Серия А на Лига Сентрал де Футбол де Сантяго. През 1933 г. Унион Еспаньола е един от отборите, основали Лига Професионал де Футбол де Сантяго, която организира първото професионално футболно първенство в страната. На 12 април 1934 г. Унион Депортиво Еспаньола и Сентро Еспаньол де Инструсион и Рекреасион се сливат под името Унион Еспаньола.[3]

Съставът на Унион Еспаньола, шампион през 1943 г.

През 1939 г. Унион Еспаньола изиграва само един мач от първенството – под името Сентрал – преди да прекрати участието си заради Гражданската война в Испания.[4] Останалите отбори се възползват от това и привличат в редиците си играчите на тима, а когато той се завръща в първенството година по-късно, на треньора се налага да изгради изцяло нов отбор с играчи от юношеските формации. След подсилване на състава с някои опитни играчи, отборът печели първата професионална титла в историята си през 1943 г., завършвайки на две точки пред Коло Коло. Следват три втори места през 1945, 1948 и 1950 г., като в последния случай Унион Еспаньола и Евъртън имат равен брой точки, а шампионът е определен чрез допълнителен мач, в който Евъртън печели с 1:0 след продължения. През 1951 г. в първата фаза на шампионата „Испанците“ завършват четвърти, а във втората – първи и след сбора на точките те и Аудакс Италяно се оказват в челото на класирането с равен брой. Отново допълнителен мач решава шампионата, но този път Унион Еспаньола надделява с 1:0 и печели титлата.

Следващите две десетилетия тимът няма особени успехи освен няколко трети места в първенството. Златната ера на Унион Еспаньола е през 70-те години, когато не финишира под четвърто място в шампионата и записва шест участия в туринира за Копа Либертадорес. През 1970 г. „Испанците“ остават на второ място в първенството след като завършват с равен брой точки с Коло Коло и губят в допълнителния мач с 2:1. Второто място обаче дава право на участие за Копа Либертадорес през 1971 г. Там отборът завършва на първо място в предварителната група, но не успява да прескочи полуфиналната група и да играе финал. Година по-късно отново остава втори след Коло Коло. През 1973 г. за треньор е назначен Луис Сантибанес, който две години по-рано печели титлата с Унион Сан Фелипе. Още същата година Унион Еспаньола печели шампионата с осем точки преднина пред Коло Коло. 1975 г. е най-успешната в историята на отбора след триумф в шампионата и финал за Копа Либертадорес, загубен от аржентинския Индепендиенте след по една разменена победа и загуба с 2:0 в допълнителния трети мач. Въпреки продажбата на голяма част от основните футболисти, „Испанците“ и през 1976 г. стигат до допълнителен мач за титлата, в който падат с общ резултат 3:1 от Евъртън. Все пак те печелят петата си титла през 1977 г.

През 80-те години Унион Еспаньола не може да намери своето място и редува класирания както на трето място, така и на трето отдолу-нагоре и в средата на таблицата. През 1982 г. се спасява от директно изпадане, а в баражната група за оставане в елита финишира на първо място. Година по-късно остава на 20-о място от 22 отбора и по правилник трябва да изпадне директно, но след промяна във формата на първенството, която предвижда увеличение на отборите в Примера Дивисион и разделянето им на две групи на регионален принцип, изпадащи отбори няма. В началото на 90-те години привържениците на отбора отново имат поводи за радост – през 1992 и 1993 г. „Испанците“ печелят Купата на Чили след победи с по 3:1 срещу Коло Коло и Кобрелоа. След шестнадесетгодишно прекъсване през 1994 г. Унион Еспаньола се завръща в турнира за Копа Либертадорес, където освен че стига четфъртфинал, се превръща в една вторият чилийски клубен отбор с победа като гост на тим от Уругвай. Празненствата по случай стогодишнината на отбора през 1997 г. са помрачени от първото в историята му изпадане във втора дивизия. Две години по-късно Унион Еспаньола завършва на първо място в Примера Б и се завръща в елита.

Момент от реванша срещу Универсидад де Чиле на финала на Апертура през 2009 г.

В турнира Клаусура през 2004 г. отборът остава на второ място, след загуба на финала от Кобрелоа с общ резултат 3:1. В Апертура през 2005 г. обаче печели шампионата след победа над Кокимбо Унидо с общ резултат 4:2. През 2009 г. „Испанците“ отново играят финал в турнира Апертура, но губят от Универсидад де Чиле с общ резултат 2:1. Поредното разочарование идва през 2012 г., когато на финала на Клаусура те падат от Уачипато след резменени победи с по 3:1 (на реванша Уачипато вкарва третия гол минута преди края на редовното време) и 3:2 при дузпите. В турнипа Трансисион през 2013 г., проведен под формата само на редовен сезон без плейофна фаза, Унион Еспаньола печели титлата благодарение на по-добрата си голова разлика в сравнение с втория Универсидад Католика, а заслуга за това има и серията от девет поредни мача без загуба (седем победи, две равенства, голова разлика 20:3). Същата година печели и Суперкупата на Чили след победа с 2:0 над Универсидад де Чиле.

Дербита[редактиране | редактиране на кода]

Класико де колониас се наричат мачовете между Унион Еспаньола, Аудакс Италяно и Палестино – отборите, основани от съответно испански, италиански и палестински имигранти. От трите с най-големи традиции е дербито между Унион и Аудакс. В 137 мача до началото на 2015 г. „Испанците“ имат 56 победи, 33 равенства и 48 загуби. В 119 срещи с Палестино балансът е 52 победи, 27 равенства и 40 загуби.

Футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]

№ Нац. Играч Роден Последен отбор
Вратари
1 Нери Велосо 02.03.1987 Аудакс Италяно
12 Кристиан Гера 09.08.1994 юноша на отбора
13 Диего Санчес Карвахал 08.05.1987 Унион Сан Фелипе
31 Анхел Марин 15.06.1996 юноша на отбора
Защитници
2 Марио Ларенас 27.07.1993 юноша на отбора
3 Матиас Наварете 20 януари 1992 Сан Луис де Килота
4 Николас Мансия 07.10.1993 Депортес Иберия
14 Фернандо Корнехо 13.04.1994 юноша на отбора
16 Николас Берардо 28.07.1990 Архентинос Хуниорс
17 Хорхе Ампуеро 17.04.1987 Унион Ла Калера
18 Дагоберто Куримия 26.12.1987 Сантяго Морнинг
30 Томас Астабурага 11.10.1996 юноша на отбора
Полузащитници
5 Оскар Ернандес Поланка 03.07.1994 Барнечеа
6 Габриел Сандовал 13.03.1984 Сан Маркос де Арика
8 Милован Мирошевич 20.06.1980 Универсидад Католика
10 Серхио Даниел Лопес 4 януари 1989 Годой Крус
11 Рене Лима 3 януари 1985 Кобрелоа
21 Данте Мартинес 18.06.1994 юноша на отбора
22 Пабло Арангуис 17.03.1997 юноша на отбора
23 Кристофър Рос 01.06.1994 юноша на отбора
25 Анхел Муньос 27 януари 1996 юноша на отбора
26 Кевин Харботъл 08.06.1990 Сан Маркос де Арика
27 Пабло Гандалмес 30.12.1996 юноша на отбора
29 Николас Игерас 31 януари 1997 юноша на отбора
Нападатели
7 Габриел Мендес 08.05.1988 Кобрелоа
9 Карлос Салом 04.04.1987 Депортес Консепсион
15 Хуан Карлос Ферейра 12.09.1983 Ботафого
19 Гонсало Абан 11.06.1987 Сан Луис де Килота
20 Фабиан Сааведра 27 януари 1992 Кобресал
24 Хосе Луис Сиера 24.07.1997 юноша на отбора
28 Хасон Флорес 28.02.1997 юноша на отбора
Съставът е актуален към 6 юни 2015 г.

Известни бивши футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Рекорди[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Medalla para Rangers, архив на оригинала от 9 април 2008, https://web.archive.org/web/20080409013625/http://www.rangers.cl/portada/recuerdo.html, посетен на 2015-09-14 
  2. ↑ а б Винко Агуеро де ла Торе, Мануел Алварес Нието, Хосе Марино Конде, Рафаел Мартинес Уренгоечеа, Фернандо Прадо Алварес, Кристиан Виская Хамарийо: Años de Unión, стр. 9
  3. ↑ Винко Агуеро де ла Торе, Мануел Алварес Нието, Хосе Марино Конде, Рафаел Мартинес Уренгоечеа, Фернандо Прадо Алварес, Кристиан Виская Хамарийо: Años de Unión, стр. 15
  4. ↑ Chile 1939
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Унион_Еспаньола&oldid=11307622“.