Унион Еспаньола

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Унион Еспаньола“
Клуб Унион Еспаньола САДП
ПрозвищеИспанците (Испанос)
Червената фурия (Ла Фурия Роха)
Червената машина (Ла Макина Роха)
Основан18 май 1897
ДържаваЧили
СтадионСанта Лаура-Универсидад СЕК
Капацитет19.000
Собственик Колехио Интернасионал СЕК
Президент Франсиско Сересуела
Старши треньор
ПървенствоПримера Дивисион
202310-о
СпонсорУниверсидад СЕК
ЕкипировкаХома
Уебсайтunionespanola.cl
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Унион Еспаньола в Общомедия

„Унион Еспаньола“ (на испански: Unión Española) е футболен клуб в Сантяго де Чиле, столицата на Чили.

Създаден е на 18 май 1897 г. под името Сентро Еспаньол де Инструсион и Рекреасион и е сред най-старите все още съществуващи отбори в страната.[1] Играе в чилийската Примера Дивисион. Унион Еспаньола е четвърти по брой спечелени шампионски титли (7) след Коло Коло, Универсидад де Чиле и Универсидад Католика, а освен това има и две Купи на Чили.

История[редактиране | редактиране на кода]

Предшественик на Унион Еспаньола е Сентро Еспаньол де Инструсион и Рекреасион, основан от испански емигранти през 1897 г. С нарастването на броя развивани спортни дисциплини е взето решение някои от тях да се отделят като самостоятелни отбори – колоездачният Клуб Сиклиста Иберико през 1909 г. и футболният Клуб Иберико Баломпие на 18 октомври 1918 г.[2] Футболният тим печели Копа Чиле де ла Асосиасион Сентрал през 1920 г. Двата тима набират популярност и през 1922 г. е взето решение те да бъдат обединени под името Унион Депортива Еспаньола.[2] Обединеният отбор печели още две титли през 1924 и 1925 г., а през 1928 г. – Серия А на Лига Сентрал де Футбол де Сантяго. През 1933 г. Унион Еспаньола е един от отборите, основали Лига Професионал де Футбол де Сантяго, която организира първото професионално футболно първенство в страната. На 12 април 1934 г. Унион Депортиво Еспаньола и Сентро Еспаньол де Инструсион и Рекреасион се сливат под името Унион Еспаньола.[3]

Съставът на Унион Еспаньола, шампион през 1943 г.

През 1939 г. Унион Еспаньола изиграва само един мач от първенството – под името Сентрал – преди да прекрати участието си заради Гражданската война в Испания.[4] Останалите отбори се възползват от това и привличат в редиците си играчите на тима, а когато той се завръща в първенството година по-късно, на треньора се налага да изгради изцяло нов отбор с играчи от юношеските формации. След подсилване на състава с някои опитни играчи, отборът печели първата професионална титла в историята си през 1943 г., завършвайки на две точки пред Коло Коло. Следват три втори места през 1945, 1948 и 1950 г., като в последния случай Унион Еспаньола и Евъртън имат равен брой точки, а шампионът е определен чрез допълнителен мач, в който Евъртън печели с 1:0 след продължения. През 1951 г. в първата фаза на шампионата „Испанците“ завършват четвърти, а във втората – първи и след сбора на точките те и Аудакс Италяно се оказват в челото на класирането с равен брой. Отново допълнителен мач решава шампионата, но този път Унион Еспаньола надделява с 1:0 и печели титлата.

Следващите две десетилетия тимът няма особени успехи освен няколко трети места в първенството. Златната ера на Унион Еспаньола е през 70-те години, когато не финишира под четвърто място в шампионата и записва шест участия в туринира за Копа Либертадорес. През 1970 г. „Испанците“ остават на второ място в първенството след като завършват с равен брой точки с Коло Коло и губят в допълнителния мач с 2:1. Второто място обаче дава право на участие за Копа Либертадорес през 1971 г. Там отборът завършва на първо място в предварителната група, но не успява да прескочи полуфиналната група и да играе финал. Година по-късно отново остава втори след Коло Коло. През 1973 г. за треньор е назначен Луис Сантибанес, който две години по-рано печели титлата с Унион Сан Фелипе. Още същата година Унион Еспаньола печели шампионата с осем точки преднина пред Коло Коло. 1975 г. е най-успешната в историята на отбора след триумф в шампионата и финал за Копа Либертадорес, загубен от аржентинския Индепендиенте след по една разменена победа и загуба с 2:0 в допълнителния трети мач. Въпреки продажбата на голяма част от основните футболисти, „Испанците“ и през 1976 г. стигат до допълнителен мач за титлата, в който падат с общ резултат 3:1 от Евъртън. Все пак те печелят петата си титла през 1977 г.

През 80-те години Унион Еспаньола не може да намери своето място и редува класирания както на трето място, така и на трето отдолу-нагоре и в средата на таблицата. През 1982 г. се спасява от директно изпадане, а в баражната група за оставане в елита финишира на първо място. Година по-късно остава на 20-о място от 22 отбора и по правилник трябва да изпадне директно, но след промяна във формата на първенството, която предвижда увеличение на отборите в Примера Дивисион и разделянето им на две групи на регионален принцип, изпадащи отбори няма. В началото на 90-те години привържениците на отбора отново имат поводи за радост – през 1992 и 1993 г. „Испанците“ печелят Купата на Чили след победи с по 3:1 срещу Коло Коло и Кобрелоа. След шестнадесетгодишно прекъсване през 1994 г. Унион Еспаньола се завръща в турнира за Копа Либертадорес, където освен че стига четфъртфинал, се превръща в една вторият чилийски клубен отбор с победа като гост на тим от Уругвай. Празненствата по случай стогодишнината на отбора през 1997 г. са помрачени от първото в историята му изпадане във втора дивизия. Две години по-късно Унион Еспаньола завършва на първо място в Примера Б и се завръща в елита.

Момент от реванша срещу Универсидад де Чиле на финала на Апертура през 2009 г.

В турнира Клаусура през 2004 г. отборът остава на второ място, след загуба на финала от Кобрелоа с общ резултат 3:1. В Апертура през 2005 г. обаче печели шампионата след победа над Кокимбо Унидо с общ резултат 4:2. През 2009 г. „Испанците“ отново играят финал в турнира Апертура, но губят от Универсидад де Чиле с общ резултат 2:1. Поредното разочарование идва през 2012 г., когато на финала на Клаусура те падат от Уачипато след резменени победи с по 3:1 (на реванша Уачипато вкарва третия гол минута преди края на редовното време) и 3:2 при дузпите. В турнипа Трансисион през 2013 г., проведен под формата само на редовен сезон без плейофна фаза, Унион Еспаньола печели титлата благодарение на по-добрата си голова разлика в сравнение с втория Универсидад Католика, а заслуга за това има и серията от девет поредни мача без загуба (седем победи, две равенства, голова разлика 20:3). Същата година печели и Суперкупата на Чили след победа с 2:0 над Универсидад де Чиле.

Дербита[редактиране | редактиране на кода]

Класико де колониас се наричат мачовете между Унион Еспаньола, Аудакс Италяно и Палестино – отборите, основани от съответно испански, италиански и палестински имигранти. От трите с най-големи традиции е дербито между Унион и Аудакс. В 137 мача до началото на 2015 г. „Испанците“ имат 56 победи, 33 равенства и 48 загуби. В 119 срещи с Палестино балансът е 52 победи, 27 равенства и 40 загуби.

Известни бивши футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Рекорди[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]