Кобрелоа
Кобрелоа | ||||
---|---|---|---|---|
Клуб де Депортес Кобрелоа | ||||
![]() | ||||
Прозвище | Пустинните лисици (Сорос дел десиерто) Оранжевите (Наранхес) Миньорите (Минерос) | |||
Основан | 7 януари 1977 | |||
Държава | Чили | |||
Стадион | Естадио Мунисипал де Калама | |||
Капацитет | 12.000 | |||
Президент | ![]() | |||
Старши треньор | ![]() | |||
Първенство | Примера Дивисион | |||
2014/2015 А | 18-о | |||
Спонсор | Фининг КАТ | |||
Екипировка | Лото | |||
Уебсайт | cobreloa.cl | |||
Екипи и цветове | ||||
| ||||
Кобрелоа в Общомедия |
Кобрелоа (на испански: Cobreloa), е чилийски професионален футболен отбор от Калама, регион Антофагаста. Създаден е на 7 януари 1977 г. Играе в чилийската Примера Дивисион. Кобрелоа е четвъртият най-успешен чилийски отбор със своите осем шампионски титли, а освен тях има и една Купа на Чили и два финала за Копа Либертадорес.
История[редактиране | редактиране на кода]
Името на отбора е комбинация от испанската дума за мед „кобре“ (до град Калама се намира най-голямата по добив на медна руда мина в света Чукикамата[1]) и името на най-дългата река в Чили Лоа (течаща през Калама).
Още през първия си сезон Кобрелоа завършва на четвърто място в Примера Б и заедно с третия Майеко Унидо и завършилите на 15-о и 16-о място в Примера Дивисион Сантяго Уондърърс и Сантяго Морнинг се класира за турнира, определящ кои два отбора, освен шампиона и вицешампиона на Примера Б, да се изкачат (или да запазят мястото си) в елита. С една победа и две равенства Кобрелоа печели промоция и оттогава не е изпадал в по-долна дивизия. Въпреки скорошното си основаване, тимът продължава с доброто си представяне – вицешампион в първия и втория си сезон в Примера Дивисион през 1978 и 1979, както и през 1981 г., шампион през 1980 и 1982 г. и два загубени финала за Копа Либертадорес през 1981 (срещу бразилския Фламенго след 1:2 в Рио де Жанейро, 1:0 в Сантяго де Чиле и 0:2 в допълнителния трети мач в Монтевидео) и 1982 (срещу уругвайския Пенярол – 0:0 в Монтевидео и 0:1 в Сантяго) г. Макар и вече по-нарядко, успехите продължават и след тези първи пет години на фурор в елита – шампиноски титли през 1985, 1988, 1992 г. и втори места през 1983 и 1993 г. Освен това при всяко свое участие в турнира за Копа Либертадорес, с изключение на 1983 г., тимът успява най-малкото да прескочи първата групова фаза. В началото на 21 век Кобрелоа успява да добави още три титли към колекцията си Апертура и Клаусура 2003 и Клаусура 2004), както и още три втори места. Освен това записва шест поредни (седем в рамките на осем години) участия за Копа Либертадорес, където веднъж стига до четвъртфинал и два пъти до осминафинал.
Дербита[редактиране | редактиране на кода]
Традиционни съперници на Кобрелоа са другият голям миньорски отбор Кобресал, Депортес Антофагаста и О′Хигинс, но за най-голямо дерби се считат мачовете срещу Коло Коло. Това дерби се счита за четвъртото най-интересно в Чили след Суперкласико (Коло Коло – Универсидад де Чиле), Класико университарио (Универсидад Католика – Универсидад де Чиле) и мачовете между Коло Коло и Универсидад Католика. Причините за това са няколко: в период от 15 години между 1979 и 1993 двата тима печелят общо 13 титли (5 за Кобрелоа и 8 за Коло Коло), като в шест от случаите на второ мясото е оставал съперникът; Кобрелоа е единственият чилийски отбор с позитивна статистика в двубоите срещу Коло Коло (към ноември 2014 г. 33 победи срещу 31 загуби в 92 мача за първенство, 41 победи срещу 40 загуби в 115 мача във всички турнири и приятелски срещи; в последните години Коло коло успява да навакса разликата); Коло Коло не успява да спечели мач в Калама в продължение на 23 години.
Футболисти[редактиране | редактиране на кода]
Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]
№ | Нац. | Играч | Роден | Последен отбор |
---|---|---|---|---|
Вратари | ||||
1 | ![]() |
Себастиан Контрерас | 1 януари 1988 | ![]() |
12 | ![]() |
Матиас Караско | ![]() | |
15 | ![]() |
Лусиано Палос | 29.11.1979 | ![]() |
32 | ![]() |
Алваро Гонсалес | ![]() | |
Защитници | ||||
3 | ![]() |
Мигел Сануеса | 30.08.1991 | ![]() |
4 | ![]() |
Родолфо Гонсалес | 28.02.1989 | ![]() |
5 | ![]() |
Рукардо Хулиан Мартинес | 18.02.1984 | ![]() |
6 | ![]() |
Мартин Сбрун | 27 януари 1985 | ![]() |
13 | ![]() |
Диего Силва | 11.03.1983 | ![]() |
20 | ![]() |
Марко Идалго | 06.07.1990 | ![]() |
25 | ![]() |
Матиас Гонсалес | ![]() | |
32 | ![]() |
Ерик Аумада | 14.02.1994 | ![]() |
Полузащитници | ||||
8 | ![]() |
Фернандо Корнехо | 26.12.1995 | ![]() |
11 | ![]() |
Густаво Кристалдо | 31.05.1989 | ![]() |
14 | ![]() |
Хосе Перес | 22.07.1985 | ![]() |
21 | ![]() |
Кристиан Гайтан | 15 януари 1990 | ![]() |
22 | ![]() |
Патрисио Тронкосо | 10.06.1992 | ![]() |
26 | ![]() |
Фелипе Паласиос | 22.10.1993 | ![]() |
30 | ![]() |
Иван Ледесма | 19.07.1995 | ![]() |
Нападатели | ||||
9 | ![]() |
Мануел Виялобос | 03.10.1989 | ![]() |
10 | ![]() |
Родриго Гатас | 02.12.1991 | ![]() |
16 | ![]() |
Алваро Лопес Охеда | 24.09.1992 | ![]() |
23 | ![]() |
Хосе Луис Хименес | 08.08.1983 | ![]() |
24 | ![]() |
Паоло Гомес | 12.08.1992 | ![]() |
28 | ![]() |
Игнасио Ерера | 30.10.1987 | ![]() |
31 | ![]() |
Себастиан Ромеро Фернандес | 25 януари 1996 | ![]() |
34 | ![]() |
Анхел Кофре | 11.07.1994 | ![]() |
Известни бивши футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Адолфино Каниете
Алексис Санчес
Армандо Аларкон
Ектор Пуебла
Енцо Ескобар
Естебан Паредес
Жан Босежур
Карлос Еспиноса
Ладислао Мазуркевич
Луис Фуентес
Лукас Бариос
Марио Осбен
Марио Сото
Марсело Тробиани
Маурисио Арос
Оскар Вирт
Родриго Мелендес
Фернандо Корнехо
Хуан Карлос Летелиер
Хуан Коварубиас
Хулио Сесар Балдивиесо
Успехи[редактиране | редактиране на кода]
- Примера Дивисион:
- Шампион (8): 1980, 1982, 1985, 1988, 1992, 2003 А, 2003 К, 2004 К
- Вицешампион (8): 1978, 1979, 1981, 1983, 1993, 2000, 2004 А, 2011 К
- Копа Чиле:
- Носител (1): 1986
- Финалист (3): 1991, 1993, 1995
- Копа Либертадорес:
- Финалист (2): 1981, 1982
Рекорди[редактиране | редактиране на кода]
- Най-голяма победа:
- за първенство: 9:0 срещу Рехионал Атакама, 1983 г.
- за купата: 10:0 срещу О′Хигинс, 1979 г.
- Най-голяма загуба:
- за първенство: 6:1 срещу Уачипато, 1998 г.; 5:0 срещу Кокимбо Унидо, 1995 г.
- Най-много мачове без загуба като домакин: 91 между 1979 и 1985 г., континентален рекорд и на пето място в света[2]
- Най-много мачове: Ектор Пуебла – 662
- Най-много голове: Хуан Коварубиас – 151
- Най-много минути без допуснат гол: Едуардо Фурниер – 1011