Успение Богородично (Враца)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

„Успение
Богородично“
Местоположение във Враца
Вид на храма римокатолическа църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Враца
Вероизповедание Римокатолицизъм
Епархия Никополска
Изграждане 2014 – 2020 г.
Статут етап на строителство

„Успение Богородично“ е християнска църква във Враца, България, част от Никополската епархия на Римокатолическата църква. Църквата е енорийски храм.

История на енорията[редактиране | редактиране на кода]

Католическата общност във Враца се формира с урбанизацията и индустриализацията на България през 60-70-те години на XX век. Тогава в града се заселват католици от село Бърдарски геран и други католически села от Плевенския край.

Енорията е създадена на 31 май 2014 г. и за миряните в нея се грижи отец Койчо Димов.[1]

На 15 август 2019 г. отец Койчо Димов отслужи благослов на строителния обект на храмa и строителите от нова фирма, изпълнител на обекта. Енорийският празник на енорията е отбелязан два дена по-късно с тържествена литургия, председателствана от монсеньор Страхил Каваленов. На литургията, отслужена във временния параклис, намиращ се в Дома на техниката във Враца, на отец Койчо Декрета е връчено назначението му за енорийски свещеник на енорията.[2]

Енористи[редактиране | редактиране на кода]

  • отец Койчо Димов (2014-)

История на храма[редактиране | редактиране на кода]

На 31 май 2014 г. на тържествено богослужение, епископ Петко Христов освети основния камък на църквата. Камъкът е част от градежа на разрушената по време на бомбардировките през Втората световна война католическа църква „Свети Йосиф“ в София. Благодарствено слово и молитва произнесе отец Койчо Димов - енорийски свещеник на църква „Свети Йосиф“ в Бърдарски геран.[3]

Проектът е разработен от архитектите Александър Генчев и Иглика Люцканова. Храмът е в характерен за католицизма готически стил, като класическите форми са стилизирани през призмата на съвременната естетика. Външната облицовка се предвижда да бъде от видима червена тухла. В интериора подовите настилки ще са от гранитни плочи и мраморни мозайки. Каменни декоративни фризове ще оформят арките на прозорците. В стъклопакетите на прозорците ще бъдат вградени стъклописи.[4]

Застроената площ на църквата е 280 кв. м., а общата разгъната площ е 518 кв. м. В централната кула са разположени пет нива. На партерното ниво е централно фоайе, помещение за продажба на свещи, изповедалня, сервизни помещения, тоалетни и стълбищна клетка. На второ ниво е разположен балкон с поглед към залата, тоалетен възел и склад. На трето ниво е разположен апартамент за енорийския свещеник. На четвърто ниво са разположени две стаи за гости с малка кухня и място за хранене и общ санитарен възел. На последно ниво са разположени камбаните.[4]

Основната зала на църквата е еднокорабна, с площ от 220 кв. м и е предвидена за около 100 души. Залата е проектирана според съвременните изисквания за акустичен комфорт, което ще позволи провеждането на различни видове концерти, рецитали и др. културни мероприятия. Зад олтара е разположена малка зала за 14 души, за богослужение, неделно училище и провеждане на богословски занимания.[4]

Кръстът с разпятието, олтарът и амвонът, които бяха използвани при литургията на папа Франциск в София по време на неговото Апостолическото поклонничество през май 2019 г. са дарени за храма.[5]

Храмов празник – 15 август (предполагаем).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Католицизъм“         Портал „Католицизъм          Портал „България“         Портал „България