Фалкао

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за бразилския футболист. За колумбийския футболист вижте Радамел Фалкао.

Flag of Brazil.svg Фалкао
Лична информация
Прякор„Краля на Рим“ [1]
Роден
Paulo Roberto Falcão
16 октомври 1953 г.  (на 69 г.)
Ръст1.83 m
Постцентрален полузащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1972–1980
1980–1985
1985–1986
Общо
Flag of Brazil.svg Интернасионал
Flag of Italy.svg Рома
Flag of Brazil.svg Сао Пауло
158
107
10
274
(22)
(22)
(0)
(43)
Национален отбор
1976–1986Flag of Brazil.svg Бразилия28(6)
Треньор
1990–1991
1991–1992
1993
1994
2011
2012
Flag of Brazil.svg Бразилия
Flag of Mexico.svg Клуб Америка
Flag of Brazil.svg Интернасионал
Flag of Japan.svg Япония
Flag of Brazil.svg Интернасионал
Flag of Brazil.svg Баия
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Пауло Роберто Фалкао (браз. произношение: [ˈpawlu ʁoˈbɛʁtu fawˈkɐ̃w̃] или просто Фалкао е бивш бразилски футболист и настоящ треньор по футбол.

Фалкао е един от най-фамозните халфове в световния футбол. Той е трикратен шампион на Бразилия с Интернасионал за 1975, 1976 и 1979 г. Футболист № 1 на Бразилия за 1978 и 1979 година.

През 1980 година преминава в Рома и се превръща в една от най-големите легенди на клуба. Става идол за всички тифози на „вълците“ и те започват да го наричат „Краля на Рим“.[2] С него „римляните“ печелят първа шампионска титла след Втората световна война. Другите две отличия на бразилеца с отбора са две купи на Италия за 1981 и 1984 година. Фалкао е с огромен принос за достигането до финала на Купата на европейските шампиони през сезон 1983-84, който губи след изпълнение на дузпи от Ливърпул.[3] По-късно през 2012 г. феновете го избират в „идеалната единайсеторка“ на Рома за всички времена.[4]

Участва на Мондиал 82, като заедно със съотборниците си Тониньо Серезо, Зико, Едер и Сократес сформират халфовата линия на „селесао“. На този шампионат бразилците отпадат във втората групова фаза на турнира, а Фалкао отбелязва по едно попадение срещу отборите на Нова Зеландия, Шотландия и Италия.

През 2004 г. е посочен от Пеле като един от 125-те най-велики живи футболисти в света.[5]

След края на активната си състезателната криера се пробва на треньорското поприще. Води за кратко и без успехи националите на Бразилия и Япония, както и няколко клубни отбора.

От началото на 2014 г. работи като спортен коментатор за американската телевизия Fox Sports и отразява Световното първенство по футбол през 2014 г..[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]