Физически слой на OSI модела

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Физически слой)
Направо към: навигация, търсене
OSI модел
7. Приложен слой
NNTP • SIP • SSI • DNS • FTP • Gopher • HTTP • NFS • NTP • SMPP • SMTP • DHCP • SNMP • SSH • Telnet • Netconf • други...
6. Представителен слой
MIME • XDR • TLS • SSL
5. Сесиен слой
Named Pipes • NetBIOS • SAP • L2TP • PPTP
4. Транспортен слой
TCP • UDP • SCTP • DCCP • SPX
3. Мрежов слой
IP (IPv4, IPv6) • ICMP • IPsec • IGMP • IPX  • AppleTalk  • IS-IS • OSPF • RIP • BGP • IGRP • EIGRP
2. Канален слой
ATM • SDLC • HDLC • ARP • CSLIP • SLIP • PLIP • IEEE 802.3 • Frame Relay • ITU-T G.hn DLL • PPP • X.25 • Суич
1. Физически слой
EIA/TIA-232 • EIA/TIA-449 • ITU-T V-Series • I.430 • I.431 • POTS • PDH • SONET/SDH • PON • OTN • DSL • IEEE 802.3 • IEEE 802.11 • IEEE 802.15 • IEEE 802.16 • IEEE 1394 • ITU-T G.hn PHY • USB • Bluetooth • Хъб

Физическият слой е най-долният (първи) слой на OSI модела. Той предава информацията като поток от битове, характеризиращ се с вид кодиране, честота, синхронизация, стандартен интерфейс и механизъм за старт-стоп на предаването. Физическото формиране и логическото кодиране на всяка поредица битове се извършва според вида на комуникационния канал между два (point-to point) или повече (multipoint) възела. Обикновено става дума за сериен комуникационен канал поради по-добрата скорост и други предимства на серийните канали в сравнение с паралелните[1] Гледано отгоре надолу, това ниво приема кадри от данни (последователност от пакети) от каналния слой и предава тяхната структура и съдържание бит по бит. Гледано отдолу нагоре, то приема входящите потоци данни, отново бит по бит. След това те се подават към каналния слой за преобразуване в кадри. Това ниво вижда само 0 и 1. Няма механизъм, чрез който на това ниво да се интерпретират битовете, тъй като тук са от значение само физическите характеристики на избраната технология за сигнализация и преносна среда. Това включва например напрежението на електрическия поток, използван за транспортиране на сигнала, импедансните характеристики и дори физическата форма на конектора, използван за съгласуване.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Георгиев, Васил и др. Вградени и автономни системи. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2014. ISBN 978-954-07-3660-0.с. 158