IPv6

OSI модел
7. Приложен слой
	NNTP • SIP • SSI • DNS • FTP • Gopher • HTTP • NFS • NTP • SMPP • SMTP • DHCP • SNMP • SSH • Telnet • Netconf • други...
6. Представителен слой
	MIME • XDR • TLS • SSL
5. Сесиен слой
	Named Pipes • NetBIOS • SAP • L2TP • PPTP
4. Транспортен слой
	TCP • UDP • SCTP • DCCP • SPX
3. Мрежов слой
	IP (IPv4, IPv6) • ICMP • IPsec • IGMP • IPX • AppleTalk • IS-IS • OSPF • RIP • BGP • IGRP • EIGRP
2. Канален слой
	MAC адрес • ATM • SDLC • HDLC • ARP • CSLIP • SLIP • PLIP • IEEE 802.3 • Frame Relay • ITU-T G.hn DLL • PPP • X.25 • Суич
1. Физически слой
	EIA/TIA-232 • EIA/TIA-449 • ITU-T V-Series • I.430 • I.431 • POTS • PDH • SONET/SDH • PON • OTN • DSL • IEEE 802.3 • IEEE 802.11 • IEEE 802.15 • IEEE 802.16 • IEEE 1394 • ITU-T G.hn PHY • USB • Bluetooth • Хъб
	В тази кутия: преглед • беседа • редакт.

Интернет протокол версия 6 (IPv6) (на английски: Internet Protocol version 6) е протокол от мрежово ниво за комуникационни мрежи, основани на предаването на пакети. Първоначално наричана IPng (на английски: IP Next Generation)^[1], версия 6 на интернет протокола е създадена с цел да наследи IPv4, който е протоколът, насочващ почти целия интернет трафик.^[2]

Мотивация[редактиране | редактиране на кода]

IPv4[редактиране | редактиране на кода]

Първата публично използвана версия на интернет протокола – версия 4 (IPv4), предоставя адресно пространство от 2³² или приблизително 4,3 милиарда адреса. В началото изчерпването на адресите в IPv4 не стояло като проблем на дневен ред, тъй като тази версия първоначално се предполагала, че е за вътрешен тест в рамките на DARPA и не била предназначена за обществено ползване.

Сравнение с IPv4[редактиране | редактиране на кода]

По-голямо адресно пространство[редактиране | редактиране на кода]

Основното предимство на IPv6 пред IPv4 е, че IPv6 поддържа по-голямо адресно пространство. Дължината на един IPv6 адрес е 128 бита в сравнение с тази при IPv4, която е едва 32 бита.^[3] Адресното пространство следователно има 2¹²⁸ или приблизително 3,4.10³⁸ адреса. При класическо използване на IPv6 (използване само на unicast адресиране) това осигурява над 300 млн. IP адреса за всеки един жител на Земята.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Plug and Play настройване със или без DHCP;
По-добро оползотворяване на честотната лента чрез използване на unicast, multicast (вместо broadcast както при IPv4) и anycast;
По-добра поддръжка на нивото на качество за всички приложения;
Подобрена поддръжка за разширения и възможности за по-добро маршрутизиране;
Нативна информационна структура за безопасност както за пакети с данни, така и за контролни пакети;
Подобрена мобилност с бързо сменяне на каналите, маршрутна оптимизация и йерархична мобилност.

Формат на пакета[редактиране | редактиране на кода]

IPv6 пакетът е разделен на две части: заглавна част – хедър (на английски: header) и payload (съставен от един или няколко допълнителни хедъра и данни). Хедърът заема първите 40 октета (320 бита) от IPv6 пакета. Той е съставен от:

traffic class – 8 бита, задава се за определен пакет
flow label – 20 бита, задава се за група от пакети
версия на пакета – 4 бита със стойност 6 (0110)
payload length – 16 бита
следващ хедър (на английски: next header) – 8 бита, указващ следващия хедър от payload-а
брой рутирания (на английски: hop limit) – 8 бита, задава се от източника на пакета и се намалява с 1 при всяко рутиране, като при стойност 0 пакетът се изоставя
адрес на източника (на английски: source address) – 128 бита
адрес на получателя (на английски: destination address) – 128 бита

Хедър на IPv6 пакета
Октет		0								1								2								3
	Бит	0	1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11	12	13	14	15	16	17	18	19	20	21	22	23	24	25	26	27	28	29	30	31
0	0	Версия				Traffic Class								Flow Label
4	32	Payload Length																Next Header								Hop Limit
8	64	Адрес на източника
12	96
16	128
20	160
24	192	Адрес на получателя
28	224
32	256
36	288

Допълнителните хедъри са:

hop-by-hop options хедър
destination options хедър
routing хедър
fragment хедър
authentication хедър
encapsulating security payload хедър

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Internet Protocol

Основна спецификация[редактиране | редактиране на кода]

RFC 2460: Internet Protocol, Version 6 (IPv6) Specification (obsoletes RFC 1883)
RFC 2461/RFC 4311: Neighbor Discovery for IP Version 6 (IPv6) (4311 updates)
RFC 2462: IPv6 Stateless Address Autoconfiguration
RFC 4443: Internet Control Message Protocol (ICMPv6) for the IPv6 Specification (obsoletes RFC 2463)
RFC 2464: Transmission of IPv6 Packets over Ethernet Networks
RFC 4291: Internet Protocol Version 6 (IPv6) Addressing Architecture (obsoletes RFC 3513)
RFC 3041: MAC address use replacement option
RFC 3587: An IPv6 Aggregatable Global Unicast Address Format

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ RFC 1550, IP: Next Generation (IPng) White Paper Solicitation. // S. Bradner, A. Mankin (December 1993). (на английски)
↑ www.itwire.com
↑ RFC 2460, Internet Protocol, Version 6 (IPv6) Specification, S. Deering, R. Hinden (December 1998)

[1] RFC 1550, IP: Next Generation (IPng) White Paper Solicitation. // S. Bradner, A. Mankin (December 1993). (на английски)

[2] www.itwire.com

[rfc2460-3] RFC 2460, Internet Protocol, Version 6 (IPv6) Specification, S. Deering, R. Hinden (December 1998)

[1]

[2]

[3]