IPv6
 | Тази статия или раздел от статията има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията. Можете да подобрите статията, като добавите благонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати. |
| OSI модел | |
|---|---|
| 7. Приложен слой | |
| NNTP • SIP • SSI • DNS • FTP • Gopher • HTTP • NFS • NTP • SMPP • SMTP • DHCP • SNMP • SSH • Telnet • Netconf • други... | |
| 6. Представителен слой | |
| MIME • XDR • TLS • SSL | |
| 5. Сесиен слой | |
| Named Pipes • NetBIOS • SAP • L2TP • PPTP | |
| 4. Транспортен слой | |
| TCP • UDP • SCTP • DCCP • SPX | |
| 3. Мрежов слой | |
| IP (IPv4, IPv6) • ICMP • IPsec • IGMP • IPX • AppleTalk • IS-IS • OSPF • RIP • BGP • IGRP • EIGRP | |
| 2. Канален слой | |
| MAC адрес • ATM • SDLC • HDLC • ARP • CSLIP • SLIP • PLIP • IEEE 802.3 • Frame Relay • ITU-T G.hn DLL • PPP • X.25 • Суич | |
| 1. Физически слой | |
| EIA/TIA-232 • EIA/TIA-449 • ITU-T V-Series • I.430 • I.431 • POTS • PDH • SONET/SDH • PON • OTN • DSL • IEEE 802.3 • IEEE 802.11 • IEEE 802.15 • IEEE 802.16 • IEEE 1394 • ITU-T G.hn PHY • USB • Bluetooth • Хъб | |
Интернет протокол версия 6 (IPv6) (на английски: Internet Protocol version 6) е протокол от мрежово ниво за комуникационни мрежи, основани на предаването на пакети. Първоначално наричана IPng (на английски: IP Next Generation)[1], версия 6 на Интернет протокола е създадена с цел да наследи IPv4, който е протоколът насочващ почти целия Интернет трафик.[2]
Съдържание
Мотивация[редактиране | редактиране на кода]
IPv4[редактиране | редактиране на кода]
Първата публично използвана версия на Интернет протокола – версия 4 (IPv4), предоставя адресно пространство от 232 или приблизително 4,3 милиарда адреса. В началото, изчерпването на адресите в IPv4 не стояло като проблем на дневен ред, тъй като тази версия първоначално се предполагала, че е за вътрешен тест в рамките на DARPA, и не била предназначена за обществено ползване.
Сравнение с IPv4[редактиране | редактиране на кода]
По-голямо адресно пространство[редактиране | редактиране на кода]
Основното предимство на IPv6 пред IPv4 е, че IPv6 поддържа по-голямо адресно пространство. Дължината на един IPv6 адрес е 128 бита в сравнение тази при IPv4, която е едва 32 бита.[3] Адресното пространство следователно има 2128 или приблизително 3,4×1038 адреса. При класическо използване на IPv6 (използване само на unicast-адресиране) това осигурява над 300 млн IP-адреса за всеки един жител на Земята.
Други[редактиране | редактиране на кода]
- Plug and Play настройване с или без DHCP;
- По-добро оползотворяване на честотната лента, чрез използване на unicast, multicast (вместо broadcast, както при IPv4) и anycast;
- По-добра поддръжка на нивото на качество за всички приложения;
- Подобрена поддръжка за разширения и възможности за по-добро маршрутизиране;
- Нативна информационна структура за безопасност както за пакети с данни, така и за контролни пакети;
- Подобрена мобилност с бързо сменяне на каналите, маршрутна оптимизация и йерархична мобилност.
Формат на пакета[редактиране | редактиране на кода]
IPv6 пакетът е разделен на две части: заглавна част – хедър (на английски: header) и payload (съставен от един или няколко допълнителни хедъра и данни). Хедърът заема първите 40 октета (320 bits) от IPv6 пакета. Той е съставен от:
- traffic class – 8 bits, задава се за определен пакет
- flow label – 20 bits, задава се за група от пакети
- версия на пакета – 4 bits, със стойност 6 (0110)
- payload length – 16 bits
- следващ хедър (на английски: next header) – 8 bits, указващ следващия хедър от payload-а
- брой рутирания (на английски: hop limit) – 8 bits, задава се от източника на пакета и се намалява с 1 при всяко рутиране, като при стойност 0 пакета се изоставя
- адрес на източника (на английски: source address) – 128 bits
- адрес на получателя (на английски: destination address) – 128 bits
| Октет | 0 | 1 | 2 | 3 | |||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Бит | 0 | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | |
| 0 | 0 | Версия | Traffic Class | Flow Label | |||||||||||||||||||||||||||||
| 4 | 32 | Payload Length | Next Header | Hop Limit | |||||||||||||||||||||||||||||
| 8 | 64 | Адрес на източника | |||||||||||||||||||||||||||||||
| 12 | 96 | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| 16 | 128 | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| 20 | 160 | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| 24 | 192 | Адрес на получателя | |||||||||||||||||||||||||||||||
| 28 | 224 | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| 32 | 256 | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| 36 | 288 | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Допълнителните хедъри са:
- hop-by-hop options хедър
- destination options хедър
- routing хедър
- fragment хедър
- authentication хедър
- encapsulating security payload хедър
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Основна спецификация[редактиране | редактиране на кода]
- RFC 2460: Internet Protocol, Version 6 (IPv6) Specification (obsoletes RFC 1883)
- RFC 2461/RFC 4311: Neighbor Discovery for IP Version 6 (IPv6) (4311 updates)
- RFC 2462: IPv6 Stateless Address Autoconfiguration
- RFC 4443: Internet Control Message Protocol (ICMPv6) for the IPv6 Specification (obsoletes RFC 2463)
- RFC 2464: Transmission of IPv6 Packets over Ethernet Networks
- RFC 4291: Internet Protocol Version 6 (IPv6) Addressing Architecture (obsoletes RFC 3513)
- RFC 3041: MAC address use replacement option
- RFC 3587: An IPv6 Aggregatable Global Unicast Address Format
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ RFC 1550, IP: Next Generation (IPng) White Paper Solicitation. // S. Bradner, A. Mankin (December 1993). (на английски)
- ↑ www.itwire.com
- ↑ RFC 2460, Internet Protocol, Version 6 (IPv6) Specification, S. Deering, R. Hinden (December 1998)
