IPv6

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
OSI модел
7. Приложен слой
NNTP • SIP • SSI • DNS • FTP • Gopher • HTTP • NFS • NTP • SMPP • SMTP • DHCP • SNMP • SSH • Telnet • Netconf • други...
6. Представителен слой
MIME • XDR • TLS • SSL
5. Сесиен слой
Named Pipes • NetBIOS • SAP • L2TP • PPTP
4. Транспортен слой
TCP • UDP • SCTP • DCCP • SPX
3. Мрежов слой
IP (IPv4, IPv6) • ICMP • IPsec • IGMP • IPX • AppleTalk • IS-IS • OSPF • RIP • BGP • IGRP • EIGRP
2. Канален слой
MAC адрес • ATM • SDLC • HDLC • ARP • CSLIP • SLIP • PLIP • IEEE 802.3 • Frame Relay • ITU-T G.hn DLL • PPP • X.25 • Суич
1. Физически слой
EIA/TIA-232 • EIA/TIA-449 • ITU-T V-Series • I.430 • I.431 • POTS • PDH • SONET/SDH • PON • OTN • DSL • IEEE 802.3 • IEEE 802.11 • IEEE 802.15 • IEEE 802.16 • IEEE 1394 • ITU-T G.hn PHY • USB • Bluetooth • Хъб

Интернет протокол версия 6 (IPv6) (на английски: Internet Protocol version 6) е протокол от мрежово ниво за комуникационни мрежи, основани на предаването на пакети. Първоначално наричана IPng (на английски: IP Next Generation)[1], версия 6 на интернет протокола е създадена с цел да наследи IPv4, който е протоколът, насочващ почти целия интернет трафик.[2]

Мотивация[редактиране | редактиране на кода]

IPv4[редактиране | редактиране на кода]

Първата публично използвана версия на интернет протокола – версия 4 (IPv4), предоставя адресно пространство от 232 или приблизително 4,3 милиарда адреса. В началото изчерпването на адресите в IPv4 не стояло като проблем на дневен ред, тъй като тази версия първоначално се предполагала, че е за вътрешен тест в рамките на DARPA и не била предназначена за обществено ползване.

Сравнение с IPv4[редактиране | редактиране на кода]

По-голямо адресно пространство[редактиране | редактиране на кода]

Основното предимство на IPv6 пред IPv4 е, че IPv6 поддържа по-голямо адресно пространство. Дължината на един IPv6 адрес е 128 бита в сравнение с тази при IPv4, която е едва 32 бита.[3] Адресното пространство следователно има 2128 или приблизително 3,4.1038 адреса. При класическо използване на IPv6 (използване само на unicast адресиране) това осигурява над 300 млн. IP адреса за всеки един жител на Земята.

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Plug and Play настройване със или без DHCP;
  • По-добро оползотворяване на честотната лента чрез използване на unicast, multicast (вместо broadcast както при IPv4) и anycast;
  • По-добра поддръжка на нивото на качество за всички приложения;
  • Подобрена поддръжка за разширения и възможности за по-добро маршрутизиране;
  • Нативна информационна структура за безопасност както за пакети с данни, така и за контролни пакети;
  • Подобрена мобилност с бързо сменяне на каналите, маршрутна оптимизация и йерархична мобилност.

Формат на пакета[редактиране | редактиране на кода]

IPv6 пакетът е разделен на две части: заглавна част – хедър (на английски: header) и payload (съставен от един или няколко допълнителни хедъра и данни). Хедърът заема първите 40 октета (320 бита) от IPv6 пакета. Той е съставен от:

  • traffic class – 8 бита, задава се за определен пакет
  • flow label – 20 бита, задава се за група от пакети
  • версия на пакета – 4 бита със стойност 6 (0110)
  • payload length – 16 бита
  • следващ хедър (на английски: next header) – 8 бита, указващ следващия хедър от payload-а
  • брой рутирания (на английски: hop limit) – 8 бита, задава се от източника на пакета и се намалява с 1 при всяко рутиране, като при стойност 0 пакетът се изоставя
  • адрес на източника (на английски: source address) – 128 бита
  • адрес на получателя (на английски: destination address) – 128 бита
Хедър на IPv6 пакета
Октет 0 1 2 3
Бит 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31
0 0 Версия Traffic Class Flow Label
4 32 Payload Length Next Header Hop Limit
8 64 Адрес на източника
12 96
16 128
20 160
24 192 Адрес на получателя
28 224
32 256
36 288

Допълнителните хедъри са:

  • hop-by-hop options хедър
  • destination options хедър
  • routing хедър
  • fragment хедър
  • authentication хедър
  • encapsulating security payload хедър

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Основна спецификация[редактиране | редактиране на кода]

  • RFC 2460: Internet Protocol, Version 6 (IPv6) Specification (obsoletes RFC 1883)
  • RFC 2461/RFC 4311: Neighbor Discovery for IP Version 6 (IPv6) (4311 updates)
  • RFC 2462: IPv6 Stateless Address Autoconfiguration
  • RFC 4443: Internet Control Message Protocol (ICMPv6) for the IPv6 Specification (obsoletes RFC 2463)
  • RFC 2464: Transmission of IPv6 Packets over Ethernet Networks
  • RFC 4291: Internet Protocol Version 6 (IPv6) Addressing Architecture (obsoletes RFC 3513)
  • RFC 3041: MAC address use replacement option
  • RFC 3587: An IPv6 Aggregatable Global Unicast Address Format

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. RFC 1550, IP: Next Generation (IPng) White Paper Solicitation. // S. Bradner, A. Mankin (December 1993). (на английски)
  2. www.itwire.com
  3. RFC 2460, Internet Protocol, Version 6 (IPv6) Specification, S. Deering, R. Hinden (December 1998)