IPv6

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
OSI модел
7. Приложен слой
NNTP • SIP • SSI • DNS • FTP • Gopher • HTTP • NFS • NTP • SMPP • SMTP • DHCP • SNMP • SSH • Telnet • Netconf • други...
6. Представителен слой
MIME • XDR • TLS • SSL
5. Сесиен слой
Named Pipes • NetBIOS • SAP • L2TP • PPTP
4. Транспортен слой
TCP • UDP • SCTP • DCCP • SPX
3. Мрежов слой
IP (IPv4, IPv6) • ICMP • IPsec • IGMP • IPX • AppleTalk • IS-IS • OSPF • RIP • BGP • IGRP • EIGRP
2. Канален слой
MAC адрес • ATM • SDLC • HDLC • ARP • CSLIP • SLIP • PLIP • IEEE 802.3 • Frame Relay • ITU-T G.hn DLL • PPP • X.25 • Суич
1. Физически слой
EIA/TIA-232 • EIA/TIA-449 • ITU-T V-Series • I.430 • I.431 • POTS • PDH • SONET/SDH • PON • OTN • DSL • IEEE 802.3 • IEEE 802.11 • IEEE 802.15 • IEEE 802.16 • IEEE 1394 • ITU-T G.hn PHY • USB • Bluetooth • Хъб
В тази кутия: преглед • беседа • редакт.

Интернет протокол версия 6 (IPv6) (на английски: Internet Protocol version 6) е протокол от мрежово ниво за комуникационни мрежи, основани на предаването на пакети. Първоначално наричана IPng (на английски: IP Next Generation)[1], версия 6 на Интернет протокола е създадена с цел да наследи IPv4, който е протоколът насочващ почти целия Интернет трафик.[2]

Мотивация[редактиране | редактиране на кода]

IPv4[редактиране | редактиране на кода]

Първата публично използвана версия на Интернет протокола – версия 4 (IPv4), предоставя адресно пространство от 232 или приблизително 4,3 милиарда адреса. В началото, изчерпването на адресите в IPv4 не стояло като проблем на дневен ред, тъй като тази версия първоначално се предполагала, че е за вътрешен тест в рамките на DARPA, и не била предназначена за обществено ползване.

Сравнение с IPv4[редактиране | редактиране на кода]

По-голямо адресно пространство[редактиране | редактиране на кода]

Основното предимство на IPv6 пред IPv4 е, че IPv6 поддържа по-голямо адресно пространство. Дължината на един IPv6 адрес е 128 бита в сравнение тази при IPv4, която е едва 32 бита.[3] Адресното пространство следователно има 2128 или приблизително 3,4×1038 адреса. При класическо използване на IPv6 (използване само на unicast-адресиране) това осигурява над 300 млн IP-адреса за всеки един жител на Земята.

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Plug and Play настройване с или без DHCP;
  • По-добро оползотворяване на честотната лента, чрез използване на unicast, multicast (вместо broadcast, както при IPv4) и anycast;
  • По-добра поддръжка на нивото на качество за всички приложения;
  • Подобрена поддръжка за разширения и възможности за по-добро маршрутизиране;
  • Нативна информационна структура за безопасност както за пакети с данни, така и за контролни пакети;
  • Подобрена мобилност с бързо сменяне на каналите, маршрутна оптимизация и йерархична мобилност.

Формат на пакета[редактиране | редактиране на кода]

IPv6 пакетът е разделен на две части: заглавна част – хедър (на английски: header) и payload (съставен от един или няколко допълнителни хедъра и данни). Хедърът заема първите 40 октета (320 bits) от IPv6 пакета. Той е съставен от:

  • traffic class – 8 bits, задава се за определен пакет
  • flow label – 20 bits, задава се за група от пакети
  • версия на пакета – 4 bits, със стойност 6 (0110)
  • payload length – 16 bits
  • следващ хедър (на английски: next header) – 8 bits, указващ следващия хедър от payload-а
  • брой рутирания (на английски: hop limit) – 8 bits, задава се от източника на пакета и се намалява с 1 при всяко рутиране, като при стойност 0 пакета се изоставя
  • адрес на източника (на английски: source address) – 128 bits
  • адрес на получателя (на английски: destination address) – 128 bits
Хедър на IPv6 пакета
Октет 0 1 2 3
Бит 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31
0 0 Версия Traffic Class Flow Label
4 32 Payload Length Next Header Hop Limit
8 64 Адрес на източника
12 96
16 128
20 160
24 192 Адрес на получателя
28 224
32 256
36 288

Допълнителните хедъри са:

  • hop-by-hop options хедър
  • destination options хедър
  • routing хедър
  • fragment хедър
  • authentication хедър
  • encapsulating security payload хедър

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Основна спецификация[редактиране | редактиране на кода]

  • RFC 2460: Internet Protocol, Version 6 (IPv6) Specification (obsoletes RFC 1883)
  • RFC 2461/RFC 4311: Neighbor Discovery for IP Version 6 (IPv6) (4311 updates)
  • RFC 2462: IPv6 Stateless Address Autoconfiguration
  • RFC 4443: Internet Control Message Protocol (ICMPv6) for the IPv6 Specification (obsoletes RFC 2463)
  • RFC 2464: Transmission of IPv6 Packets over Ethernet Networks
  • RFC 4291: Internet Protocol Version 6 (IPv6) Addressing Architecture (obsoletes RFC 3513)
  • RFC 3041: MAC address use replacement option
  • RFC 3587: An IPv6 Aggregatable Global Unicast Address Format

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ ((en))  RFC 1550, IP: Next Generation (IPng) White Paper Solicitation. // S. Bradner, A. Mankin (December 1993).
  2. ↑ http://www.itwire.com/business-it-news/networking/46689-ipv6-traffic-volumes-going-backwards
  3. ↑ RFC 2460, Internet Protocol, Version 6 (IPv6) Specification, S. Deering, R. Hinden (December 1998)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=IPv6&oldid=8611220“.