Филип Панайотов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Филип Панайотов
български журналист
Роден
Починал
14 юни 2023 г. (89 г.)
Научна дейност
ОбластИстория на журналистиката
Работил вСофийски университет
Публикации„Вестници и вестникари“ (2008)

Филип Ламбев Панайотов е български журналист и изследовател на историята на българската журналистика и печат, професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Филип Панайотов е роден на 30 октомври 1933 г. в с. Златарица, Еленско. Той е един от първите преподаватели в специалността „Журналистика“ във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. Преподавател по история на българската журналистика, зам.-декан, ръководител на катедра „История и теория на журналистиката“.[1] Преподава и народопсихология в УНСС.[1]

Защитава дисертация за научната степен доктор на науките на тема „Печатът в огъня на въстанието (Септемврийското въстание 1923 г. и българският периодичен печат)“ (1980). Доцент от 1973 г. и професор от 1984 г.[2]

Още като млад журналист става главен редактор на вестник „Пулс“, а след това и на списание „Младеж“ (1968 – 1974). Става основател и главен редактор на вестник „АБВ“ (1979 – 1989). По-късно създава и става първи директор на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“.[1]

Умира на 14 юни 2023 г.[3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Участието на младежта в Септемврийското въстание 1923“. София: Народна младеж, 1958.
  • „1923“. София: Народна просвета, 1963.
    • 2 изд. София: Народна просвета, 1973.
  • „Автопортрет на поколението“. София: Народна младеж, 1965.
  • „На твоите години. Разкази за деца и юноши“. София: Народна младеж, 1966.
    • 2 изд. София: Народна младеж, 1986.
  • „В страната на Съветите - 30 години по-късно“. София: Български писател, 1967.
  • „Съвременници на бъдещето“. София: Народна младеж, 1971.
  • „Гусларят. Исторически разказ в картинки“. София: Наука и изкуство, 1973.
  • „Димитър Найденов - познатият и неизвестният“. София: Партиздат, 1973.
  • „Печатът в огъня на въстанието 1923. Септемврийското въстание и българският периодичен печат“. София: Наука и изкуство, 1979.
  • „Документът: Отворено писмо до работниците и селяните в България“. София: Партиздат, 1979.
  • „Бачо Киро“. София: Отечество, 1980.
  • „Двубой в ефира 1941-1944“. София: Партиздат, 1980.
    • 2 изд. София: Христо Ботев, 1995.
    • 3 изд. София: Захарий Стоянов, 2014.
  • „Йосиф Хербст: Живот и смърт“. София: Партиздат, 1981.
    • 2 изд. София: Христо Ботев, 1995.
    • 3 изд. София: Захарий Стоянов, 2014.
  • „Чучулигите. Документален разказ за първите български социалисти с извадки от техни писма, дневници и спомени, съобщения от тогавашната преса и материали от полицейските архиви“. София: Народна младеж, 1981.
  • „Септемврийското въстание 1923“. София: Септември, 1983.
  • „Доктор Кръстю Раковски. Допълнения към автобиографията му“. София: Партиздат, 1988.
  • „Истината, в която никой не повярва“. София: УИ Климент Охридски, 1990.
  • „И мъртвите ще проговорят. Допълнения към автобиографията на д-р Кръстю Раковски“. София: Партиздат, 1990.
    • 2 изд. София: УИ Климент Охридски, 2002.
  • „Царе и царедворци“. София: Христо Ботев, 1993.
  • „Старобългарска публицистика (лекции)“. София: УИ Климент Охридски, 1996.
  • „Животът и смъртта на Кръстю Раковски“. София: Захарий Стоянов, 2003.
  • „Вестници и вестникари“. София: Захарий Стоянов, 2007.
  • „Изрезки от стари вестници“. София: Захарий Стоянов, 2009.
  • „Без недомлъвки (Полемични статии, реплики и апострофи)“. София: УИ Климент Охридски, 2011.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]