Формални науки

Формалните науки е клон на науката, изучаващ дисциплини от формалните езици, свързани с формалните системи, като логика, математика, статистика, теоретична информатика, изкуствен интелект, теория на информацията, теория на игрите, системна теория, теория на решенията и теоретична лингвистика. Докато природните и социалните науки се стремят да характеризират съответно физическите системи и социалните системи, използвайки емпирични методи, формалните науки са езикови инструменти, занимаващи се с характеризиране на абстрактни структури, описани от символни системи. Официалните науки подпомагат естествените науки, социалните науки и актюерската наука, като предоставят информация за структурите, използвани за описване на физическия и съвременния свят, и какви изводи могат да се направят за тях. Математиката, известна като наука за числата, е класифицирана като официална наука.

Етимология

Съвременната употреба на термина формални науки в англоезичната литература се среща най–малко още през 1860 г. в посмъртна публикация на лекции по философия от сър Уилям Хамилтън, където логиката и математиката са посочени като формални науки. Връщайки се още през 1819 г., в учебник по логика на немски език, публикуван от Вилхелм Есер, в който се изяснява значението на определението формална наука (Formalwissenschaft), приложено към логиката.

История

Формалните науки започват преди формулирането на научния метод, като най–древните математически текстове датират от 18 век пр.н.е. (вавилонска математика), 16 век пр.н.е. (египетска математика) и 10 век пр.н.е. (индийска математика). По–късно и други различни култури имат голям принос към математиката, има гръцка математика, арабска и персийска математика, своя собствена традиция развива японската и китайската математика.

Освен математиката, логиката е друг пример за един от най–старите предмети в областта на формалните науки. Като изричен анализ на методите на разсъждение, логиката получава продължително развитие първоначално в три направления: индийска логика (от 6 век пр.н.е.), китайска логика (през 5 век пр.н.е.) и гръцка логика (4 век пр.н.е. – 1 век пр.н.е.). Формално сложното третиране на съвременната логика произлиза от гръцката традиция, като се информира от предаването на аристотеловата логика, която след това е доразвита от ислямските логици. Индийската традиция също продължава в ранния модерен период. Родната китайска традиция не е оцеляла отвъд древността, въпреки че индийската логика по–късно е възприета в средновековен Китай.

Тъй като редица други дисциплини на формалната наука разчитат в голяма степен на математиката, те не са съществували, докато математиката не се е развила в относително напреднало ниво. Пиер дьо Ферма и Блез Паскал през 1654 г. и Кристиан Хюйгенс през 1657 г. започват най–ранното изследване на теорията на вероятностите. В началото на 1800-те години Карл Фридрих Гаус и Пиер-Симон Лаплас разработват математическата теория на статистиката, която също обяснява използването на статистика в застраховането и държавното счетоводство. Математическата статистика е призната за математическа дисциплина в началото на 20 век.

В средата на 20 век математиката е разширена и обогатена от възхода на нови математически науки и инженерни дисциплини като операционни изследвания и системно инженерство. Тези науки се възползват от фундаменталните изследвания в областта на електротехниката и след това от развитието на електрическите компютри, които също стимулираха теорията на информацията, числения анализ (научно изчисление) и теоретичната компютърна наука. Теоретичната компютърна наука също се възползва от дисциплината математическа логика, която включва теорията на изчисленията.

Области

Областите на формалните науки включват компютърни науки, математика, статистика, информатика и наука за системите.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Формални науки