Франсоаз Мале-Жорис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Франсоаз Лилар
Франсоаз Лилар, 1988 г.
Франсоаз Лилар, 1988 г.
Псевдоним Франсоаз Мале-Жорис
Родена 6 юли 1930 г.
Починала 13 август 2016 г. (86 г.)
Бри сюр Марн, Франция
Професия писател, сценарист, текстописец
Националност  Белгия
 Франция
Активен период 1946 – 2007
Жанр драма, любовен роман, исторически роман, проза, лирика, документалистика
Награди „Фемина” (1958)
Съпруг Робърт Амаду
Ален Джоксе
Жак Делфау
Деца Даниел Амаду
Полин Делфау, Винсент, Алберте
Уебсайт
Франсоаз Лилар в Общомедия

Франсоаз Лилар (на френски: Françoise Lilar) е белгийска сценаристка, текстописец и писателка на произведения в жанра драма, проза, любовен роман, исторически роман и документалистика. Пише под псевдонима Франсоаз Мале-Жорис (на френски: Françoise Mallet-Joris).

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Франсоаз Южени Жюлиен Лилар е родена на 6 юли 1930 г. в Антверпен, Белгия. Дъщеря е на писателката Сузана Лилар и белгийския министър на правосъдието и държавен министър Алберт Лилар. Има една сестра.

След завършване на средното си образование прекарва две години в САЩ, преди да замине за Париж, където следва в Сорбоната.

Първият ѝ роман „Le rempart des Béguines“ (Бастионът на Бегин) е издаден през 1951 г. В него засяга темите за социалната класа и лесбийството в град подобен на Антверпен, представени в любовна афера между момиче и любовницата на баща ѝ. Романът печели одобрението на критиката, а през 1972 г. е екранизиран в едноименния филм с участието на Анисе Алвина и Никол Курсел. Продължението на темата прави с романа си „La chambre rouge“ (Червената стая) от 1955 г., който също е екранизиран през 1972 г. с участието на Шарън Гърни и Морис Роне.

През 1956 г. получава Наградата на книжарите за книгата „Лъжите“, история за борбата между умиращ бизнесмен и неговата незаконна дъщеря, която остава вярна на майка си. През 1958 г. е удостоена с наградата „Фемина“ за романа „Небесната империя“.

Обръща се към историческия роман с „Les Personnages“ (Героите) от 1960 г., за интригите на кардинал дьо Ришельо по отношение на любовния живот на крал Луи XIII, и с биографията на любовницата на краля, Мария Манчини, за която е удостоена с наградата на Монако.

В периода 1970 – 1981 г. е текстописец и спътничка на певицата Мари-Пол Бел, с която има любовна връзка.

В периода 1969 – 1971 г. е член на комитета на награда „Фемина“, а в периода 1971 – 2011 г. е член на журито на Академия „Гонкур“, която определя едноименната литературна награда. От 1993 г. до смъртта си е член на Кралската академия за френски език и литература на Белгия.

Живее в Париж и Брюксел. През последните си години писателката живее в Белгия, но в началото на 2016 г. се върща във Франция заради влошеното си здраве.

Франсоаз Лилар умира на 13 август 2016 г. в предградието Бри сюр Марн, Франция.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Le rempart des Béguines (1951)
  • La chambre rouge (1955)
  • Les Mensonges (1957) – награда на книжарите
  • L’Empire Céleste (1958) – награда „Фемина
  • Les Personnages (1961)
  • Les signes et les prodiges (1966)
  • La Maison de papier (1970)
    Книжната къща, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1978), прев. Пенка Пройкова
  • Le jeu du souterrain (1973)
  • Allegra (1976)
    Алегра, изд.: ОФ, София (1982), прев. Райна Стефанова
  • Dickie-Roi (1980)
    Дики царят, изд.: „Народна култура“, София (1985), прев. Петя Добрева
  • Un chagrin d'amour et d'ailleurs (1981)
    Любовна мъка и още нещо, изд.: „Народна култура“, София (1983), прев. Тодор Дънков
  • Le Clin d’oeil de l’Ange (1983)
  • Le rire de Laura (1985)
  • Adriana Sposa (1990)
  • Divine (1991)
  • Les Larmes (1993)
  • La maison dont le chien est fou (1997)
  • Sept Démons dans la ville (1999)
  • La double confidence (2000)
  • Ni vous sans moi, ni moi sans vous… (2007)
    Нито вие без мен, нито аз без вас, изд. „Делакорт“ (2011), прев. Златко Стайков

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Cordélia (1958) – разкази
  • Trois âges de la nuit (1968) – разкази

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Poème du dimanche (1946)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Lettre à moi-même (1963) – мемоари и автобиография
  • Marie Mancini, Le premier amour de Louis XIV (1965) – биография на Мария Манчини, награда „Монако“
  • Jeanne Guyon (1978) – биография на френската католическа мистичка от 18 век

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1959 Le travail c'est la liberté – по разказа „Les Poubelles
  • 1960 Le gigolo
  • 1971 Les mensonges – тв филм
  • 1972 Le rempart des Béguines
  • 1972 La chambre rouge
  • 1974 Jeanne ou La révolte – тв филм
  • 1978 Allégra – тв филм
  • 1981 Dickie-roi – тв мини-сериал, 6 епизода

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Литература“         Портал „Литература