Мария Манчини
|
Мария Манчини Marie Mancini |
|
|---|---|
| френска благородничка | |
 |
|
| Родена | |
| Починала | |
 |
|
| Братя/сестри | Олимпия Манчини |
| Партньор | Луи XIV |
| Мария Манчини в Общомедия | |
Мария Ана Манчини (на френски: Marie Mancini; * 28 август 1639, † 8 май 1715) е племенница на кардинал Мазарини и първата голяма любов на крал Луи ХІV. След брака му с испанската инфанта Мария Тереза тя напуска френския двор и се омъжва в Италия.
Произход и младежки години[редактиране | редактиране на кода]
Тя е родена и израснала в Рим. Дъщеря на италианския барон Лоренцо Манчини и на Джеролама Мадзарино, сестра на известния кардинал Мазарини, който управлява Франция от 1643 до 1661 г.
След смъртта на барона през 1650 г., майка ѝ я отвежда в Париж, заедно с четирите ѝ сестри – Лаура, Олимпия, Хортензия и Мария-Ана. Там те (и двете им братовчедки Лаура и Ана-Мария Мартиноци) стават известни с прозвището „мазаринетките“. Веднага правят впечатление на придворните със своята жизненост. Те веселят краля и брат му Филип и играят с тях на всякакви игри.
Като деца момичетата не са по вкуса на парижкия елит – „прекалено тънки, прекалено мургави и дори големите им очи се струваха на придворните грозни като на сови...“[1]
Връзка с Луи ХІV[редактиране | редактиране на кода]
С порастването младият френски крал започва да приема приятелките от детинство като привлекателни дами. Смята се, че той е имал интимни отношения с поне четири от тях.[2] Първо се влюбва в Олимпия, но това се случва в момент, когато Мазарини вече има планове за кралска съпруга. Младата италианка е принудена да напусне Париж и да се омъжи за савойския принц Евгений и става майка на известния по-късно имперски генерал Евгений Савойски. Дотогава Мария, макар и тайно влюбена в краля, не открива чувствата си. Но през 1658 г., след като участва в похода за превземането на Дюнкерк, Луи се разболява от треска и всички решават, че ще умре. Тя отива при него и смятайки, че е не я чува, му се разкрива със сълзи на очи.[3]
Оказва се обаче, че кралят е чул всичко и остава трогнат. В резултат той кани Мария във Фонтенбло, където прекарват две фантастични седмици.[4] Така започва кратка, но бурна връзка, основана на чиста любов, без сексуални отношения. Мария Манчини оказва положително въздействие върху него – създава му интерес към литературата, насърчава самочувствието му. Историците от ХІХ в. дори приемат, че благодарение на нея се е родил бъдещият велик монарх. „Кралят беше на двадесет години – пише Амедей Рене – а все още покорно се подчиняваше на майка си и Мазарини. Нищо в него не предвещаваше могъщия монарх. При обсъждане на държавните дела той видимо скучаеше и предпочиташе друг да носи бремето на властта. Мария пробуди в Луи ХІV дремещата гордост, като беседваше с него за славата и за щастието да можеш да заповядваш. Може би заради личните си интереси, но тя искаше нейният герой да се държи като коронована особа.“[5]
За около година, по думите на графиня дьо ла Файет, Мария Манчини става абсолютна любимка на краля.[6] Луи е толкова влюбен, че решава да се ожени за италианката. Той го съобщава директно на майка си Ана Австрийска, която изпада в ужас. После се опитва да привлече на своя страна кардинала. Иска официално ръката ѝ и обещава големи облаги за семейството му. Мазарини е изкушен, но Ана е твърдо против. Заплашва кардинала с пълно скъсване на отношенията, дори с лишаване на Луи от трона. Когато той се съгласява с нея, кралят отчаяно се моли, изтъквайки личното си щастие. В онази епоха обаче личното щастие на владетелите рядко се свързва с брака. Мария е отпратена и скоро трябва да се върне в Италия, а Луи се подготвя за среща със своята бъдеща испанска съпруга Мария Тереза. Така още в младите си години той преживява страшно разочарование, което вероятно го научава да бъде предпазлив в любовните си връзки.
Семеен живот[редактиране | редактиране на кода]
През 1661 г. Мария Манчини се омъжва за младия, хубав и богат италианец Лоренцо Колона, конетабъл на Неаполитанското кралство. Това е чудесна възможност. Според някои мнения „от такъв жених можеше да е доволна дори една принцеса“.[7] От брака им се раждат три момчета, но щастие не спохожда семейството. Първата обида, която тя преживява, е учудването на мъжа ѝ, че още е девствена. На всеослушание той разказва как е бил убеден, че е любовница на краля. След десет години на подозрения и скандали мазаринетката го напуска (1672 г.) и се връща във Франция, при единствения човек, който я е обичал. В това време обаче много неща са се променили. Във Версай властва „прекрасното чудовище“ мадам дьо Монтеспан и кралят не смята да се разделя с нея.
Когато Лоренцо Колона умира (1689) тя отново се оказва в Италия и се установява в Пиза. Там живее до смъртта си. Умира четири месеца преди Луи ХІV през 1715 г.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Елена Прокофьева, Людовик XIV. Личная жизнь „короля-солнце“, Глава 15: Мария Манчини, первая любовь короля, на сайта ВикиЧтение
- ↑ Мазаринетка Мария Манчини: первая любовь Людовика XIV, на сайта Яндекс Дзен
- ↑ Прокофьева, Людовик XIV...
- ↑ Clara Adèle Herpin, Le roman du grand roi, Louis XIV et Marie Mancini, Paris 1894, pp. 104 – 105
- ↑ Amédée Renée, Les nièces de Mazarin, Paris 1857, p. 268
- ↑ Antonia Fraser, Love and Louis XIV. The Women in the Life of the Sun King, New York 2006, p. 42
- ↑ Мазаринетка Мария Манчини...