Мария Манчини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мария Манчини
Marie Mancini
френска благородничка
Oil on panel portrait of Marie Mancini, Princess Colonna.jpg
Родена
Починала
Blason famille fr it Mancini.svg
Братя/сестри Олимпия Манчини
Партньор Луи XIV
Мария Манчини в Общомедия

Мария Ана Манчини (на френски: Marie Mancini; * 28 август 1639, † 8 май 1715) е племенница на кардинал Мазарини и първата голяма любов на крал Луи ХІV. След брака му с испанската инфанта Мария Тереза тя напуска френския двор и се омъжва в Италия.

Произход и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Две от „мазаринетките“ – Мария Ана и Хортензия Манчини

Тя е родена и израснала в Рим. Дъщеря на италианския барон Лоренцо Манчини и на Джеролама Мадзарино, сестра на известния кардинал Мазарини, който управлява Франция от 1643 до 1661 г.

След смъртта на барона през 1650 г., майка ѝ я отвежда в Париж, заедно с четирите ѝ сестри – Лаура, Олимпия, Хортензия и Мария-Ана. Там те (и двете им братовчедки Лаура и Ана-Мария Мартиноци) стават известни с прозвището „мазаринетките“. Веднага правят впечатление на придворните със своята жизненост. Те веселят краля и брат му Филип и играят с тях на всякакви игри.

Като деца момичетата не са по вкуса на парижкия елит – „прекалено тънки, прекалено мургави и дори големите им очи се струваха на придворните грозни като на сови...“[1]

Връзка с Луи ХІV[редактиране | редактиране на кода]

Младият Луи ХІV, худ. Пиер Миняр

С порастването младият френски крал започва да приема приятелките от детинство като привлекателни дами. Смята се, че той е имал интимни отношения с поне четири от тях.[2] Първо се влюбва в Олимпия, но това се случва в момент, когато Мазарини вече има планове за кралска съпруга. Младата италианка е принудена да напусне Париж и да се омъжи за савойския принц Евгений и става майка на известния по-късно имперски генерал Евгений Савойски. Дотогава Мария, макар и тайно влюбена в краля, не открива чувствата си. Но през 1658 г., след като участва в похода за превземането на Дюнкерк, Луи се разболява от треска и всички решават, че ще умре. Тя отива при него и смятайки, че е не я чува, му се разкрива със сълзи на очи.[3]

Оказва се обаче, че кралят е чул всичко и остава трогнат. В резултат той кани Мария във Фонтенбло, където прекарват две фантастични седмици.[4] Така започва кратка, но бурна връзка, основана на чиста любов, без сексуални отношения. Мария Манчини оказва положително въздействие върху него – създава му интерес към литературата, насърчава самочувствието му. Историците от ХІХ в. дори приемат, че благодарение на нея се е родил бъдещият велик монарх. „Кралят беше на двадесет години – пише Амедей Рене – а все още покорно се подчиняваше на майка си и Мазарини. Нищо в него не предвещаваше могъщия монарх. При обсъждане на държавните дела той видимо скучаеше и предпочиташе друг да носи бремето на властта. Мария пробуди в Луи ХІV дремещата гордост, като беседваше с него за славата и за щастието да можеш да заповядваш. Може би заради личните си интереси, но тя искаше нейният герой да се държи като коронована особа.“[5]

Мария Манчини около 1659 г., портрет от Якоб Фердинанд Войт

За около година, по думите на графиня дьо ла Файет, Мария Манчини става абсолютна любимка на краля.[6] Луи е толкова влюбен, че решава да се ожени за италианката. Той го съобщава директно на майка си Ана Австрийска, която изпада в ужас. После се опитва да привлече на своя страна кардинала. Иска официално ръката ѝ и обещава големи облаги за семейството му. Мазарини е изкушен, но Ана е твърдо против. Заплашва кардинала с пълно скъсване на отношенията, дори с лишаване на Луи от трона. Когато той се съгласява с нея, кралят отчаяно се моли, изтъквайки личното си щастие. В онази епоха обаче личното щастие на владетелите рядко се свързва с брака. Мария е отпратена и скоро трябва да се върне в Италия, а Луи се подготвя за среща със своята бъдеща испанска съпруга Мария Тереза. Така още в младите си години той преживява страшно разочарование, което вероятно го научава да бъде предпазлив в любовните си връзки.

Семеен живот[редактиране | редактиране на кода]

През 1661 г. Мария Манчини се омъжва за младия, хубав и богат италианец Лоренцо Колона, конетабъл на Неаполитанското кралство. Това е чудесна възможност. Според някои мнения „от такъв жених можеше да е доволна дори една принцеса“.[7] От брака им се раждат три момчета, но щастие не спохожда семейството. Първата обида, която тя преживява, е учудването на мъжа ѝ, че още е девствена. На всеослушание той разказва как е бил убеден, че е любовница на краля. След десет години на подозрения и скандали мазаринетката го напуска (1672 г.) и се връща във Франция, при единствения човек, който я е обичал. В това време обаче много неща са се променили. Във Версай властва „прекрасното чудовище“ мадам дьо Монтеспан и кралят не смята да се разделя с нея.

Когато Лоренцо Колона умира (1689) тя отново се оказва в Италия и се установява в Пиза. Там живее до смъртта си. Умира четири месеца преди Луи ХІV през 1715 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Елена Прокофьева, Людовик XIV. Личная жизнь „короля-солнце“, Глава 15: Мария Манчини, первая любовь короля, на сайта ВикиЧтение
  2. Мазаринетка Мария Манчини: первая любовь Людовика XIV, на сайта Яндекс Дзен
  3. Прокофьева, Людовик XIV...
  4. Clara Adèle Herpin, Le roman du grand roi, Louis XIV et Marie Mancini, Paris 1894, pp. 104 – 105
  5. Amédée Renée, Les nièces de Mazarin, Paris 1857, p. 268
  6. Antonia Fraser, Love and Louis XIV. The Women in the Life of the Sun King, New York 2006, p. 42
  7. Мазаринетка Мария Манчини...