Лаура Манчини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лаура Манчини
херцогиня на Вандом и на Меркьор
Родена
Починала
8 февруари 1657 г. (20 г.)

РелигияКатолицизъм
Герб
Семейство
РодМанчини по рождение
Бурбон-Вандом по брак
БащаМикеле Лоренцо Манчини
МайкаДжиролама Мазарини
Братя/сестриПаоло Джулио
Олимпия
Мария
Филипо Джулио
Маргарита
Алфонсо
Хортензия
Анна
Мария Анна
СъпругЛуи дьо Бурбон-Вандом
ДецаЛуи-Жозеф
Филип
Жул Сезар
Лаура Манчини в Общомедия

Лàура Виктòрия Манчѝни (на италиански: Laura Vittoria Mancini; на френски: Laure Victoire Mancini; * 6 май 1636, Рим, Папска държава; † 8 февруари 1657, Париж, Кралство Франция) е чрез брак херцогиня на Вандом и на Меркьор и майка на великия генерал Луи Жозеф дьо Бурбон-Вандом.

Тя е племенница на кардинал Мазарини и най-голямата от известните пет сестри Манчини, които заедно с двете им братовчедки Мартиноци са известни в двора на крал Луи XIV с името Мазаринетки.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Лаура е първото дете на барон Микеле Лоренцо Манчини (* 1602, † 1656), некромант, алхимик и астролог, и на Джеронима/Джиролама Мазарини (* 1614, † 1656), сестра на кардинал Мазарини.

Има трима братя и шест сестри:

Семейство Манчини не са единственото семейство от жени, които кардинал Мазарини приема във френския двор. Другите братовчедkи на Олимпия са дъщерите на по-голямата сестра на Мазарини. Най-голямата, Лаура Мартиноци, се омъжва за Алфонсо IV д'Есте, херцог на Модена и Реджо, и е майка на Мария Беатриче д'Есте, втора съпруга на Джеймс II. По-младата, Анна Мария Мартиноци, се омъжва за Арман, принц на Конти.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Луи дьо Бурбон-Вандом, съпруг
Лаура Манчини

Лаура получава името Виктория в чест на баба си по бащина линия Виктория Капочи. Чрез влиянието на своя вуйчо – кардинал Мазарини, личен съветник на Луи XIV, Лаура и семейството ѝ са поканени във Франция, до която достигат на различни групи. През 1653 г. тя напуска Рим с брат си Паоло, сестра си Олимпия и братовчедка си Анна Мария. Семейството живее в Пале Роял в Париж – дом на кралица Анна и на нейните синове Луи XIV и Филип I Орлеански.

След плана да се омъжи за Луи-Шарл дьо Ногаре дьо Ла Валет, херцог на Канде, Лаура е дадена за жена на Луи дьо Бурбон-Вандом, херцог на Меркьор, син на херцога на Вандом, който е незаконен син на Анри IV от Франция и Габриел д'Естре.

Лаура се омъжва за Луи в Пале Роял в Париж на 4 февруари 1651 г., като по този начин става херцогиня на Меркьор. 39-годишният херцог веднага се влюбва в съпругата си и неговата привързаност е споделена. Тя му ражда трима синове в бърза последователност, най-големият от които (Луи-Жозеф дьо Вандом) е известен командир във войните на Великия съюз и Испанското наследство.

На 7 февруари 1657 г. 20-годишната Лаура умира след раждането на сина си Жул-Сезар, кръстен в чест на неговия дядо и кардинал. Погребана е в Париж. Съпругът ѝ се оттегля от обществения живот, за да стане кардинал, осигурявайки образованието на децата си чрез сестра ѝ Мария Анна, херцогиня на Буйон .

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

Луи-Жозеф, син
Филип, син

∞ 4 февруари 1651 в Пале Роял в Париж за Луи дьо Бурбон-Вандом (* октомври 1612, Париж; † 12 август 1669, Екс ан Прованс), херцог на Меркьор, през 1665 г. 5-и херцог на Вандом, херцог на Етамп и граф на Пентиевър, син на херцога на Вандом Сезар дьо Бурбон-Вандом – незаконен син на френския крал Анри IV и Габриел д'Естре, от когото има трима сина:

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Laura Mancini в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​