Франц Враницки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Франц Враницки
Franz Vranitzky
австрийски политик

Роден

Религия Римокатолическа църква
Образование Виенски икономически университет
Подпис Signature of Franz Vranitzky.png
Франц Враницки в Общомедия

Франц Враницки (на немски: Franz Vranitzky) е австрийски икономист, политик и банкер, федерален канцлер на Австрия в периода 1986 - 1997 и от 1988 до 1997 председател на Австрийската социалдемократическа партия (АСДП).

Живот и кариера[редактиране | редактиране на кода]

Син на леяр в австрийските железници Враницки израства в работническа среда при скромни условия на живот, завършва реална гимназия и впоследствие икономика във Виенския икономически университет през 1960 г. Като активен спортист през 1960 г. взима участие в квалификациите за летните олимпийски игри в Рим с австрийския национален отбор по баскетбол. Член е на АСДП от 1962 г.

През същата 1962 г. сключва брак с Кристине (родена Кристенсен), от която има две деца, син Роберт и дъщеря Клаудия.

Професионалната си кариера започва през 1961 в Сименс АГ но още същата година преминава в Австрийската национална банка. От 1969 е доктор на икономическите науки и като такъв от 1970 финансов и икономически съветник на впоследствие скандално известния индустриалец и тогавашен финансов министър в кабинета на Крайски, Ханес Андрош.

От 1976 изпълнява ръководни функции в няколко австрийски банки, между които заместник генерален директор от 1976 до 1981 на Creditanstalt-Bankverein, и от 1981 генерален директор на същата и генерален директор на австрийската земеделска банка (Länderbank), докато през 1984 не заеме поста финансов министър в правителството на Фред Синовац. Във връзка с което се стига до широка обществена дискусия относно огромните финансови обезщетения получени от Враницки в качеството му на генерален директор на държавните за времето финансови институции.

След президентските избори през 1986 г. и избирането на Курт Валдхайм (АНП) за президент на Австрия и във връзка със застъпената от канцлера Фред Синовац позиция против кандидатурата на Валдхайм, в знак на протест в деня след избора на Валдхайм за президент Синовац напуска поста си, и посочва за свой приемник Франц Враницки.

Федерален канцлер[редактиране | редактиране на кода]

Враницки поема поста Федерален канцлер на Австрия и съставя първото от петте си правителства, като продължава коалиционно управление с Австрийската партия на свободата.

На 13 септември 1986 г. с помощта на немското национално крило на Австрийската партия на свободата за ръководител на партията на мястото на Норберт Щегер е избран крайно десния националист Йорг Хайдер, на следващият ден Враницки разпуска коалиционното правителство което довежда и до разпускане на австрийския парламент

Последвалите на 23 ноември 1986 г. парламентарни избори са спечелени отново от АСДП (SPÖ) и Враницки съставя вторият си кабинет в коалиция с втората от изборите АНП (ÖVP). През 1988 г. е избран и за председател на Австрийската социалдемократическа партия на мястото на Синовац.

По време на управлението на Враницки Австрия става пълноправен член на Европейския съюз през 1995 година, въпреки трудната международна изолация в която попада страната, след избора на Курт Валдхайм за президент, за когото се разкрива, че е бил офицер от Щурмовите войски по времето на Втората световна война.

Враницки напуска своя пост през януари 1997 година, след повече от 10 г. начело на Австрия. Наследен е от тогавашния финансов министър Виктор Клима.

След края на политическата си кариера, Враницки се заема със задачи свързани с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа като специален пратеник за Албания.

През 2006 г. името му е замесено в нашумялия в Австрия банков скандал и свързаните с това не регламентирани плащания от Волфганг Фльотл. Враницки категорично отхвърля отправените срещу него обвинения и твърди, че е получил сумата за извършени от него финансови консултации.