Фрея Старк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фрея Старк
Freya Stark
британска изследователка и авторка на пътеписи
1923 г.

Родена
Починала
9 май 1993 г. (100 г.)

НационалностFlag of the United Kingdom (3-5).svg Великобритания
Flag of Italy.svg Италия
Периодот 1927 г.
Фрея Старк в Общомедия

Фрея Старк (на английски: Freya Madeline Stark) е британско-италианска изследователка и писателка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в Париж през 1893 г. в семейството на английски художници, но още като дете заминава за Азоло, Италия.[1] Там прекарва детството си и се научава да говори френски, италиански и немски, а също така изявява и писателската си дарба. На тринадесет години получава тежка травма в местна фабрика, където косата и е захваната от индустриална машина в резултат на което е разкъсан скалпа ѝ и дясното и ухо.[2] Прекарва четири месеца в болница във възстановителни процедури, но белезите остават. Напуска Италия през 1911 г. за да замине в Лондон и да учи в Бедфорд Колидж. Когато университета затваря по време на Първата световна война, Фрея се завръща в Италия като медицинска сестра в окопите на Карсо, където се водят боеве между италианската и австрийските армии.

След края на войната се случва значимо събитие – Османската империя рухва и това подхранва жаждата за пътешествия на много европейци, сред които и Фрея. Тя смята, че в Сирия и Арабия я очакват вълнуващи пътешествия. За тази цел научава арабски и през 1927 г. заминава за Дамаск, който по това време е френски протекторат. Там посещава областта Джебел Друз, където по време на друзко въстание си навлича подозрение в шпионаж. Започва да пише и статии, което дава началото и на репортер.

След Дамаск Фрея заминава за Багдад, където сред малката британска общност се запознава с тънкостите на колониалната политика. Търсейки замъка Аламут, решава да замине сама за Персия с една кола и фотографска техника. Следват множество други пътувания в Ирак, Персия и далечния район Луристан, който и носи титла от Кралското географско дружество и първия и голям писателски успех за Долината на убийците. През 1934 г. заминава за Аден, където изучава Южна Арабия, а три години по-късно повежда археологическа мисия в същия регион.

Когато избухва Втората световна война е натоварена с мисия от британското министерство на информацията в качеството и на експерт по Близкия изток да пропагандира в Арабския свят каузата на Съюзниците. Фрея се справя успешно с мисията, като освен това основава тайното дружество Братство на свободата. След края на войната се завръща в дома си Азоло, където сключва брак, който продължава кратко. След това продължава с пътешествията си и написва голям брой книги.

Получава Ордена на британската империя през 1927 г.[3] Умира във Венеция на 100-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Baghdad Sketches ( 1932)
  • The Valleys of the Assassins and Other Persian Travels (1934)
  • The Southern Gates of Arabia: A Journey in the Hadhramaut (1936)
  • Seen in the Hadhramaut (1938)
  • A Winter in Arabia (1940)
  • Letters from Syria (1942)
  • East is West (1945)
  • Perseus in the Wind (1948)
  • Traveller’s Prelude: Autobiography, 1893 – 1927 (1950)
  • Beyond Euphrates: Autobiography, 1928 – 1933 (1951)
  • Coast of Incense: Autobiography, 1933 – 1939 (1953)
  • Ionia: A Quest (1954)
  • The Lycian Shore (1956)
  • Alexander’s Path: From Caria to Cilicia (1958)
  • Riding to the Tigris (1959)
  • Dust in the Lion’s Paw: Autobiography, 1939 – 1946 (1961)
  • The Journey’s Echo: Selected Travel Writings (1963)
  • Rome on the Euphrates: The Story of a Frontier (1966)
  • The Zodiac Arch (1968)
  • Space, Time and Movement in Landscape ( 1969)
  • The Minaret of Djam: An Excursion to Afghanistan (1970)
  • Turkey: A Sketch of Turkish History (1971)
  • Gateways and Caravans: A Portrait of Turkey ( 1971)
  • Letters 1914 – 1980 ( 1974 – 1982) – в 8 тома
  • A Peak in Darien (1976)
  • Over the Rim of the World: Selected Letters (1988)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ruthven, Malise. Obituary: Dame Freya Stark. // The Independent, 11 May 1993. Посетен на 31 March 2014.
  2. Pierpont, Claudia Roth. East Is West. // 2011-04-11. Посетен на 2019-05-18.
  3. Supplement to The London Gazette of Friday, 31 December 1971. // The London Gazette. 31 December 1971. с. 8. Посетен на 29 December 2019. D.B.E. To be Ordinary Dames Commanders of the Civil Division of the said Most Excellent Order: [...] Miss Freya Stark, C.B.E. (Freya Madeline, Mrs. Perowne), writer and traveller.