Фриулски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Фриулийски език)
Направо към: навигация, търсене
Фриулски език
Furlan
Страна Италия
Регион Венето, Фриули-Венеция Джулия
Брой говорещи 794 000
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Италийски
..-Романски
...-Итало-западноромански
....-Западноромански
.....-Гало-иберийски
......-Гало-романски
.......-Гало-ретийски
........-Ретийски
.........→Фриулски
Официално положение
Официален в Фриули-Венеция Джулия
Контролиран от Osservatori Regjonâl de Lenghe e de Culture Furlanis
Кодове
ISO 639-1 ---
ISO 639-2 fur
ISO 639-3 FRL

Фриулският език е романски език, говорен в североизточните провинции на Италия. Спада към ретороманския клон на романските езици. Отличава се най-вече по влиянието на съседните му немски и словенски език.

История[редактиране | редактиране на кода]

Произходът на фриулския език е неясен. Със сигурност може да се каже, че произлиза от простонародния латински език, тъй като римляните основават първата си колония във Фриули през 181 г. пр. Хр. (Аквилея). Преди тях там са живеели келтски племена, чието влияние върху езика като субстрат обаче е спорно и трудно доказуемо. Надписите в Аквилея не се различават фонетически и морфосинтактически от надписите в другите римски провинции. Поради тази причина учените смятат, че фриулският език възниква при преселенията на латиноговорещо население от източните провинции (Панония, Дакия) по време на Великото преселение на народите.

Интересно гледище за границата между венетския и фриулския език изразяват някои учени, според които границата между двата езика е минавала по река Ливенца. Това твърдение подкрепя тезата, че тези два езика са се обособили доста отдавна, макар че някои автори смятат, че венетският език от 14 век е доста близък до фриулския, който е по-консервативен.

Във всички случаи фриулският език започва да се развива самостоятелно около 1000 г, като първите писмени паметници датират от 13 век. Данте Алигиери в своята „De vulgari eloquentia“ цитира един израз от говора на Аквилея: Ces fastu?.

Фонетични особености[редактиране | редактиране на кода]

Ето някои по-важни особености на фриулския език:

  • Гласните звукове се различават по дължина: кратки brut (грозен) и дълги brût (бульон), а в някои говори дългите гласни преминават в двугласни: ê > ei, û > ou)
  • Има две непълно палатализирани съгласни: cj, gj (например cjan куче, gjat котка); които звучат като /гь/, /кь/, но в някои говори те са се палатализирани напълно и звучат като /ж/, /ч/.
  • Липсват удвоени съгласни (по изключение s се употребява успоредно с ss, за да се означат звуковете /з/ и /с/.

Граматични особености[редактиране | редактиране на кода]

  • Множественото число се образува с помощта на окончание -s: fradi (брат), fradis (братя); man (ръка), mans (ръце); nâf (кораб), nâfs (кораби).
  • Удвояване на личните местоимения за подчертаване на смисъла: o soi furlan (фриулиец съм), jo o soi furlan (АЗ съм фриулиец); или tu ses trist (лош си), tu tu ses trist! (ТИ си лош).