Ханс Келзен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ханс Келзен
Hans Kelsen
австрийски философ

Роден
Починал
19 април 1973 г. (91 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Школа Правен позитивизъм
Интереси философия на правото
Идеи чиста теория на правото
базова норма
Право
Област Международно право
Образование Виенски университет
Работил в Виенски университет
Кьолнски университет
Женевски институт за международни отношения
Калифорнийски университет, Бъркли
Повлиян Херман Коен · Дейвид Хюм · Имануел Кант
Повлиял Норберто Бобио · Хорст Драйер
Ханс Келзен в Общомедия

Hans Kelsen (на немски: Hans Kelsen) е австрийски юрист и философ, работил дълго време в Съединените щати. Смятан е за един от най-значимите философи на правото на 20. век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 11 октомври 1881 година в еврейско семейство в Прага, но израства във Виена. През 1906 година завършва право във Виенския университет, където след това става преподавател. През 1930-1934 година преподава в Кьолнския университет, а през 1934-1940 година — в Женевския институт за международни отношения. През 1940 година заминава за Съединените щати, където след 1945 година преподава в Калифорнийски университет, Бъркли.

Ханс Келзен умира на 19 април 1973 година в Бъркли.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Die Staatslehre des Dante Alighieri. Deuticke, Wien/Leipzig 1905.
  • Hauptprobleme der Staatsrechtslehre, entwickelt aus der Lehre vom Rechtssatze. Mohr, Tübingen 1911, 2., photo-mechanisch gedruckte, um eine Vorrede vermehrte Auflage 1923.
  • Vom Wesen und Wert der Demokratie Mohr, Tübingen 1920; 2., überarbeitete und erweiterte Auflage 1929; Neudruck der 2. Auflage: Scientia, Aalen 1981, ISBN 3-511-00058-0.
  • Sozialismus und Staat: Eine Untersuchung der politischen Theorie des Marxismus. Hirschfeld, Leipzig 1920; 3. Auflage: Wiener Volksbuchhandlung, Wien 1965.
  • Österreichisches Staatsrecht: Ein Grundriss entwicklungsgeschichtlich dargestellt. Mohr, Tübingen 1923.
  • Allgemeine Staatslehre. Springer, Berlin 1925.
  • Die philosophischen Grundlagen der Naturrechtslehre und des Rechtspositivismus. R. Heise, Charlottenburg 1928.
  • Wer soll der Hüter der Verfassung sein? W. Rothschild, Berlin-Grunewald 1931.
  • Reine Rechtslehre: Einleitung in die rechtswissenschaftliche Problematik. Deuticke, Leipzig/Wien 1934; 2., vollständig neu bearbeitete und erweiterte Auflage: Deuticke, Wien 1960.
  • Vergeltung und Kausalität: Eine soziologische Untersuchung. W. P. van Stockum, Den Haag 1941.
  • General Theory of Law and State. Harvard University Press, Cambridge 1945.
  • Society and Nature: A Sociological Inquiry. Kegan Paul, London 1946.
  • The Law of the United Nations: a critical analysis of its fundamental problems. Stevens, London 1950.
  • Was ist Gerechtigkeit? Deuticke, Wien 1953.
  • Principles of International Law. Rinehart, New York 1952; 2. Auflage 1966.
  • Allgemeine Theorie der Normen. Im Auftrag des Hans-Kelsen-Instituts aus dem Nachlass hrsg. von Kurt Ringhofer u. Robert Walter. Manz, Wien 1979.
  • Werke. Hrsg. von Matthias Jestaedt. In Kooperation mit dem Hans-Kelsen-Institut. Mohr Siebeck, Tübingen 2007 ff., ISBN 978-3-16-149420-8.