Хеди Ламар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хеди Ламар
Hedy Lamarr
австрийско-американска актриса и изобретателка
Hedy Lamarr in The Conspirators.jpg
Родена
Починала
Погребана Виена, Австрия
Семейство
Съпруг Фридрих Мандъл (1933 г. – 1937 г.)[1]
Джийн Марки (1939 г. – 1941 г.)
Джон Лодър (1943 г. – 1947 г.)
Теди Щауфер (1951 г. – 1952 г.)

Уебсайт www.hedylamarr.com
Хеди Ламар в Общомедия

Хеди Ламар (на английски: Hedy Lamarr); рождено име Хедвиг Ева Мария Кизлер (на немски: Hedwig Eva Maria Kiesler) е австрийска и американска актриса и изобретателка, легенда на европейското и американско кино.

Докато работят съвместно в Берлин, Макс Рейнхардт я нарича „най-красивата жена в Европа“ поради нейния „поразителен, тъмен, екзотичен вид“, впечатление, споделяно от нейната публика и критици. [2][3][4]

Добива известност с ролята си във филма „Екстаз“ на Густав Махати, в който е заснета да играе изпитваща оргазъм жена, нещо необичайно за консервативните среди от епохата, в която се развива по-голямата част от кариерата ѝ. Сред нейните известни роли са участията ѝ във филмите „Странната жена“, „Жената от тропиците“, „Самсон и Далила“, „Другарят Х“.

Първият ѝ съпруг − Фридрих Мандел, е бил близък с нацисткия режим в Германия и фашисткия режим в Италия. Мандел бил против актьорската кариера на съпругата си и настоявал тя да живее на практика затворена в дома им. При такива условия животът ѝ станал непоносим за нея и тя решава, че трябва да избяга от съпруга си и страната. В автобиографичната си книга „Екстазът и аз“, Ламар разказва, че се преоблича като прислужница и избягва в Париж. Слуховете от епохата били, че една вечер тя настояла пред съпруга си да сложи всичките си бижута на вечеря, след което изчезва. [5]

Тя избягва в Париж и по-късно заминава за Лондон, където среща Луис Майер, който я убеждава да приеме псевдонима Ламар − дотогава е известна като „Дамата от Екстаз“. Американският ѝ дебют − „Алжир“ със Шарл Боайе, е добре приет от критиката. [5] Играе в Boom Town (1940 г.) с Кларк Гейбъл и Спенсър Трейси, Comrade X с Гейбъл, White Cargo (1942 г.), и Tortilla Flat (1942 г.) с Трейси и Джон Гарфилд. През 1941 г. се снима с Лана Търнър и Джуди Гарланд в Ziegfeld Girl. През 1945 г. напуска Metro-Goldwyn-Mayer. През 1949 г. се снима в „Самсон и Далила“. През 1951 г. се снима в My Favorite Spy с Боб Хоуп. След 1951 г. се появява рядко на екрана.

Биографията ѝ „Екстазът и аз“ излиза през 1967 г. Година по-рано Анди Уорхол прави късометражния филм „Хеди“ (1966 г.)

С талант в областта на точните науки, Хеди Ламар е съавтор (с нейния приятел, композитора Джордж Ентайл) на патент, заведен под номер 2 292 387 в патентното бюро на САЩ. [6][7] Патентът се отнася до техника за разширяване на спектъра и метод със скок на честотата, като замисленото от изобретателите приложение било радиоуправлението на торпеда в американската армия по време на Втората световна война, но патентът не влиза в употреба в американската армия. Техниките биват въведени през 1960-те години, когато патентът на двамата изобретатели е изтекъл, но по-късни трудове признават приоритета на Ламар и Антийл. Методът за комуникации със скок на честотата и разширяване на спектъра намират приложение в комуникациите на космически уреди със Земята, като например GPS системите и комуникациите на космическата совалка, криптираните военни комуникации, а най-скорошното им приложение е в Wi-Fi мрежите за безжичен интернет. За ролята им в развитието на съвременните комуникации Ламар и Антийл през 1997 г. получават наградата на фондацията „Електронна граница[7]. Актрисата не присъства на церемонията, но изпраща аудиозапис на приветственото си слово.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.independent.co.uk.
  2. European Exotic. // New York Times, 10 декември 2010. Посетен на 26 юли 2012.
  3. Profile at tcm.com
  4. Profile at classicmoviechat.com
  5. а б Friedrich, Otto (1997 (reprint)). City of Nets: A Portrait of Hollywood in the 1940s. Berkeley and Los Angeles: University of California Press. pp. 12 – 13. ISBN 0520209494.
  6. Факсимиле от патента, IEEE Global History Network, посетен на 10 ноември 2013 г.
  7. а б Bansal, Rajeev. AP-S Turnstile. // IEEE Antennas and Propagation Magazine, Vol. 39, No. 3, June 1997, юни 1997. Посетен на 10 ноември 2013 г.. (на английски)