Хеди Ламар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хеди Ламар
Hedy Lamarr in The Heavenly Body 1944.jpg
Хеди Ламар във филма „Райско тяло“ (1944)
Родена Хедвиг Ева Мария Кислер
Починала
19 януари 2000 г. (85 г.)
Активни години Актриса, изобретател
Брачни партньори

Фриц Мандл (1933 – 1937 гг.; разведени)
Джийн Марки (1939 – 1941 гг.; разведени; едно дете)
Джон Лодър (1943 – 1947 гг.; разведени; две деца)
Теди Стауфър (1951 – 1952 гг.; разведени)
У. Хауър Лий (1953 – 1960 гг.; разведени)

Люис Дж. Боис (1963 – 1965 гг.; разведени)
Страница в IMDb
Хеди Ламар в Общомедия

Хеди Ламар е актриса и изобретателка, легенда на европейското и американско кино.

Докато работят съвместно в Берлин, Макс Рейнхардт я нарича „най-красивата жена в Европа“, поради нейния „поразителен, тъмен, екзотичен вид“, впечатление споделяно от нейната публика и критици. [1][2][3]

Добива известност с ролята си във филма „Екстаз“ на Густав Махати, в който е заснета да играе изпитваща оргазъм жена, нещо необичайно за консервативните среди от епохата, в която се развива по-голямата част от кариерата ѝ. Сред нейните известни роли са участията ѝ във филмите „Странната жена“, „Жената от тропиците“, „Самсон и Далила“, „Другарят Х“.

Първият ѝ съпруг − Фридрих Мандл, е бил близък с нацисткия режим в Германия и фашисткия режим в Италия. Мандл бил против актьорската кариера на съпругата си и настоявал тя да живее на практика затворена в дома им. При такива условия животът ѝ станал непоносим за нея и тя решава, че трябва да избяга от съпруга си и страната. В автобиографичната си книга „Екстазът и аз“, Ламар разказва, че се преоблича като прислужница и избягва в Париж. Слуховете от епохата били, че една вечер тя настояла пред съпруга си да сложи всичките си бижута на вечеря, след което изчезва. [4]

Тя избягва в Париж и по-късно заминава за Лондон, където среща Луис Майер, който я убеждава да приеме псевдонима Ламар − дотогава е известна като „Дамата от Екстаз“. Американският ѝ дебют − „Алжир“ със Шарл Боайе, е добре приет от критиката. [4] Играе в Boom Town (1940 г.) с Кларк Гейбъл и Спенсър Трейси, Comrade X с Гейбъл, White Cargo (1942 г.), и Tortilla Flat (1942 г.) с Трейси и Джон Гарфилд. През 1941 г. се снима с Лана Търнър и Джуди Гарланд в Ziegfeld Girl. През 1945 г. напуска Metro-Goldwyn-Mayer. През 1949 г. се снима в „Самсон и Далила“. През 1951 г. се снима в My Favorite Spy с Боб Хоуп. След 1951 г. се появява рядко на екрана.

Биографията ѝ „Екстазът и аз“ излиза през 1967 г. Година по-рано Анди Уорхол прави късометражния филм „Хеди“ (1966 г.)

С талант в областта на точните науки, Хеди Ламар е съавтор (с нейния приятел, композитора Джордж Антийл) на патент, заведен под номер 2 292 387 в патентното бюро на САЩ. [5][6] Патентът се отнася до техника за разширяване на спектъра и метод със скок на честотата, като замисленото от изобретателите приложение било радиоуправлението на торпеда в американската армия по време на Втората световна война, но патентът не влиза в употреба в американската армия. Техниките биват въведени през 1960-те години, когато патентът на двамата изобретатели е изтекъл, но по-късни трудове признават приоритета на Ламар и Антийл. Методът за комуникации със скок на честотата и разширяване на спектъра намират приложение в комуникациите на космически уреди със Земята, като например GPS системите и комуникациите на космическата совалка, криптираните военни комуникации, а най-скорошното им приложение е в Wi-Fi мрежите за безжичен интернет. За ролята им в развитието на съвременните комуникации Ламар и Антийл през 1997 г. получават наградата на фондацията „Електронна граница[6]. Актрисата не присъства на церемонията, но изпраща аудиозапис на приветственото си слово.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. European Exotic. // New York Times, 10 December 2010. Посетен на 26 July 2012.
  2. Profile at tcm.com
  3. Profile at classicmoviechat.com
  4. а б Friedrich, Otto (1997 (reprint)). City of Nets: A Portrait of Hollywood in the 1940s. Berkeley and Los Angeles: University of California Press. pp. 12 – 13. ISBN 0520209494.
  5. Факсимиле от патента, IEEE Global History Network, посетен на 10 ноември 2013 г.
  6. а б ((en)) Bansal, Rajeev. AP-S Turnstile. // IEEE Antennas and Propagation Magazine, Vol. 39, No. 3, June 1997, юни 1997. Посетен на 10 ноември 2013 г..