Хейс (река, Манитоба)
Хейс | |
Щаб-квартирата на „Компанията Хъдсън Бей“ Йорк Фактори (снимка от 1925 г.) | |
Карта на водосборните басейни на реките Чърчил (оцветен в зелено), Атабаска (в жълто) и Нелсън (в бледо жълто) и разположената на югоизток от последната река Хейс | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | Канада (провинция Манитоба) |
Дължина | 483 km |
Водосб. басейн | 108 000 km² |
Отток | 590 m³/s |
Начало | |
Място | езерото Молсън |
Координати | |
Надм. височина | 221 m |
Устие | |
Място | югозападната част на Хъдсъновия залив, Северен ледовит океан |
Координати | |
Надм. височина | 0 m |
Ширина | 3,25 m |
Хейс в Общомедия |
Хейс (на английски: Hayes River) е река в централната част на Канада, провинция Манитоба, вливаща се в югозападната част Хъдсъновия залив, Северния ледовит океан. Дължината ѝ от 483 км[1] ѝ отрежда 74-то място сред реките на Канада.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Извор, течение, устие
[редактиране | редактиране на кода]Река Хейс изтича от северния ъгъл на езерото Молсън (на 221 м н.в.), разположено в централната част на провинция Манитоба, на 12 км на североизток от езерото Уинипег. Цялото течение на реката е в североизточно направление, като преминава последователно през няколко проточни езера (Робинсън, Логан, Макс, Опиминегока, Уинди, Оксфорд, Бак, Ни и Шуампи), пролома (Хил Гейтс), прагове (Браси Хил) и водопади (Робинсън, Уапанипанис, Уайтмъд, Берик Фолс и др.). На и 43 м н.в. отляво в нея се влива река Фокс (120 км), а на , на 24 м н.в. отдясно се влива най-големият и приток река Годс (над 150 км). Хейс се влива в югозападната част Хъдсъновия залив в непосредствена близост до устието на река Нелсън.
Водосборен басейн, притоци
[редактиране | редактиране на кода]Площта на водосборния басейн на реката за тази ѝ дължина е доста голям 108 000 km2[1], като обхваща и малка част от провинция онтарио.
Водосборният басейн на Хейс граничи с други 2 водосборни басейна:
- на северозапад и югозапад – с водосборния басейн на река Нелсън;
- на изток и югоизток – с водосборния басейн на река Севърн.
Освен споменатите по-горе два големи притока Фокс и Годс в Хейс се вливат още няколко по-малки: леви – Биг Стоун, Хай Хил, Утик; десни – Сипаниго, Гауан, Стъпарт.
Хидроложки показатели
[редактиране | редактиране на кода]Многогодишният среден дебит в устието на Хейс е 590 m3/s[1]. Максималният отток на реката е през юни и юли, а минималния – февруари-март. Снежно-дъждовно подхранване. От ноември до май реката замръзва.
Откриване и изследване на реката
[редактиране | редактиране на кода]Устието на река Хейс е открито през есента на 1612 г. от английския мореплавател Томас Батън, изпратен от британското правителство да търси т.н. „Северозападен морски проход“, като експедицията му провежда зимуване в устието на реката [2].
През 1684 г. по поръчение на английската „Компания Хъдсън Бей“, търгуваща с ценни животински кожи, нейният търговски агент Пиер Радисън основава в устието на Хейс селището Йорк Фактори, което служи за щаб-квартира на Компанията повече от 300 години, до 1957 г. Той изследва най-долното течение на реката и я наименува в чест на сър Джеймс Хейс (1637-1694), секретар на принц Рупърт, основател и първи управител на Компанията.
През 1690 г. друг служител на Компанията Хенри Келси открива и проследява цялото течение на Хейс, като се изкачва по нея до изворите ѝ — езерото Молсън[2].
През 1754 г. Антъни Хендей, топограф на „Хъдсън Бей“, извършва първото, макар и немного точно картиране на реката[2].
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в atlas.nrcan.gc.ca // Архивиран от оригинала на 2008-10-14. Посетен на 2012-11-21.
- ↑ а б в Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 138, 193, 195.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hayes River в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |