Хелен Кайзер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хелен Кайзер
Хелен Кайзер, 1958 г.
Хелен Кайзер, 1958 г.
Родена 27 август 1926 г.
Починала 20 декември 2013 г. (87 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Швейцария Швейцария
Активен период 1958-
Жанр пътепис
Тема животът в Близкия изток
Уебсайт www.helen-keiser.ch
Хелен Кайзер в Общомедия

Хелен Кайзер (на немски: Helen Keiser) е швейцарска художничка, фотограф и писателка на произведения в жанра пътепис. В периода 1950 – 1990 г. обиколя всички арабски страни и придобива репутацията на един от най-задълбочените познавачи на региона.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Хелен Кайзер е родена на 27 август 1926 г. в Цуг, Швейцария, в учителско семейство. Баща ѝ от малка я води на планински турове и речни пътувания. От малка има влечение към писането и се интересува от изкуство, история и археология. Учи в Школата по приложни изкуства в Цюрих. Има различни стажове като графичен дизайнер и декоратор в Цюрих, Женева и Санкт Гален.

В периода 1948 – 1949 г. прави първото си учебно пътуване в Италия, Франция, Испания и Северна Африка. През 1951 г. прави ветроходно пътуване до Корсика. През 1952 г. прави с „Ecole du Louvre“ учебно пътуване за проучване на културата и историята на източното Средиземноморие – Гърция, Турция, Ливан и Сирия. Този контакт с Ориента е определящ за нейната бъдеща творческа дейност. През 1954 г. прави с приятел дълго пътуване в продължение на 12 месеца по стъпките на Свен Хедин до Ливан, Сирия, Ирак, Иран, Пакистан, Афганистан, Индия и Шри Ланка. След него пише първите си журналистически публикации с описания и уникални снимки.

През 1956 г. прави първото си соло пътуване в Мароко. През 1957 г. излиза книгата ѝ „Salaam. Bordbuch einer Orientfahrt“ (Салаам. Дневник на едно пътуване в Ориента), в която описва видяното и преживяванията си. След публикацията започва свободна практика и се посвещава на писателската си кариера.

В следващите години пътува много в Ливан, Сирия и Ирак. Посещава археолозите и техните разкопки на Ур, Урук, Нипур и Вавилон, пише и рисува. В Ориента ѝ оказват помощ и гостоприемство. Преживява пясъчни бури, суша и нападения, запознава се с ежедневието на жените и момичетата, печели приятелството и доверието на бедуините.

През 1959 г. е на езиково обучение в Дамаск, а след това в продължение на няколко месеца е в Йордания, където посещава руините на Петра на набатейците. Там се запознава и с проблема за Палестина, както и със задълбочаването му след Шестдневната война от 1967 г. Отразява това в книгата си от 1971 г. „Не преминавайте в Йордания. Съдбата на Палестина“.

От 1962 г. през следващите 26 години изнася два пъти годишно лекции в Германия, Австрия и Швейцария. Пише есета за историята, археологията и обичаите на Ориента, които се публикуват в различни списания. Прави и първите си самостоятелни изложби като художник.

През 60-те и 70-те продължава да пътува в Северен Йемен, Хадрамаут, в Саудитска Арабия, където е гост на крал Фейсал, в Ирак (в Месопотамия, където участва в разкопки), в Йордания, Израел, Кувейт, Оман, Египет и Сирия.

По време на своята дейност пледира страстно и неуморно за разбиране и уважение между Изтока и Запада. През 1983 г. получава награда от Кантон Цуг за приноса ѝ в Международното разбирателство.

През 2002 г. Етноложкият музей на Университета в Цюрих приема част от фотографската ѝ колекция. През 2007 г. посещава България.

Хелен Кайзер умира на 20 декември 2013 г. в Цуг.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Salaam. Bordbuch einer Orientfahrt (1958)
  • Vagabund im Morgenland (1961)
  • Sie kamen aus der Wüste. Mit Beduinen auf den Spuren der alten Nabatäer. Erlebnisse und Entdeckungen in Petra (1964)
  • Die Stadt der Grossen Göttin. 4000 Jahre Uruk. Mit Archäologen zwischen Euphrat und Tigris (1967)
  • Arabia. Die Länder der arabischen Halbinsel (1971)
  • Geh nicht über den Jordan. Schicksal Palästina (1971)
  • Die kleine Beduinenfrau. Wege zwischen Wüste und Paradies (1975)
  • Abenteuer schwarzes Gold. Erlebnisse und Begegnungen in Saudi Arabien (1977)
  • Die Söhne Nabayots. Beduinen, Forscher und Abenteurer in der Felsenstadt Petra (1977)
  • Suche nach Sindbad. Das Weihrauchland Oman und die altsüdarabischen Kulturen (1979)
  • Ruf des Muezzin. Eine schwierige Liebe zwischen Orient und Okzident (1981)
    Зовът на мюезина: Трудната любов между Европа и Ориента, изд. „Св. Климент Охридски“ (2007), прев. Ренета Килева-Стаменова
  • Sohn der Beduinin (1983)
  • Wolken über Korsika. Memoiren eines Eseltreibers (1986)
    Облаци над Корсика: Мемоарите на един ездач на магаре, изд.: „Пигмалион“, София (2002), прев. Таня Калчева-Шмид
  • Die Oase (1995)
  • Der blaue Esel. Eine Bildergeschichte aus der Wüste (1997)
  • Salaam. Verschwundenes Arabien (2002)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Helen Keiser“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.