Херкулес на кръстопът (Анибале Карачи)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Херкулес на кръстопът
Annibale Carracci - The Choice of Heracles - WGA4416.jpg
Художник Анибале Карачи
Година 1595 – 1596 г.
Техника маслени бои върху платно
Размери 167 × 237 cm
Изложена Музей Каподимонте, Неапол, Италия
Херкулес на кръстопът в Общомедия

„Херкулес на кръстопът“ (на италиански: Ercole al bivio) е картина на италианския художник Анибале Карачи, рисувана между 1595 – 1596 г., използвана техника маслени бои върху платно (167х237 см), изложена в зала 20 на Музей Каподимонте, Неапол.

История[редактиране | редактиране на кода]

Таванът в стаята на Одоардо Фарнезе, Палацо Фарнезе, Рим

Картината е рисувана по поръчка на Одоардо Фарнезе (кардинал) и е първата творческа изява на Анибале Карачи в Палацо Фарнезе, Рим, представляваща красив стенопис на тавана с вградена в центъра му картината „Херкулес на кръстопът“. Декоративният цикъл, посветен на победата на добродетелта над порока, изобразяващ „Историите за Херкулес“ и други герои, е по идея на Фулвио Орсини, по това време библиотекар на фамилията.

Творбата на художника, отразена в главата, посветена на Анибале Карачи, в книгата „Vite“ (1672) от Джован Пиетро Белори, е предмет на точно описание, изпълнено с похвали и суперлативи от страна на автора.

През 17 век картината е преместена в Парма, като на нейното първоначално място е поставено копие, а през 18 век като част от Колекция Фарнезе, пристига в Неапол.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

В картината е изобразен младият Херкулес, седнал между две женски фигури. Отдясно на героя стои Добродетелта, а Сладострастието виждаме от лявата му страна.

Облечена Добродетелта държи хладно оръжие и показва на героя трудния път водещ към добродетел. В края на този път стои Пегас, на свой ред символ на добродетелта и средство за възход към небето.

В краката на Херкулес виждаме поет с лавров венец на главата, готов да възпее делата на героя, ако избере правилната посока.

Сладострастието е представено на зрителя в полугола жена, покрита с почти прозрачни воали. Тя показва на Херкулес друг път, където се виждат музикални инструменти и нотни листове, карти за игра и театрални маски, свързани с измамните удоволствия на живота.

Младият герой изглежда неуверен пред дилемата, кой път да избере. Но той гледа в страни към Добродетелта, давайки ни да разберем, че в крайна сметка това е пътя по който ще тръгне.

Стилистично, произведението отразява преходния момент в рисуването на Анибале Карачи, повлиян от изкуството в Рим. Всъщност фигурите на Херкулес, на Добродетелта и на поета изобразени с подчертана скулптурна здравина, вероятно са резултат от ранните разсъждения на художника върху древните статуи. Поетът напомня речно божество, Добродетелта олимпийска богиня, а тялото на Херкулес препраща зрителя към известната скулптура Херкулес Фарнезе. Обратно на тях, за фигурата на Сладострастието изглежда художникът все още е под влиянието на венецианските модели.

Картината „Херкулес на кръстопът“ на Анибале Карачи се превръща в каноничен справочник за повечето художници, които впоследствие се осмеляват да се занимават с тази тема. Седеалното положение на Херкулес, жестът на Добродетелта, измамните маски в краката на Сладострастието, това са елементи, които след Карачи ще станат много често заимствани при изобразяването на великолепната тема.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Erwin Panofsky, Ercole al bivio e altri materiali iconografici dell'antichità tornati in vita nell'età moderna, Macerata, Quodlibet, 2010, ISBN 978-88-7462-060-9.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ercole al bivio (Annibale Carracci)“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.