Хикмет Мехмедов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Хикмет Ахмедов Мехмедов е български хореограф, балетмайстор, балетен педагог и балетен артист.[1]

Хикмет Мехмедов
Хикмет Ахмедов Мехмедов
български балетист
Роден
4 юни 1950 г. (72 г.)

Учил вСанктпетербургска консерватория
НаградиОрден „Св.св. Кирил и Методий“ – първа степен, Орден „Стара планина“ – първа степен Отличия на Министерство на културата, СМТД в България и Класик FM – Златна лира, Кристална лира и Кристално огърлие

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Кърджали на 4 юни 1950 г. в семейство на етнически турци. Родителите на бъдещия хореограф не са свързани с балетното изкуство. Започва първите си уроци по балет в родния град. През 1971 г. завършва Държавното хореографско училище (днес Национално училище за танцово изкуство) в София.

Непосредствено след завършването си започва работа в балета на Софийска опера, а от 1972 г. до 1977г. е артист, впоследствие солист в Балет „Арабеск“. От есента на 1977 г. е приет с конкурсен изпит в Санктпетербургската държавна консерватория „Н.А. Римски-Корсаков“ със специалност „Балетна режисура“. Завършва с отличие консерваторията през 1982 г.

От 1983 г. до 1995 г. е главен балетмайстор на Русенска опера, като през 1992 г. става и неин директор. През 1990 г. основава балетен клас при Държавното музикално училище в град Русе и пет години е негов ръководител и педагог. През 1990 г. е организатор на първата „Национална творческа среща на младите български балетмайстори на името на Асен Манолов“.

От 1995 г. до 1998 г. е директор на балета на Софийска опера, а от 1998 г. до 2019 г. е главен балетмайстор на Бургаската държавна опера. По настояване и със съдействието на Хикмет Мехмедов в Бургас през 2002 г. се разкрива балетна паралелка към Музикалното училище (НУМСИ „Панчо Владигеров).

От 1999 година е преподавател в АМТИИ „Асен Диамандиев“ – Пловдив, където води дисциплините „Композиция на класическия танц“ и „Балетна режисура“. От 2001 г. е доцент, а от 2008 г. – професор.

От 2004 г. е ежегоден гост-преподавател в Корейската академия на изкуствата в Сеул.[1]

Балетни учители[редактиране | редактиране на кода]

Първите си уроци по балет Хикмет Мехмедов взема при Мери Божилова в родния си град – Кърджали. В София, като ученик в Държавното хореографско училище, той се обучава при Крум Янков, Петър Парисов, Емилия Кирова и Фьодор Бакалов. В Санкт Петербург преподаватели на бъдещия хореограф са Пьотр Гусев и Николай Боярчиков.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Творчеството на Хикмет Мехмедов обхваща над сто постановки в сферата на всички сценични жанрове: многоактни и едноактни балети, хореографски миниатюри, танци към опери, оперети, мюзикъл и драма. Най-известните му постановки са:

Многоактни балети[редактиране | редактиране на кода]

  • „Лешникотрошачката“ – муз. П. И. Чайковски
  • „Куклената фея“ – муз. Й. Байер
  • „Синият Дунав“ – муз. Й. Щраус
  • „Нека да бъде“ – рок балет, муз. колаж – Ст. Стайков
  • „Нон стоп“ – рок балет, муз. колаж – Ст. Стайков
  • „Едит Пиаф“ – муз. колаж – Ст. Стайков
  • „Метаморфози“ – муз. Й. С. Бах
  • „Ангели през ада“ – муз. колаж - Ст. Стайков
  • „Една нощ в Париж“ – муз. колаж -  Ст. Стайков
  • „Кръстоносци“ – муз. Ал. Йосифов
  • „Ромео и Жулиета“ – муз. С. Прокофиев
  • „Валсът“ – муз. М. Равел
  • „Копелия“ – муз. Л. Делиб
  • „Пепеляшка“ – муз. С. Прокофиев
  • „Лебедово езеро" – муз. П. И. Чайковски
  • „Спящата красавица" – муз. П. И. Чайковски

Едноактни балети[редактиране | редактиране на кода]

  • Юношеска симфония“ – муз. В. А. Моцарт
  • „Арлезианката“- муз. Ж. Бизе
  • „Болеро“ – муз. М. Равел
  • „Шехерезада“ - муз. Н. Римски-Корсаков
  • „Слънцето“ – муз. Ж. М. Жар
  • „Аними мотус“ – муз. Ф. Лист
  • „Саломе“ – муз. Р. Щраус
  • „Романтично“ – муз. Ф. Шуберт
  • „Паяци“ – древна индийска музика
  • „Наровете на любовта“ – източна музика
  • „Нунча“ – муз. К. Ламбов
  • „Мечта за Родопа“ – муз. Б. Карадимчев
  • „Любовна магия“ – муз. М. де Фая
  • „Свещенна Пролет" – муз. И. Стрравински

В жури на конкурси[редактиране | редактиране на кода]

  • Национална среща на млади балетни изпълнители „Анастас Петров“
  • Международен балетен конкурс – Варна
  • Балетен конкурс в Констанца – Румъния
  • Международен конкурс „Изкуство и светлина“ - Варна
  • Международен балетен конкурс в Модика – Италия
  • Международен балетен конкурс „Роза России“ – Санкт Петербург
  • Председател на жури на Националния конкурс за класически, характерни и съвременни танци – Бургас
  • Председател на жури на Националния конкурс за камерни танци – Хасково
  • Председател на жури на Международния конкурс-фестивал „Розата на Обзор“
  • Председател на жури в „България танцува“ - Димитровград

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – първа степен
  • Орден „Стара планина“ – първа степен
  • „Златна лира“, „Кристална лира“ и „Кристално огърлие“ на Министерство на културата, Съюза на музикалните и танцови дейци в България и Класик FM
  • „Золотая муза“ на Културно-информационния център на Русия в София
  • Лауреат на национални и международни конкурси
  • Почетен гражданин на Кърджали
  • Почетен гражданин на Бургас

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Акад. Виктор Ванслов „Хореографът Хикмет Мехмедов“, издателство „Информа принт“, Бургас, 2010 г., ISBN 978-954-8468-37-4
  • Недко Георгиев „Четири имена за една личност“, издателство „Информа принт“, Бургас, 2020 г., ISBN 978-619-7252-66-8

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Виолета Консулова – статии във в. „Отечествен фронт“ от 15. 03. 1985 г. и 26.04.1988 г.
  2. Ана Александрова – „Балетна драма възхвалява народната воля“, в. „Дума“, 3.07.2003 г.
  3. Анелия Янева – „Кръстоносци или любов и меч“, в. „Култура“, 27. 06. 2003 г.
  4. Теодор Попов – „Балетен успех в София“, сп. „Муз. хоризонти“, бр. 9, 2003 г.
  5. Маргарита Михайлова – „Нов български балет на сцената на Софийската опера“, сп. „Муз. хоризонти“, бр. 7, 2003 г.
  6. Крум Гергицов – статия във в. „Стандарт“, 12.09.1993 г.
  7. Мария Русанова – „Честит юбилей, маестро!“, сп. „Музикални хоризонти“, бр. 8, 2020 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Хикмет Ахмедов Мехмедов. // newmagnaura.org. Посетен на 11 май 2021 г.