Холъвник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Холъвник
Карта
Местоположение в Турну Мъгуреле
Информация
Страна Румъния
Холъвник в Общомедия

Холъвник е средновековна крепост, разположена на север от Дунав срещу Никополската крепост. Наричана и позната още от изворите с името Малък Никопол. Името си Холъвник получава от формата си, което на среднобългарски (“холева”) значи гащи, чорапи. В периода XV-XVIII век двойката крепости Никопол–Холъвник и Русчук-Гюргево са със стратегическо значение за Османската империя, с оглед контрола върху корабоплаването по Дунава и владението на долнондунавската низина.

История, значение и местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Холъвник е издигнат от Мирчо Стари в края на XIV век, върху римски развалини от IV век и дограждан от османците през XVIII век, тъй като в градежа му има каменни блокове от “Ескус”. Малък Никопол е точно копие на средновековен Никопол. Преди издигането на Холъвник на мястото му е имало стражева кула на Търновското царство.

Холъвник служел за охрана на брода през река Дунав до Никополската крепост и на практика бил най-важния през средновековието и особено по османско време, предвид на това че от Никопол като център на Никополския санджак се осъществявал контрол върху цялата долнодунавска низина, по-известна на разговорен език като Влашко.

Средновековната и османска твърдина се намира на 3.12 km северозападно по права линия от центъра на град Никопол, на ниския и непригоден за отбрана ляв бряг на Дунав. Някога се е намирал непосредствено на брега на река Дунав, но с течение на времето реката е променила коритото си и сега развалините на обекта отстоят на 0.88 km навътре. Наблизо е разположен град Турну Мъгуреле.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Холъвник е малка крепост и има формата на неправилен многоъгълник с околовръстен ров, крепостна стена и голяма кръгла кула в средата. Околовръстният ров на Холъвник е многоъгълен, широк 6 m и дълбок 2.5 m, с отвесни стени, облицовани със зидове от грубо обработени камъни и пълнеж от ломени камъни. Спойката е от хоросан с баластра. Вътрешния зид на рова, с обиколка 156 m, се е издигал над околния терен и представлявал външната крепостна стена. В североизточната част е бил входът с подвижен мост над рова. Ровът е бил пълен с вода от река Дунав. Крепостната стена на Холъвник с ров с ширина 4 m има 9 страни, чиито дължини са от 11.5 до 15 m. и дебелина от 4.5 до 6.5 m.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Балабанов, П., С. Бояджиев, Н. Тулешков. Крепостно строителство по българските земи. София, 2000.
  • Кузев, А. Гюзелев, В. Български средновековни градове и крепости. Варна, 1981.
  • Митова- Джонова, Д. Археологически паметници в Плевенски окръг. София, 1979.

Планове на крепостта[редактиране | редактиране на кода]

  • План на Холъвник по П. Балабанов, С. Бояджиев и Н. Тулешков.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]