Кристиан Ернст (Бранденбург-Байройт)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кристиан Ернст фон Бранденбург-Байройт
маркграф на франкското княжество Байройт
Christian Ernst Brandenburg-Bayreuth um 1685 001.JPG
Маркграф Кристиан Ернст фон Бранденбург-Байройт, ок. 1685
Управление от 1655 до 1712 г.
Лични данни
Роден
Починал
10 май 1712 г. (67 г.)
Погребан в княжеската гробница в градската църква на Байройт
Семейство
Династия Хоенцолерн
Баща Ердман Август
Майка София фон Бранденбург-Ансбах
Бракове Ердмуте София Саксонска
София Луиза фон Вюртемберг
Елизабет София фон Бранденбург
Потомци Христиана Еберхардина, Елеонора Магдалена, Клаудия Елеонора София, Шарлота Емилия, Георг Вилхелм, Карл Лудвиг
Кристиан Ернст фон Бранденбург-Байройт в Общомедия
Паметник на Кристиан Ернст в Байройт.

Кристиан Ернст (на немски: Christian Ernst von Brandenburg-Bayreuth, * 27 юли 1644 в Байройт, † 10 май 1712 в Ерланген) от фамилията Хоенцолерн e маркграф на франкското княжество Байройт от 1655 до 1712 г.

Той е син на Ердман Август (1615 – 1651), наследствен принц на Бранденбург-Байройт, и принцеса София фон Бранденбург-Ансбах (1614 – 1646), дъщеря на маркграф Йоахим Ернст фон Бранденбург-Ансбах и графиня София фон Солмс-Лаубах. Той е внук на бранденбургския маркграф Кристиан († 30 май 1655) и го последва.

Кристиан Ернст е верен привърженик на император Леополд I, на когото помага във войните против Холандия, Лотарингия и при освобождението на Виена от турците. На 27 март 1676 г. той става генерал-фелдмаршал-лейтенант. [1]

Неговият гроб се намира в княжеската гробница в градската църква на Байройт.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Кристиан Ернст се жени на 29 октомври 1662 г. в Дрезден за своята братовчедка Ердмуте София Саксонска (* 25 февруари 1644, † 22 юни 1670) от род Ветини, дъщеря на курфюрст Йохан Георг II от Саксония († 1680) и на Магдалена Сибила фон Бранденбург-Байройт († 1687), дъщеря на маркграф Кристиан († 1655) от княжество Байройт. Тя умира през 1670 г. Този брак е бездетен.

Кристиан Ернст се жени втори път на 8 февруари 1671 г. в Щутгарт за София Луиза фон Вюртемберг († 1702), дъщеря на херцог Еберхард III. Двамата имат шест деца:

Кристиан Ернст се жени трети път на 30 март 1703 г. в Потсдам за Елизабет София фон Бранденбург, дъщеря на бранденбургския курфюрст Фридрих Вилхелм.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Herbert Schindler: Grosse bayerische Kunstgeschichte. Süddeutscher Verlag. München 1963. S.219

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Theodor Hirsch, Christian Ernst (Markgraf von Brandenburg-Bayreuth). Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 4, Duncker & Humblot, Leipzig 1876, S. 159 – 162.
  • Hanns Hubert Hofmann: Christian Ernst. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 3, Duncker & Humblot, Berlin 1957, ISBN 3-428-00184-2, S. 225 (Digitalisat).
  • Christian Ernst von Brandenburg-Bayreuth; Sigmund von Birken: Kunst-Rede des Durchleuchtig: Hochgebornen Fürsten und Herrn / H. Christian Ernst Marggrafens zu Brandenburg / etc. von Rechten Fürstlichen Regir-Künsten. Gebhardt, Bayreuth 1660 (Digitalisat der Herzog August Bibliothek (HAB) Wolfenbüttel)
  • Sigmund von Birken: HochFürstlicher Brandenburgischer Ulysses: oder Verlauf der LänderReise / Welche Der ... Fürst und Herr Herr Christian Ernst / Marggraf zu Brandenburg / ... ... Durch Teutschland / Frankreich / Italien und die Niederlande / Auch nach den Spanischen Frontieren / hochlöblichst verrichtet. 1668 (Digitalisat der HAB Wolfenbüttel)
  • Heinz Polster: Der Markgraf Christian Ernst von Brandenburg-Bayreuth und seine Rolle in den Reichskriegen (1689 – 1707). Palm & Enke, Erlangen 1935
  • Gustav Schmid: Die Bayreuther Markgrafen. Eine Zusammenschau, in: Heimatbeilage zum Oberfränkischen Schulanzeiger; Nr. 273. Bayreuth 2000, S. 13 – 17
  • Max Spindler, Andreas Kraus: Geschichte Frankens bis zum Ausgang des 18. Jahrhunderts. Beck, München 1997, ISBN 3-406-39451-5
  • Rudolf Endres: Christian Ernst. In: Christoph Friederich, Bertold Freiherr von Haller, Andreas Jakob: Erlanger Stadtlexikon. W. Tümmels Verlag, Nürnberg 2002, ISBN 3-921590-89-2 (Gesamtausgabe online).