Христо Медникаров

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за революционера. За писателя вижте Христо Медникаров (писател).
Христо Медникаров
български революционер
Роден
1880 г.
Починал

Христо Иванов Медникаров с псевдоним Билев[1] е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Медникаров е роден през 1880 година във валовищкото село Горни Порой, тогава в Османската империя. Работи като учител. Делегат е от Горни Порой на учредителния конгрес на Народната федеративна партия (българска секция) заедно с Т. Клифов, провел се между 3 и 10 август 1909 година в Солун.[3] Като санданист през същата година е назначен от османските власти за мюдюрин в Порой.[4]

По време на Балканската война заедно с брат си Илия са доброволци в Македоно-одринското опълчение и двамата служат в Трета Солунска дружина.[5] След 1919 година участва във възстановяването на ВМРО и е легален ръководител на организацията в Петричко. Представител е на Кукушко-Поройската революционна околия.[6] След Търлиския инцедент влиза в граждански комитет заедно с Атанас Калибацев, Георги Чапразов, Васил Попстоянов и д-р Илия Николчев, които апелират пред международната общественост за намеса срещу гръцките зверства.[7]

След Горноджумайските събития е заловен заедно със Стою Хаджиев, отведени са в неизвеста посока и са убити с мотив, че са привърженици на Алеко Василев от приближени на Иван Михайлов[8] на 27 септември 1924 година в Покровник.[9][10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 16.
  2. ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 80.
  3. ↑ Народна воля, брой 1, 22 август 1909 г.
  4. ↑ Георгиев, В., Трифонов, Ст. Македония и Тракия в борба за свобода (краят на XIX – началото на XX в.), София, МНИ, 1995, стр. 602.
  5. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 434.
  6. ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934, Благоевград, 2001
  7. ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934, Благоевград, 2001
  8. ↑ Гаджев, Иван. „Иван Михайлов - отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 546
  9. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 370.
  10. ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Христо_Медникаров&oldid=12110319“.