Направо към съдържанието

Хюсеин Хюсню паша (1877)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Хюсеин Хюсню паша.

Хюсеин Хюсню паша
османски администратор
Починал
1877 г.

Хюсеин Хюсню паша (на турски: Hüseyin Hüsnü Paşa) е османски офицер и чиновник.

Хюсеин Хюсню е човек с решителен и нетърпящ възражения характер. Той много бързо с изволюва репутация на човек, стремящ се със здрава ръка да се бори с престъпността.[1]

Хюсеин Хюсню е помощник на министъра на полицията Мехмед Емин паша. Двамата успяват да изчистят столицата от престъпници. В 1854 година Мехмед Емин паша е назначен за управител на Македония, Тесалия и Епир. Мехмед Емин паша оставя за свой наместник в Епир Хюсни паша, който бързо успява да изкорени злоупотребите на османските низши чиновници в областта.[2]

След това от май до август 1858 година е управител на Трикалския санджак,[3] където също успява да се справи с върлуващите в областта разбойнически банди.[2]

През август е преместен като валия на еялета в Янина, където управлява до октомври и отново от януари 1863 до януари 1864 г.[3] От февруари 1859 до януари 1860 година е валия на Крит.[3][4]

От август 1864 до януари 1865 година е валия на Румелийския еялет.[4] В Битоля Хюсню паша активно започва да се бори с разбойническите банди и своеволията на албанските бегове и успява да всее страх у местните турци.[1]

От януари 1865 до декември 1866 година е солунски валия.[3] В Солун също успява да обуздае разбойничеството и да смири донякъде албанските бегове.[1]

От декември 1866 до юни 1867 година е островен валия.[3][4] От юни 1867 до февруари 1868 година и от юли до ноември 1875 година е валия на Бурсенския вилает (Хюдавендигар). От март 1868 до септември 1871 г. е началник на полицията (заптиета).[4] От май 1873 до април 1874 година е валия на Призрен,[5][4] а от ноември 1875 до април 1877 година е отново валия в Янина.[3][4]

Умира в 1877 г.[4]

  1. а б в Фролова, Марина Михайловна. Российский консул в Битоле Н.Ф. Якубовский: неизвестные страницы биографии // Славяне и Россия: Славяне и Россия в системе международных отношений. Москва, Институт славяноведения Российской академии наук, 2017. ISBN 978-5-7576-0386-5. с. 119. (на руски)
  2. а б Снѣгаровъ, Иванъ. Солунъ въ българската духовна култура: исторически очеркъ и документи. София, Университетска библиотека № 180. Придворна печатница, 1937. с. 40.
  3. а б в г д е World Statesmen — Greece
  4. а б в г д е ж Kuneralp, Sinan: Son Dönem Osmanlı Erkân ve Ricali (1839-1922). Prosopoprafik Rehber. 2nd ed. Istanbul: Isis, 2003, 79.
  5. World Statesmen — Kosovo
Мехмед Емин паша Пепе трикалски валия
(май 1858 – август 1858)
Азиз паша
Мехмед Рифат паша Йоздемироглу янински валия
(август 1858 – октомври 1858)
Ибрахим Дервиш паша Ловчалъ
Абдурахман Сами паша критски валия
(февруари 1859 – януари 1860)
Исмаил Рахми паша
Ибрахим Дервиш паша Ловчалъ янински валия
(януари 1863 – януари 1864)
Ахмед паша Кайсерили
Али паша Кютахялъ румелийски валия
(август 1864 – януари 1865)
?
Мехмед Акиф паша Арнавуд солунски валия
(януари 1865 – декември 1866)
Ахмед Ала бей
Мехмед Чемаледин паша островен валия
(декември 1866 – юни 1867)
Ахмед паша Кайсерили
? бурсенски валия
(юни 1867 – февруари 1868)
?
? началник на полицията
(март 1868 – септември 1871)
?
Мехмед Акиф паша Арнавуд призренски валия
(май 1873 – април 1874)
Ферик Ахмед Хамди паша
? бурсенски валия
(юли 1875 – ноември 1875)
?
Арнауд Мехмед Акиф паша янински валия
(ноември 1875 – април 1877)
Абди паша