Цезония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Цезония.

Милония Цезония
'римска императрица'
Milonia Caesonia.jpg
Милония Цезония от "Promptuarii Iconum Insigniorum"
Лични данни
Родена ок. 5 г.
Рим, Италия
Починала 24 януари, 41 г.
Рим, Италия
Предшествана от Лолия Павлина
Наследена от Валерия Месалина
Семейство
Брак Калигула (император)
Потомци Юлия Друзила
Династия Юлиево-Клавдиева
Майка Вистилия
Милония Цезония в Общомедия

Милония Цезония (на латински: Milonia Caesonia) е четвъртата жена на Калигула, майка на неговата единствена дъщеря Юлия Друзила.

Бащата на Милония не е известен. Майка ѝ се казвала Вистилия и произхождала от сенаторското съсловие. Нейният баща и брат последователно са били претори при управлението на Октавиан и Тиберий. Брат ѝ бил приятел с Друз Стари, а през 32 г. изпада в немилост и се самоубива.

Вистилия се е омъжвала 6 пъти. От различните си съпрузи имала 7 деца. Милония е едно от тези деца. Скоро след нея се родил и бъдещят римски пълководец Гней Домиций Корбулон[1], който е баща на Домиция Лонгина, която 70 г. става съпруга на по-късния император Домициан.

По времето, когато среща Калигула, Цезония е била омъжена. От първия си брак има 3 деца. Не се отличавала нито с ум, нито с красота.[2] Става любовница на Калигула около 39 г. Калигула се жени за нея през 40 г., в деня на раждането на своята единствена дъщеря [3]. Калигула я водил при войската, заедно със себе си, облечена във военни дрехи [4]. Имало слухове, че Цезония упоила мъжа си с любовна магия, която го довела до безумие[5].

Убита е по време на успешния заговор на началника на преторианците Херей от 24 януари 41 г. За тази постъпка Херей е екзекутиран от император Клавдий. Другите участници в заговора са пуснати на свобода. Преди смъртта си проявила мъжество и достойнство и твърдяла, че е предупреждавала Калигула, но той не я е послушал [6].


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Плиний Стари "Естествена история" VII 4
  2. Светоний ""Животът на 12-те цезари", "Калигула" 25
  3. Дион Касий, "Римска История", LIX, 23, 28
  4. Йосиф Флавий, "Юдейски древности", XIX 2, 4
  5. Ювенал, "Сатири", 616—617
  6. Плутарх, "Сравнителни животописания", "Марк Антоний" 87

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]