Публий Суилий Руф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Суилий.

Публий Суилий Руф (на латински: Publius Suillius Rufus; † 58 г.) е римски политик, сенатор и обвинител по времето на император Клавдий.

Суилий е син на Вистилия и така доведен брат на генерал Гней Домиций Корбулон и Милония Цезония, която става четвъртата съпруга на император Калигула.

Суилий е женен за доведената дъщеря на поета Овидий.[1] Неговите синове са Марк Суилий Нерулин и Суилий Цезониан, който е привърженик на Месалина.[2]

Суилий е първо decemvir stlitibus iudicandis, между 15 и 18 г. квестор на Германик, легат на неизвестен легион (17/19?) и претор (23?). Между 41 и 45 г. той е суфектконсул заедно с Квинт Осторий Скапула, след това 53/54 г. управлява като проконсул провинция Азия.

По времето на Клавдий той е най-големия обвинител. Негови жертви са през 43 г. Юлия, дъщерята на Юлий Цезар Друз и Ливила; през 47 г. Попея Сабина Старша и множество консули като Корнелий Луп и Децим Валерий Азиатик.

Успява да не бъде съден от Сената. По времето на Нерон е даден под съд от Сенека през 58 г. за изнудване и въпреки старостта си е изгонен на Балеарите.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Овидий, Epistulae ex Ponto 4, 8.
  2. Тацит, Annalen 11, 36.
  3. Тацит, Annalen 13, 43.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Gerhard Winkler: Suillius 3. In: Der Kleine Pauly (KlP). Band 5, Stuttgart 1975, Sp. 416.
  • PIR ² S 970
  • Steven H. Rutledge: Imperial inquisitions. Prosecutors and informants from Tiberius to Domitian. Routledge, London 2001, ISBN 0-415-23700-9, S. 270 – 271.