Цисплатин
Цисплатин | |
Свойства | |
---|---|
Формула | Cl₂H₆N₂Pt |
Моларна маса | 298,956 u[1] |
Идентификатори | |
CAS номер | 15663-27-1 |
PubChem | 5702198 |
ChemSpider | 76401 |
Номер на ООН | 3288 |
DrugBank | DB00515 |
KEGG | D00275 |
MeSH | D002945 |
ChEBI | 27899 |
ChEMBL | CHEMBL11359 |
RTECS | TP2450000 |
ATC | L01XA01 |
SMILES | N.N.Cl[Pt]Cl |
InChI | InChI=1S/2ClH.2H3N.Pt/h2*1H;2*1H3;/q;;;;+2/p-2 |
InChI ключ | LXZZYRPGZAFOLE-UHFFFAOYSA-L |
UNII | Q20Q21Q62J |
Gmelin | 2519 |
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
Цисплатин в Общомедия |
Цисплатин е химично съединение с формула cis-[Pt(NH
3)
2Cl
2]. Представлява комплексно съединение на платината и се използва в химиотерапията за лечение на различни видове рак.[2] Приема се интравенозно.[2]
Обичайните странични ефекти след лечение с цисплатин включват потискане на костния мозък, проблеми със слуха, увреждане на бъбреците и повръщане.[2][3][4] Други сериозни странични ефекти включват изтръпване, затруднено ходене, алергични реакции, електролитни проблеми и сърдечносъдови заболявания.[2] Употребата му по време на бременност може да увреди ембриона.[5][2]
Механизмът на действие на цисплатина включва свързване към ДНК молекулите и възпрепятстване на репликацията им. Съединението е описано за първи път през 1845 г. от италианския химик Микеле Пейроне и е одобрено за медицинска употреба през 1978 г.[6] Счита се за едно от най-важните лекарства глобално от Световната здравна организация.[7][8]
Синтез
[редактиране | редактиране на кода]Синтезът на цисплатин започва от калиев тетрахлороплатинат, като са възможни няколко начина на получаване.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ 14913-33-8 // PubChem. Посетен на 27 септември 2016 г. (на английски)
- ↑ а б в г д Cisplatin // The American Society of Health-System Pharmacists. Архивиран от оригинала на 21 декември 2016. Посетен на 8 декември 2016.
- ↑ The side effects of platinum-based chemotherapy drugs: a review for chemists // Dalton Transactions 47 (19). май 2018. DOI:10.1039/c8dt00838h. p. 6645–6653.
- ↑ Cisplatin-Induced Ototoxicity: Effects, Mechanisms and Protection Strategies // Toxics 3 (3). юли 2015. DOI:10.3390/toxics3030268. p. 268–293.
- ↑ Cisplatin Use During Pregnancy // Drugs.com. 12 September 2019. Посетен на 25 февруари 2020.
- ↑ Analogue-based Drug Discovery. John Wiley & Sons, 2006. ISBN 9783527607495. p. 513. Архивиран от оригинала на 20 декември 2016. (на английски)
- ↑ World Health Organization model list of essential medicines: 21st list 2019. Geneva, World Health Organization, 2019. WHO/MVP/EMP/IAU/2019.06. License: CC BY-NC-SA 3.0 IGO.
- ↑ World Health Organization model list of essential medicines: 22nd list (2021). Geneva, World Health Organization, 2021. WHO/MHP/HPS/EML/2021.02.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Cisplatin в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |