Чарлз Орд Уингейт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Чарлз Орд Уингейт
британски офицер, генерал-майор
Чарлз Орд Уингейт 
Роден: 26 февруари 1903
Наинитал, Индия
Починал: 24 март 1944
Мианмар

Генерал-майор Чарлз Орд Уингейт (на английски Charles Orde Wingate) е британски офицер (генерал-майор).

Служил в Африка, Палестина и Бирма и създал няколко специални военни формирования.

Ранни години[редактиране | edit source]

Чарлз Орд Уингейт е роден в Индия в семейство на британски военен. Майка му е родена в семейство на мисионери и той получава силно религиозно образование. През 1923 завършва военна академия в Улуич и получава офицерски чин в артилерията. Започва да учи арабски език и е назначен в Судан с помощта на генерал-губернатора Реджиналд Уингейт, приятел на семейството.

След пристигането на Уингейт в Судан през 1928, той е изпратен да охранява границата с Етиопия и да залавя търговци на роби и контрабандисти на слонова кост. Той заменя тактиката на редовно патрулиране със засади. По-късно оглавява кратка експедиция, опитала се безуспешно да открие Зерзура. Уингейт остава в Судан до 1933, а през 1935 се жени за Лорна Монкриф Патърсън.

Палестина[редактиране | edit source]

През 1936 Орд Уингейт е назначен в разузнаването в Палестина. По това време арабски партизани предприемат поредица нападения срещу британски служители и еврейски заселници. Уингейт се запознава с някои ционистки лидери и установява приятелски отношения с тях. Той предлага на британския командващ Арчибалд Уейвъл да бъдат създадени смесени британско-еврейски въоръжени части. След неговото разрешение Уингейт убеждава ционистката Еврейска агенция и ръководството на Хагана да подкрепят неговата идея.

През юни 1938 новият британски командващ Хейнинг дава разрешение за създаването на Специални нощни отряди, въоръжени групи, съставени от доброволци от британските части и Хагана. Уингейт ги обучава и командва и участва в техните патрули. Те организират засади за арабските саботьори, нападащи петролопровода на Иракската петролна компания Мосул-Хайфа, и нападат граничните села, използвани за бази от партизаните. След като Уингейт се обявява за създаване на еврейска държава по време на свое посещение в Англия, той е отстранен от командването, а през май 1939 е върнат във Великобритания.

Етиопия и Джидиън Форс[редактиране | edit source]

Началото на Втората световна война заварва Уингейт като командир на противовъздушна част. Уейвъл, вече командващ британските войски в Близкия Изток със седалище в Кайро, го кани в Судан, за да започне операции срещу италианските окупационни сили в Етиопия. Уингейт създава Джидиън Форс, партизанска част, съставена от британски, судански и етиопски войници. С одобрението на етиопския император Хайле Селасие групата започва да действа от февруари 1941. Уингейт временно е повишен в подполковник и му е възложено командването. Той отново участва лично в бойните действия, заедно с войниците си. Джидиън Форс, с помощта на местната съпротива, непрекъснато напада италианските укрепления и техните снабдителни канали. В края на боевете Уингейт и хората му придружават Хайле Селасие при завръщането му в столицата Адис Абеба.

На 4 юни 1941 Уингейт е отстранен от командването на вече разпуснатата Джидиън Форс и чинът му отново е върнат на майор. Той напуска Кайро на следващия ден, оплаква се на Уейвъл, заболява от малария и прави опит за самоубийство, промушвайки се във врата, след което е изпратен във Великобритания, за да се възстанови. Цензурирана версия на неговия доклад достига до премиера Уинстън Чърчил, който се свързва с Уейвъл. Той вече е главнокомандващ в Индия и командващ британските сили в Югоизточна Азия и прехвърля Орд Уингейт при себе си.

Бирма и чиндитите[редактиране | edit source]

Орд Уингейт заминава за Югоизточна Азия на 27 февруари 1942. Той е повишен в полковник и му е възложено да организира нова партизанска част. Вместо това той създава част за дълбоко проникване, която нарича чиндити. В нейния състав влизат британци, гурки и бирманци и Уингейт отново настоява да я ръководи на самия фронт. Той участва и в подготовката на подобна американска част, командвана от Франк Доу Мерил.

Междувременно донякъде директното отношение на Унгейт към преките му командири и все по-ексцентричното му поведение не му създават много приятели сред офицерския корпус. Той яде суров лук, защото го смята за здравословен, носи будилник на китката си или, вместо да се къпе, се чегърта с гумена четка. От друга страна Уингейт се ползва с подкрепата на висшестоящи фигури като Чърчил и лорд Маунтбатън.

Уингейт потегля с чиндитите на 12 февруари 1943 и навлиза от запад в контролираната от японците Бирма. Те достигат река Иравади и се опитват да я преминат, за да прекъснат вързката на японците с река Салвийн, но са принудени да отстъпят. След тежък преход и многократни сблъсъци с японските сили, частта му успява да се завърне през май. Въпреки че оценките в армията са смесени, общественото мнение възхвалява Уингейт и хората му. Повишен в бригаден генерал, той посещава Великобритания и се среща с Чърчил, който взима Уингейт и съпругата му със себе си на Конференцията в Квебек.

Отново в Индия, Уингейт е повишен в генерал-майор и започва да планира следващата си операция. Той заболява от коремен тиф, което възпрепятства участието му в обучението на следващата група чиндити. На 6 март 1944 групи чиндити са спуснати с парашути в тила на противника, за да се противопоставят на нова офанзива на японците, и успяват да установят контрол над железопътната линия Мандалей-Мийткийна.

На 24 март Уингейт заминава, за да оцени обстановката в три бази на чиндитите в Бирма. При завръщането в Индия американският самолет B-25 Mitchell претърпява катастрофа и Уингейт загива, заедно с деветима други войници. Останките му са погребани в Арлингтънското национално гробище във Вашингтон, заедно с тези на членовете на американския екипаж на самолета. Във Великобритания е поставен символичен паметен гроб.

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]