Чернова:Михаил Първанов
Това е чернова на статия от Инкубатора на българската Уикипедия.
ВАЖНО: Това не е енциклопедична статия. Инкубаторът се използва за създаване на статии от нови и неопитни потребители, както и в други случаи, когато статия не отговаря на критериите на Уикипедия. Възможно е информацията в тази страница да е невярна, тенденциозна или дори напълно неподходяща за Уикипедия. Информация за авторите на черновата
Причините за това най-вероятно са, че тя не отговаря на някои от изискванията на Уикипедия.
Прегледайте статиите в Портал:Избрани статии. В началото се фокусирайте върху качеството, а не върху количеството. Вижте следващите въпроси за повече подробности. Запомнете, че не всяка друга статия в Уикипедия непременно е качествена и подходяща като пример за следване. Понякога дори съвсем некачествени статии може да не са били забелязани от останалите редактори, затова не използвайте аргументи като „Защо тази статия може да я има, а моята – която е като нея – не може?“. Ако забележите некачествени статии, поправете ги или ги предложете за изтриване на У:СИ.
Още:
Полезно е също да имате предвид следните ръководства: Този списък също не е изчерпателен. Допълнителна информация конкретно за Инкубатора може да намерите в неговия регламент.
Полезна информация как да започнете статия има в следните страници:
Този шаблон се поставя автоматично от бот на всички статии в Инкубатора. Моля, не го премахвайте! |
Михаил (Михал) Първанов е български народен представител в Учредителното събрание (1879).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1826 г. в Берковица. Той е родоначалник на заможната фамилия Михалови-Първанови, ползваща се години наред с уважение в Берковица.[1]
Михаил Първанов е баща на трима синове. Един от тях е ген. Първан Първанов – герой от Първата световна война и изключително близък на цар Борис ІІІ.[1]
Михаил Първанов умира на 18 март 1913 г. Заради приноса си към България и родния си град е погребан в двора на местната църква „Успение Богородично“.[1]
Княз Александър Батенберг посещава дома на фамилията
[редактиране | редактиране на кода]При гостуване в града на 16 септември 1879г., княз Александър Батенберг отсяда в дома на семейство Първанови. При визитата си на знатната фамилия княза подарява златна чаша на своя домакин. Същата се съхранява в музея в град Берковица.[1]
Михаил Първанов се прочува и като собственик на осъдено на смърт куче.
[редактиране | редактиране на кода]Иван Вазов по това време бил мирови съдия в окръжното съдилище в града Берковица. Присъдата е издадена на 12 април 1880 г., като част от нея гласи: „Кучето на Михаил Първанов да се убие, съгласно духа на чл.170 от Отоманския наказателен закон и овчарят Георги пчилинджията от с. Слатина да плати възнаграждение на Еленко Атанасов 180 гроша“.[1]
На 2 април било първото заседание на съда, като поради пропуски, делото било отложено за 7 април. По време на проведените разпити става ясно, че предния ден кучето се нахвърлило на друго селскостопанско животно в друга кошара и го убило.
Поради особеният характер на това дело, към него интерес проявява и Алеко Константинов. Като млад адвокат му е интересно, защото съдът стоварва наказание на кучето. „Обяснени ли са му правата, било ли е кучето наясно с тежката си участ“, пита Алеко Константинов.
Сюжетът с делото е използван от художничката Селма Тодорова в нейната картина „Право седи, криво съди, млад кадия“. На платното е изобразен младият председател на съда Иван Вазов, пострадалият Еленко, както и самото подивяло куче.[1]