Чернова:Социално тревожност
 | Тази статия вероятно е резултат от машинен превод, има неверен синтаксис и/или неуточнени специални термини и трудно разбираем текст. Необходимо е: 09:38, 21 януари 2024 (UTC). Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
 | Това е чернова на статия от Инкубатора на българската Уикипедия.
ВАЖНО: Това не е енциклопедична статия. Инкубаторът се използва за създаване на статии от нови и неопитни потребители, както и в други случаи, когато статия не отговаря на критериите на Уикипедия. Възможно е информацията в тази страница да е невярна, тенденциозна или дори напълно неподходяща за Уикипедия. Информация за авторите на черновата
Причините за това най-вероятно са, че тя не отговаря на някои от изискванията на Уикипедия.
Прегледайте статиите в Портал:Избрани статии. В началото се фокусирайте върху качеството, а не върху количеството. Вижте следващите въпроси за повече подробности. Запомнете, че не всяка друга статия в Уикипедия непременно е качествена и подходяща като пример за следване. Понякога дори съвсем некачествени статии може да не са били забелязани от останалите редактори, затова не използвайте аргументи като „Защо тази статия може да я има, а моята – която е като нея – не може?“. Ако забележите некачествени статии, поправете ги или ги предложете за изтриване на У:СИ.
Още:
Полезно е също да имате предвид следните ръководства: Този списък също не е изчерпателен. Допълнителна информация конкретно за Инкубатора може да намерите в неговия регламент.
Полезна информация как да започнете статия има в следните страници:
Този шаблон се поставя автоматично от бот на всички статии в Инкубатора. Моля, не го премахвайте! |
| Психология |
 |
| Основни клонове |
| Приложна наука |
| Списък |
| Категория |
Какво представлява социалната тревожност?
Социaлнатa тревожност е вид тревожно разстройство, чиято основнa проява е интензивен страх от това да не се изложим и провалим пред другите хора, или да не бъдем унижени или отхвърлени от околните. Този страх се появява, когaто сме в някаква социална ситуация, обикновено при общуване, говорене пред публикa, хранене на обществено място и др. Страхът се придружавa от разнообразни телесни прояви - треперене, изчервяване, изпотяване, прималяване, повдигане, сърцебиене, подкосяване на краката, зaеквaне и т.н. Често хоратa, които имaт социална тревожност са убедени, че тези телесни усещания са основния им проблем. Понякога страхът е с интензивността на пристъп на паника. Последствието от социалната тревожност е избягване на социалните ситуации, които предизвикват страх. В някои случаи това може да доведе до изразена социална изолация.
Социалната тревожност е краен вариант на един феномен с по-широки граници. По принцип страхът да не бъдем отхвърлени от общността е заложен във всеки индивид. В обичайна ситуация това не е болестен феномен, а нормална реакция, която ни помага да се мобилизираме, когато ни предстои някакъв вид социална изява. Тази мобилизация ни помага за по-добро представяне пред околните, проследяване на техните реакции и адаптиране към техните реакции. Типични примери са например сценичната "треска" при актьорите и предизпитната "треска" при учениците и студентите.
Всъщност изолирани симптоми на социална тревожност са изключително разпространени и чести, но това още не означава наличие на разстройство. За социална тревожност можем да говорим тогава, когато симптомите са с голяма интензивност или се разпростират до повече социални ситуации, когато пречат на оптималното функциониране на човека, ограничават неговото ежедневие и го карат да се чувства по-малко щастлив и неудовлетворен в ежедневието си.
Социалната тревожност е едно от честите тревожни разстройства. Счита се, че между 1-3 % от населението в даден момент от живота си проявява симптоми на социална тревожност. Характерно е, че състоянието най-често възниква още в юношеска възраст (между 15 - 20 годишна възраст).
Основни симптоми[редактиране | редактиране на кода]
Основен симптом при социалната тревожност е изразено безпокойство да не се изложим, да не се провалим, да не бъдем унижени, подиграни или отхвърлени от околните, когато сме в социална ситуация, свързана обикновено с някакъв вид общуване. Когато попаднем в такава ситуация изпитваме силна тревожност, понякога до степен на паника, придружено от множество телесни усещания. В резултат на този страх започваме да отбягваме тези ситуации.
Страхът при социална тревожност се състои от няколко групи прояви:
- Негативни мисли: (напр. "Ще се проваля", "Ще кажа нещо глупаво", "Ще ми се присмеят", "Ще видят, че пея ужасно фалшиво", "Ще си помислят, че съм много грозен/грозна, безвкусно облечен/облечена", "Ще блокирам и нищо няма да мога да кажа" и т.н. и т.н.). Тези мисли от една страна изхождат от опасение за прекомерно критично отношение от околните, а от друга страна - от понижена себеоценка.
- Емоционални прояви (тревожност, напрегнатост, страх, паника)
- Телесни прояви (треперене, изчервяване, изпотяване, прималяване, повдигане, сърцебиене, подкосяване на краката, заекване и т.н.). Често хората, които имат социална тревожност имат разбирането, че тези телесни усещания са основния им проблем.
Описаните три групи симптоми се проявяват в определени (една или повече) социални ситуации. При различните хора тези ситуации са различни. Например:
- Изява пред публика (говорене, пеене, рецитиране и пр.) ("Ще кажа нещо глупаво", "Ще ми се присмеят", "Ще видят че пея ужасно фалшиво" и т.н.)
- Изпит ("Ще се проваля", "Ще блокирам и нищо няма да мога да кажа" и т.н.)
- Хранене на обществено място ("Всички ще видят колко треперя от притеснение", "Ще изтърва прибора", "Ще се накапя и ще се изложа", "Ще се задавя и това ще ме унижи в очите на другите" и т.н.)
- Срещи с противоположния пол ("Ще си помисли, че съм грозен/грозна, лошо облечен/облечена" и т.н.) и други.
Социалните ситуации, в които могат да се проявяват симптоми на социална тревожност, както и негативните мисли, които провокират тревожността са твърде разнообразни и многобройни, като горните примери са само малка част от тях.
Хората със социална тревожност разбират, че страховете им са несъразмерни, преувеличени и нереалистични, но не могат да ги преодолеят.
Характерна проява на социалната тревожност е избягващото поведение по отношение на социалните ситуации, които предизвикват тревожност.
При част от случаите социалната тревожност се ограничава само до единични ситуации. В други случаи тревожността обхваща почти всички социални ситуации и тогава избягващото поведение може да доведе до почти пълна социална изолация и сериозно нарушаване на социалното функциониране.
Лечение[редактиране | редактиране на кода]
Съвременното лечение на социалната тревожност включва медикаменти и/или психотерапия.
При медикаментозното лечение се използват специфични антидепресанти, които са насочени към овладяване на прекомерната тревожност в дългосрочен план. Понякога се налага и включването на транквилизатор за кратък период от време.
От психотерапевтичните подходи често се използва когнитивно-поведенческата терапия, която се заключава най-общо в намиране на начини за преодоляване на негативните мисли, които предизвикват тревожност и трениране на социални умения.
Съвременната медикаментозна и психотерапия показват добра ефективност. От друга страна е нужно да се знае, че преодоляването на тревожността не става като с вълшебна пръчица. Нужно е време, търпение, добра мотивираност и активност както от страна на терапевта, така и от страна на пациента.