Черногорски въоръжени сили в Руско-турската война (1877 – 1878)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Черна гора

Черногорските въоръжени сили са спомагателен участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Въоръжените сили на Черна гора са съставени от народно опълчение. Свиква се по време на война. Включва мъжкото население от 16 до 60-годишна възраст.

Основна структурни единици са:

Пехотата и артилерията са единствените родове войска. При изключителни обстоятелства, броят на воините достига до 26 000 бойци.

Турско-черногорска война 1876 г.[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 1876 г. се води Турско-черногорска война. Черногорските сили (30 – 40 батальона и 20 оръдия, всичко 23 000 войника) се насочват към град Никшич и Подгорица. Османските сили (Армейски корпус, командир Сюлейман паша, 40 000 войника; Пехотна дивизия, командир Али Саиб паша, 20 000 войника) създават реална заплаха за унищожаване на Черногорската армия.

Участие в Руско-турската война (1877 – 1878)[редактиране | редактиране на кода]

Началото на Руско-турската война (1877 – 1878) и действията на Предния руски отряд (командир, генерал-лейтенант Йосиф Гурко), който се вклинява дълбоко в Южна България, заставят Високата порта да прехвърли Армейския корпус на Сюлейман паша в Тракия. Съотношението на силите в Черна гора се променя в полза на черногорските сили. Започва период на настъпателни бойни действия.

В центъра на вниманието е превземането на Никшич. През нощта на 7/19 август след продължителни бойни действия е овладян редутът Чегавица (ключьт за отбраната на града). Никшич е превзет на 27 август/8 септември. Води се настъпление срещу противниковите сили и укрепления в района на Дугския проход (овладян на 13/25 септември).

Провеждат се боеве срещу османски сили, настъпващи от юг (Албания) и изток (Нови пазар). В боя при Дурмитор противникът е разгромен (30 август/9 септември). Настъпва временно затишие.

По руско искане (главнокомандващия на Действуващата Руска армия, княз Николай Николаевич) настъпателните действия са подновени и е обсаден град Подгорица. Главните сили от 13 батальона са насочени към град Антивари. На 2/14 ноември започват действията срещу османския гарнизон, който капитулира на 28 декември 1977/9 януари 1878 г.

След 10 дена е превзет град Дулчино и силите са насочени към Скутари. Превземането на града е предотвратено от подписването на Одринското примирие.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Санстефанският мирен договор и Берлинският договор признават независимостта на Черна гора, която удвоява територията си. Присъединени са градовете Никшич, Подгорица и Антивари.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Описание Русско-турецкой войны 1877 – 1878 гг. на Балканском полуострове I, СПб., 1901