Чиксулуб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чиксулуб
Yucatan chix crater.jpg
Радарната топографска снимка показва наличието на кратер с диаметър 180 km
Информация
Mexico relief location map.jpg
21.4° с. ш. -89.5167° и. д.
Чиксулуб
Позиция на кратера на картата на Мексико
Диаметър 180 km
Дълбочина 20 km
Чиксулуб в Общомедия
Карта на гравитационната аномалия в областта на чиксулубския кратер. Засенчената област е полуостров Юкатан[1]

Чиксулу̀б (на езика на маите: Чикшълъб, Chicxulub, [tʃikʃu'lub][2]) е древен ударен кратер с диаметър около 180 km[3] и първоначална дълбочина до 17 – 20 km[4], намиращ се на полуостров Юкатан, третият по големина кратер на Земята. Предполага се, че кратерът се е образувал преди около 65 млн. години[5] в края на периода креда в резултат на удар от астероид с диаметър около 10 km. Енергията на удара се оценява на 5×1023 J или на 100 тератона в тротилов еквивалент [6] (за сравнение, най-голямото термоядерно устройство е имало мощност от порядъка на 0,00005 тератона, което е 2 милиона пъти по-малко).

Откриване на кратера[редактиране | редактиране на кода]

Вследствие големите размери на кратера, неговото съществуване е било невъзможно да се определи на око. Учените го откриват едва през 1978 г., което става съвсем случайно при провеждане на геофизични изследвания на дъното на Мексиканския залив.

В хода на изследванията е открита голяма подводна дъга с дължина около 70 km, имаща форма на полукръг. По данни на гравитационното поле учените намират продължение на тази дъга на сушата, на северозапад от полуостров Юкатан. Затваряйки се, дъгите оформят окръжност, диаметърът на която възлиза приблизително на 180 km.

Ударният произход на кратера е доказан чрез гравитационната аномалия вътре в пръстеновидната структура, а също по присъствието на скални породи, характерни само за ударно-взривно образуване на скали, като този извод се потвърждава и от химичните изследвания на почвата и от детайлната космическа снимка на местността.

Последствия от падането на метеорита[редактиране | редактиране на кода]

Подобен удар би трябвало да предизвика вълна̀ цунами с височина 50 – 100 m, стигнала далеч навътре в материците. Преминалата по повърхността на Земята високотемпературна ударна вълна и обратното падане на изхвърлените в близкия космос (на височина над 100 km) скали, приземили се на хиляди километра от мястото на удара, са предизвикали горски пожари по целия свят, в резултат на които е последвало изхвърляне на голямо количество сажди и въглероден монооксид в атмосферата. Вдигнатите частици прах и сажди са предизвиквали изменения на климата, подобни на ядрена зима, така че повърхността на Земята няколко години е била скрита за преките слънчеви лъчи от облаци прах. С помощта на компютърно моделиране учените доказват, че във въздуха са били изхвърлени около 15 трилиона тона пепел и сажди и през деня на Земята е било тъмно като в лунна нощ. В резултат от недостига на светлина при растенията се забавя[7] или за 1 – 2 години се инхибира[8] (намалява скоростта на) фотосинтезата, което е довело до намаляване концентрацията на кислород в атмосферата (за времето, през което Земята е била покрита за слънчевата светлина). Температурата на континентите е спаднала с 28 °C, в океаните – с 11 °C. Изчезването на фитопланктона, най-важния елемент от хранителната верига в океана, е довело до измиране на зоопланктона и други морски животни[8]. В зависимост от времето на наличие в стратосферата на сулфатни аерозоли, глобалната годишна средна температура на приземния въздух се е понижила с 3 °C за 16 години, намалявайки до 26 °C[9].

Освен това, падането на метеорита, както се предполага, е предизвикало мощна сеизмична вълна, няколко пъти обиколила земното кълбо и причинила изливания на лава в противоположната точка от повърхността на Земята (т. нар. трапи (стъпаловидни тераси) на платото Декан).

От резултатите от подводното сондиране, проведено през 2016 г. в централната част на кратера Чиксулуб, става ясно, че лежащият между пласт суевит или импактен брекчиев конгломерат и намиращият се над него палеоценов пелагически варовик, 76-сантиметров преходен слой, се е формирал за по-малко от 6 години след падането на астероида[10].

Научни изследвания[редактиране | редактиране на кода]

Приблизителното съвпадение на времето на сблъсъка с масовото измиране на границата между мезозоя и кайнозоя е позволили на физика Луис Алварес и на неговия син, геолога Валтер Алварес да предположат, че именно това събитие е предизвикало гибелта на динозаврите. Едно от главните доказателства за метеоритната хипотеза е тънкият слой глина, повсеместно съответстващ на границата между геоложките периоди. В края на 1970-те години двамата Алварес и техни колеги публикуват труд[11], свидетелстващ за аномална концентрация на иридий в този слой, 15 пъти превишаваща номиналната. Предполага се, че този иридий има извънземен произход. В статия от 1980 г. те привеждат измервания на концентрацията на иридий в Италия, Дания и Нова Зеландия, превишаващи номиналната 30, 160 и 20 пъти съответно. Освен това, в тази статия са уточнени възможните параметри на астероида и последствията от сблъсъка му със Земята[12].

Освен това, в граничния слой са намерени частици от ударно преобразуван кварц и тектитно стъкло[13] (което се образува само при астероидни удари и ядрени взривове[14]), както и скални парчета, най-голямото съдържание на които по кредо-палеогеновата граница е открито в района на Карибския басейн (точно там, където се намира полуостров Юкатан)[15].

Хипотезата на двамата Алварес получава поддръжка от част от научното общество, но в течение на 30 години са повдигани и много алтернативни (по-подробно вж. в статията Масово измиране (Креда – Терциер))[16][17]

Към началото на 2010-те години са получени и други доказателства, включително резултати от компютърно моделиране, които показват, че такива падания на астероиди са имали дълговременни катастрофални последствия за биосферата. След това въпросната хипотеза става преобладаваща[18].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Nicholas M. Short. Crater Morphology; Some Major Impact Structures. // The Remote Sensing Tutorial. Federation of American Scientists, 2005. Посетен на 15 септември 2013. (на английски)
  2. Чиксулуб означава „демонът на кърлежите“; названието идва от отдавна наблюдаваната висока разпространеност на паразитиформни (на латински: Parasitiformes) акари (вид кърлежи) в тази местност.
  3. Kring, David A. «The dimensions of the Chicxulub impact crater and impact melt sheet.» // Journal of Geophysical Research: Planets (1991 – 2012) 100.E8 (1995): 16979 – 16986. doi:10.1029/95JE01768: «the Chicxulub impact crater is inferred to be ∼180 km in diameter and to contain a ∼3 to 7 km thick melt sheet and breccia»
  4. Sharpton, V. L., Burke, K., Camargo-Zanoguera, A., Hall, S. A., Lee, D. S., Marin, L. E., … & Urrutia-Fucugauchi, J. (1993). Chicxulub multiring impact basin: Size and other characteristics derived from gravity analysis. // Science, 261.5128 (1993), pp. 1564 – 1567: „the Chicxulub-forming impact event excavated to a depth of ~17 to 20 km deep.“
  5. Dinosaur extinction: Scientists estimate 'most accurate' date. // bbc.com, 8 февруари 2013.
  6. The Cretaceous-Tertiary boundary cocktail: Chicxulub impact triggers margin collapse and extensive sediment gravity flows, Timothy J. Bralower, Charles K. Paull and R. Mark Leckie, сп. Geology, 1998, бр. 26 ((en))
  7. Energy, volatile production, and climatic effects of the Chicxulub Cretaceous/Tertiary impact, автор Kevin O. Pope, Kevin H. Baines, Adriana C. Ocampo, Boris A. Ivanov, изд. Journal of Geophysical Research, 1997, issn 0148 – 0227
  8. а б Charles G. Bardeen et al. On transient climate change at the Cretaceous−Paleogene boundary due to atmospheric soot injections, July 17, 2017 (received for review May 30, 2017)
  9. Julia Brugger et al. Baby, it's cold outside: Climate model simulations of the effects of the asteroid impact at the end of the Cretaceous // Geophysical Research Letters. Volume 44, Issue 1 16 януари 2017 Pages 419 – 427, 13 януари 2017
  10. Животът се е върнал в кратера Чиксулуб почти веднага след падането на астероида
  11. Anomalous iridium levels at the Cretaceous/Tertiary boundary at Gubbio, Italy: Negative results of tests for a supernova origin, автор Alvarez W., Alvarez L.W., Asaro F., Michel H.V., издание Cretaceous/Tertiary Boundary Events Symposium, ed. Christensen, W.K., and Birkelund, T., 1979 г., University of Copenhagen
  12. Внеземная причина вимирания в меловом и третичном периодах. Експериментальние результаты и теоретическая интерпретация, автор Луис В. Алварес, Уолтър Алварес, Франк Осаро, Елен В. Мичел, издание Science, 1980, issn 0036 – 8075
  13. Chicxulub Crater: A possible Cretaceous/Tertiary boundary impact crater on the Yucatán Peninsula, Mexico, автори Hildebrand, Alan R.; Penfield, Glen T.; Kring, David A.; Pilkington, Mark; Zanoguera, Antonio Camargo; Jacobsen, Stein B.; Boynton, William V., сп. Geology, 1991 г., issn: 0091 – 7613
  14. Bates, Robin; Chesmar, Terri; Baniewicz, Rich. The Dinosaurs! Episode 4: „Death of the Dinosaur“. // Internet Movie Database, 1992. Посетен на 2014-07-20. (на английски)
  15. Bates, Robin; Chesmar, Terri; Baniewicz, Rich. The Dinosaurs! Episode 4: „Death of the Dinosaur“. // Internet Movie Database, 1992. Посетен на 2014-07-20. Similar deposits of rubble occur all across the southern coast of North America […] indicate that something extraordinary happened here. (на английски)
  16. The Chicxulub debate. // Department of Geosciences. Принстънски университет. Архивиран от оригинала на 15 септември 2013. Посетен на 2014-07-20. (на английски)
  17. Джеффри Клугер (Time): Возможно, динозаври вимерли не из-за астероида | 2009-05-29
  18. Peter Schulte et al. The Chicxulub Asteroid Impact and Mass Extinction at the Cretaceous-Paleogene Boundary, Science, 05 Mar 2010: Vol. 327, Issue 5970, pp. 1214 – 1218. doi: 10.1126/science.1177265

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Чиксулуб“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.