Шаблон:Избрана статия 09 2024

Санстефанският мирен договор е прелиминарен (предварителен) мирен договор между Руската и Османската империя, който слага край на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. и урежда, макар и неокончателно, обособяване на Трета българска държава след близо пет века османско владичество в България.

Договорът е подписан около 17 ч. на 3 март (19 февруари стар стил) 1878 г. в Сан Стефано (днес квартал на Истанбул), от руска страна от дипломатите граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов, а от османска страна от външния министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей. При подписването няма представители на руските съюзници във войната, както и на българите, независимо от това, че те участват във военните действия и дават 3456 убити опълченци.

Санстефанският договор изостря силно отношенията между Русия и останалите Велики сили, тъй като е сключен в нарушение от страна на Русия на предварително сключените тайни споразумения с Австро-Унгария – по-специално Райхщадското споразумение от 1876 г. и Будапещенската конвенция от 1877 г. Част от тези спорове са решени с Лондонското споразумение от 30 май 1878 г., предхождащо Берлинския договор, който окончателно решава въпроса със създаването на Княжество България. Един от сериозните за Русия (а оттам – и за България) проблеми в Санстефанския договор е в предварителното съгласие на Русия, че на Балканите няма да се създава голяма нова държава. Вижте още »