Райхщадско споразумение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Райхщадското споразумение (на руски: Рейхштадтское соглашение) е дипломатическо и стратегическо споразумение между Русия и Австро-Унгария, част от подготовката на Руско-турската война (1877-1878)

На 26 юни (н. ст. 8 юли) 1876 година руският император Александър II и министърът на външните работи княз Александър Горчаков се срещат с австро-унгарския император Франц Йосиф и министъра на външните работи граф Дюла Андраши. Срещата се провежда в замъка „Райхщад“, откъдето произлиза и наименованието на постигнатото между тях споразумение — Райхщадско споразумение.

Страните подписват тайно споразумение,[1][2] което има два варианта на текста — руски и австрийски.

Съгласно текста на това споразумение Австро-Унгария и Русия се съгласяват, че „ако се стигне до териториални промени или разпадане на Отоманската империя, създаването на голяма компактна славянска или друга държава е изключено“.[3] Страните се договарят също така, че Черна гора и Сърбия ще получат възможността да анексират: първата — Херцеговина и пристанище на Адриатическо море, а втората — някои части на стара Сърбия и Босна. В този случай обаче, „Австрия ще има право да анексира турската част от Хърватия, както и някои погранични райони на Босна“. От своя страна, Русия ще получи правото да си върне Бесарабия, отстъпена на Молдова през 1856 г. В случай на „пълен разгром на Турция в Европа“ текстът предвижда възможност България и Румелия да образуват независими княжества. Споразумението доказва, че още през 1876 г. е било ясно, че страните по него не са били съгласни на Балканите да се създаде нито компактна славянска, нито голяма държава. Именно това съгласие между двете държави прави създаването на Санстефанска България невъзможно, а подписаният през 1878 г. предварителен Санстефански мирен договор — неизпълним.

В австрийския вариант на текста името „България“ изобщо не се среща. Там се казва, че ако Турция бъде победена, Австро-Унгария ще получи Босна и Херцеговина с изключение на някои територии, които ще се присъединят към Сърбия и Черна гора. Босна, Румелия и Албания могат да станат автономни държави, а о‑в Крит и Тесалия ще се присъединят към Гърция. За Константинопол се предвижда евентуално да бъде обявен за свободен град.

Райхщадското споразумение е продължено и с Будапещенската тайна конвенция между Русия и Австро-Унгария[4], както и Лондонското споразумение между Русия и Великобритания от 30 май 1878 г.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]