Шаблон:Избрана статия 12 2016

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Белият щъркел (Ciconia ciconia) е едра мигрираща птица, представител на семейство Щъркелови. Видът гнезди в Европа, Северна Африка, Близкия Изток и Централна Азия. В тези райони отглежда своето потомство, а при промяна на климатичните условия мигрира в Субсахарска Африка, Западна Индия и по-рядко в южните части на Арабския полуостров. Видът е синантропен и представителите му гнездят в селища или в непосредствена близост до тях. Изграждат гнездата си върху комини, стълбове от електропреносната мрежа, покриви, паметници и все по-рядко върху стари изсъхнали дървета. Гнездото им е с големи размери, ежегодно се отремонтира и освен за гнездене на белия щъркел служи и за подслон на други видове дребни птици. Щъркелите образуват стабилни двойки, които ежегодно отглеждат по едно поколение от 1 до 6 малки, които за няколко месеца укрепват и отлитат на дълъг път с родителите си при миграцията на юг. Птиците са едри, красиви и елегантни. Имат широк размах на крилете, които са удобни при миграциите, като позволяват на птицата да се рее, използвайки топлите въздушни течения.

България е страната, над която преминава най-големият миграционен поток на вида в посока към Африка и обратно. Тук се събират птиците от източната миграционна популация и образуват огромни ята, които почиват и набират сили на няколко места по Българското Черноморие. Щъркелът е птицата, която за българите символизира идването на пролетта. Обичаят на носенето на мартеници е също свързан с белия щъркел. Който види щъркел, трябва да свали мартеницата от гърдите си, да я остави под камък или завърже на клонче. Вижте още »