Шаблон:Избрана статия 15 2016
Спиридон (Спиро) Константинов Гулабчев е български общественик от края на XIX – началото на XX век, „колоритен политически деец, публицист и издател“, радетел за нов, фонетичен правопис на българския книжовен език, основател на сиромахомилството, един от първите идеолози на анархизма в България.
Гулабчев е роден в големия български македонски град Лерин (днес Флорина, Гърция) на 12 юни 1856 година (два дни преди бъдещия му основен критик Димитър Благоев) в семейството на Екатерина и свещеник Константин Гулабчев, председател на българската община в Лерин. Спиро Гулабчев заминава да учи в Русия, където попада под влияние на народническите идеи и контактува с тайни народнически групи. В 1883 година в Киев Гулабчев основава българското студентско дружество „Приятелска дружина за унапредване на българщината в Македония“. В Киев започва и своята обществена и издателска дейност, като издава няколко брошури, съдържащи художествени произведения или посветени на естествено научни и селскостопански въпроси. От 17 до 20 юли 1889 година Гулабчев участва на Габровското социалистическо събрание, на което присъстват 11 – 12 души. Според Андрея Конов Гулабчев, макар и по убеждения анархист-социалист, е ръководна личност на събранието и се солидаризира с другите в предприемане на литературното движение. На конференцията е решено да се купи печатница, която да издава литературни произведения, преводни и оригинални „за събуждане на българския народ“.
Уволнен за своята дейност като водач на сиромахомилското движение, през 1890 година Гулабчев се установява в Русе, където със средствата на социалистическите кръжоци открива „Скоро-печатницата на Спиро Гулабчев“. За съществуването печатницата издава над 140 тома литература, основно социалистически, народнически и анархистични произведения. Около печатницата на Гулабчев в Русе в 1892 година се групират работници, дребни собственици, чиновници и ученици, които изучават и разпространяват анархистките книги, печатани от Гулабчев.
Спиро Гулабчев поддържа възгледи за фонетизиране на правописа на книжовния български език. Според него фонетичният правопис трябва да се въведе чрез достъпна за народа лексика, като се освободи българският език от чуждите думи. Гулабчев изтъква като основен аргумент за опростяване на правописа довод с идеен хакатер. Възгледите на Гулабчев са критикувани от Иван Вазов, който защитава поддържането на среден курс между фонетичния и етимологичния принцип в правописа. още »